Решение № 81 от 05.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Кърджали, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140101219 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. С. Й., ЕГН **********, с адрес: **** против М. И. И., ЕГН **********, с адрес:

****.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2000 лв. - главница, представляваща невърнат паричен заем даден на 12.01.2023 г. по устен договор за заем, лихва за забавено плащане – 334,29 лв., ведно със законната лихва считано от 02.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с ответника М. И. И., имал неформални заемни правоотношения, по силата на които на 12.01.2023 год. около 13,30 часа в гр.

Кърджали, пред банка ОББ е предал на ответника сумата в размер на 2000 лева, представляваща паричен заем, предназначен за покриване на данъчни задължения на фирмата на бащата на ответника - „М. и Ферди“ ЕООД, ЕИК 203995072, за да може да участва в конкурс за обществен превоз на пътници обявен от Община Кърджали. Навежда се от страна на ищеца, че част от предадената сума в размер на 1300 лева държал в себе си, а останалите 700 лв. изтеглил от банка ОББ, като от страна на ответника било заявено, че заетата сума ще му бъде върната след завръщане на баща му от Швеция. Сочи, че след два-три дни видял в гр. Кърджали бащата на ответника - И. М. М., който го уверил, че синът му ще върне заетата сума, но ответникът престанал да 1 отговаря на телефонните обаждания на ищеца, като до настоящия момент не е върнал предадените му от него 2000 лева, въпреки отправената му покана с вх. № ****, връчена на ответника на 02.04.2024 год. чрез ЧСИ Х.П..

Предвид горното, ищеца предявява установителен иск за вземането си по чл. 422, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска установяване съществуване на задължението на ответника в размер на 2000.00 лв., представляваща главница, сумата в размер на 334.29 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.01.2023 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира и заплащане на сторените по заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявените искове. Навежда се, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства са неясни и недостатъчни за определяне на основанието и точната правна квалификация на предявения от ищеца иск. Поддържа, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не установява кой е правопораждащият факт, от който извлича правото да претендира сумата от 2000 лева от ответника. Категорично оспорва твърденията, че сумата е получена от ответника, за да покрие данъчни задължения на фирмата на баща си - И. М. М. - „М. и Ферди“ ЕООД, ЕИК 203995072 и по този начин да има възможността да участва в конкурс за обществена поръчка - обществен превоз на пътници обявен от Община Кърджали.

Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не дължи на ищеца претендираните по делото суми за главница и лихви. Оспорва въведените в исковата молба твърдения, като заявява, че на посочената в исковата молба дата и място - 12.01.2023 год., пред банка ОББ-Кърджали не е получавал от ищеца сумата от 2000 лв., нито е разговарял с него за заемане на пари, с цел да покрие задължения на фирмата на баща си. Твърди, че категорично не е налице сключен договор за заем между ищеца и ответника, както и предаването на сума от ищеца на ответника под формата на заем.

Намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № **** на КРС, се установява, че с постановената по същото Заповед № **** е разпоредено длъжникът М. И. И., да заплати на ищеца по настоящото дело, следните суми: сумата от 2000,00 2 лева - главница представляваща невърнат паричен заем по устен договор за заем от 12.01.2023 г., лихва за забавено плащане -334,29 лв. за периода 15.01.2023 г. - 02.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2024 г. до окончателното й изплащане. Разноски по делото в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение и 46,69 лв. държавна такса.

На 24.07.2024 г. е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената ЗИ по ч. гр. д. № **** По повод на това възражение, съдът като е приел да е в срок, е указал на ищеца, да предяви иск за установяване на вземането си и той е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК в месечния срок.

Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

В искова молба се твърди, че ищеца на 12.01.2023 г. сключил с ответника устен договор и му дал сумата от 2000 лв., която последният е обещал да върне след завръщане на баща му И. М. М. от Швеция. Предвид неизпълнението на така поетото задължение от ответника ищецът впоследствие е изпратил нотариална покана, получена от ответника на 02.04.2024 г. Поради това и съдът намира, че се касае за заем за потребление, уреден в членове 240 - 241 от ЗЗД. Негов предмет са заместими вещи, найчесто пари. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление (респ. паричният заем) е от категорията на т. нар. реални договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи.

За основателността на иска по чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. 240 ЗЗД следва да се докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по който заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или да противопостави съответни възражения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Посоченият от ищеца свидетел С.Й. (син на ищеца) заявява, че на 12.01.2023 г., същият е получил обаждане от М. И., който поискал заем от 2000 лв. за погасяване на задължения на фирмата на баща му в същия ден. Според свидетеля, същият е споделил и за публични задължения от около 5000 лв. Свидетелят сочи, че поради своя лична заетост е ангажирал баща си да съдейства на ответника по делото, като е уредил срещу между тях на паркинга под стадиона. Известно му е, че е проведена среща между тях и от страна на М. е получена сумата от 2000 лв. под формата на договор за заем, за да може да погаси въпросните задължения, с уговорката сумата да бъде върната след завръщането на бащата на ответника от Швеция. По информация на свидетеля, баща му е изтеглил от банката около 800 лв., които заедно с наличните в него около 1200 лв. - 1300 3 лв., или общо сумата от 2000 лв., е дал на ответника назаем. Свидетелят Й. твърди, че според получената от М. информация задълженията са на фирмата на баща му, която се разработва от цялото им семейство. Сочи, че се е видял със завърналия се от Швеция И. - бащата на М., две седмици след това, който във връзка със заетата сума от 2000 лв. го е насочил към М., т.е. да си уредят отношенията с него. Заявява, че първоначално от страна на М. са получили обещание за връщане на сумата в кратък срок, но впоследствие спрял да отговаря на обажданията, както на ищеца, така и на свидетеля Й..

Посочените обстоятелства относно датата на предаване на сумата, нейния размер и начина на връщане се установяват и от обясненията, дадени от ищеца.

От друга страна в показанията на посочените от ответника свидетели И.

М. (баща на ответника) и Ф. М. (брат на ответника) се отричат горепосочените обстоятелства, т.е. получаването на заем от 2000 лв. на процесната дата – 12.01.2023 г. от страна на ищеца. Същото се прави и в дадените по реда на чл.

176 от ГПК обяснения от ответника.

От показанията на всички свидетели, както и от обясненията на страните става ясно, че са налице дългогодишни взаимоотношения между ищеца и бащата на ответника, като същите са си помагали във връзка с дейността на притежаваните от тях фирми.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че: На 12.01.2023 г. от сметката на дружеството „Гагарин“ ЕООД (собственост на ищеца, съгл. направена служебна справка в интернет страницата на ТР към АВ), е била изтеглена сумата от 700 лв. От приложените по делото справка за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях за период от 01.01.2023 г. – 31.01.2023 г. на името на И. М. М., ЕГН **********, изд. от ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали (на стр. 53-55) и от справка за задълженията и плащанията към дата 29.01.2025 г. на името на ЕТ „М. и Ферди - И. М.“, ЕИК 108069526, също изд. от ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали (на стр. 82-84) е видно, че на процесната дата – 12.01.2023 г. по сметка на НАП е постъпила сумата в общ размер на 755,09 лв. (136,20 лв. + 217,65 лв. + 322,25 лв. + 78,99 лв), с която сума били погасени публични задължения, дължими за периода 30.12.2022 г. – 12.01.2023 г., като това е отразено по идентичен начин по партидата на бащата на ответника - И. М. М. и в качеството му на физическо лице и като едноличен търговец.

Посочените от страните свидетели са техни близки, като свидетелят С.Й. е син на ищеца, свидетелят И. М. е баща на ответника, а Ф.М. – брат на последния, поради което показанията им, поради тяхната заинтересованост от изхода на спора с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК следва да се кредитират с оглед другите събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че относно обстоятелствата по теглене на сумата от 700 лв. от страна на ищеца и плащане на публични задължения на бащата на ответника на дата 12.01.2023 г. по делото е налице корелация между събраните писмени 4 доказателства и показанията на С.Й. относно тези факти, поради което в тази част неговите показания съдът намира за обективни, последователни, логични и кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Обстоятелството, че този свидетел е син на ищеца само по себе си не прави показанията му недостоверни, както се посочи, от това следва само, че показанията му следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото. В случая обаче показанията на свидетеля са ясни, конкретни и се потвърждават от писмените доказателства. В своята съвкупност тези доказателства са индиция за възникнало на посочената дата облигационно отношение между страните по делото, тъй като действително се установи, че бащата на ответника е имал публични задължения, които са били погасени именно на 12.01.2023 г. и то в размер, кореспондиращ с изтеглената от ищеца на същата дата сума .

Ето защо искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е установен по основание установено е твърдението за възникнало правоотношение между страните по реалния договор за заем. В това правоотношение с посочения договорен източник ищецът има качеството на заемодател, а ответника на заемател.

Заемът за потребление, както бе отбелязано, е реален договор, който се счита сключен от момента на получаване на сумата от заемателя, което в разглеждания случай съдът прие за доказано, като се доказа ищеца да е предал на ответника (изтеглената) сумата от 700 лв. на 12.01.2023 г. В конкретния случай от гласните доказателства на свидетеля С.Й. и от обясненията на ищеца, корелиращи, както бе посочено, със събраните писмени доказателства по делото несъмнено е доказано, че ответникът на 12.01.2023 г. е получил от ищеца паричен заем в размер на 700 лева, със срок на връщане на сумата – при завръщане на бащата на ответника от чужбина, който факт е настъпил. В този смисъл показанията на този свидетел следва да се възприемат като последователни и непротиворечиви, от които се установяват съществените елементи на договора за заем – основанието, предаването на парите от ищеца на ответника и уговарянето на време за връщането им, които обстоятелства свидетелят е възприел в проведените разговори и с двете страни по делото.