Решение № 916 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330200466 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-6207000914/13.11.2023г. на Началник РУ Труд при ОДМВР Пловдив, с което на В.

И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 18 контролни точки.

Жалбоподателят В. Г., в жалбата си прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на административнонаказателното производство. В съдебно заседание, редовно призована не се явява, а се представлява от процесуалните си представители адв. П. и адв. Л., които поддържат жалбата и сочат място на нарушението, различно от посоченото в НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, 1 прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не претендира разноски.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 24.10.2023г., в с. Труд, обл. Пловдив, В. И. Г. управлявала лек автомобил, марка и модел „Пежо 5008“, с peг. № ***, собственост на М. Й. М..

На същата дата свидетелят Я. И. М. – *** към РУ Труд, бил на работа, като бил включен заедно със свой колега като мотопатрул в района от с. Труд към с.

Костиево, където извършвали обход. Така около 13:46 часа св. М. бил в района на кръговото кръстовище което се намира на км. 48+720 на републикански път II – 64 /Карлово - Пловдив/, извън с. Труд. По същото време, пред полицейските служители се движел лекия автомобил автомобил управляван от жалбоподателката М., в посоченото кръгово кръстовище. Свидетелят М. забелязал че в кръговото кръстовище навлиза горепосоченият автомобил, водачът на който разговарял по телефон и управлявал МПС-то без поставен обезопасителен колан. За да спре водачът на автомобила, св. М. предприел действия в кръговото кръстовище като подал звуков и светлинен сигнал, както и с ръце посочил на водача на автомобила да го последва. Жалбоподателката последвала полицейския мотопатрул който продължил движението си от гр.

Пловдив към гр. София, през отбивката за автомагистрала Тракия и на самата автомагистрала жалб. М. била спряна за извършване на проверка. При извършената проверка св. Минков съставил на водача на автомобила М. Акт за установяване на административно нарушение АУАН с бл. № 1014014 от 24.10.2023г. за нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП, за това че жалбоподателката не използвала обезопасителен колан, както и за нарушение по чл. 104А от същия закон, за това че разговаряла по телефона без да използва устройство за свободни ръце. Акта бил предявен на нарушителя и тя го подписала лично като в графата за възражения, посочила, че няма такива.

По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН било депозирано писмено възражение на 31.10.2023г. Същото било прието за несъществено.

При тези обстоятелства и въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 23-6207-000914/13.11.2023г., с което на основание чл. 183, ал. 4. т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката В. И. Г. била наложена „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено от нея нарушение на чл.

137А, ал.1 ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 18 контролни точки. Фактите описващи извършеното нарушение били същите каквито факти били описани 2 и във съставения АУАН въз основа на който било издадено НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, възражение № УРИ 620710-9202/31.12.2023г., справка нарушител/водач, справка за първоначална регистрация и собственици на МПС, докладна записка, оправомощителни заповеди, писмо изх. № 11-00-107/15.03.2024г. на АПИ ОПУ-Пловдив ведно със схема за разположението на кръгово кръстовище, писмо с вх. № 11-00-141/15.03.2024г. на община „Марица“- област Пловдив, ведно със схема на пътен участък с.Труд при ул. „Карловка“ №2, както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля Я. М..

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Твърди, че на процесната дата бил дежурен мотопатрул с негов колега в района на с.Труд. Намирайки се в колелото на кръговото кръстовище преди с. Труд видял процесния автомобил да навлиза в кръговото движение, водачът на който била без обезопасителен колан и говорейки по телефона. След като МПС-то го подминало, св. М. се изравнил с него като подал звуков и светлинен сигнал, едновременно с което посочил и с ръце да го последва. Включвайки се през отбивката в магистралата, той и колегата му спрели за проверка процесния автомобил.

След като й обяснили причината, поради която я спират, жалбоподателката М. обяснила, че говори по телефона, тъй като не могла да свърже устройството на колата си с телефона, за което М. съставил акт. Същият пояснява, че станал очевидец на нарушението точно на колелото на кръговото кръстовище преди с. Труд. Обяснява, че същото се намира на 200 м. преди табелата показваща началото на населено място с. Труд и не се намира на ул. „Карловска“ срещу № 2. Срещу № 2 на ул. „Карловска“ бил първия административен адрес и затова бил писал него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценява ОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства, в това число и от гласните доказателства на св. М., 3 съдът намира за безспорно доказано, че от страна на В. Г. е било осъществено нарушение на чл. 137А, ал. 1, от ЗДвП и на чл.104А от същия закон, като е установено, че същата е управлявала МПС без да използва обезопасителен колан, както и че по време на управление на превозното средство е използвала мобилен телефон при наличие на устройство в управлявания от нея автомобил, позволяващо използването на такъв без участие на ръце. Тези нарушения са констатирани от св. очевидец М., на длъжност *** в РУ-Труд, и не бяха оборени от жалбоподателя. М. в показанията си дадени в съдебно заседание, както и в представената по преписката докладна записка, обяснява, че при спирането от контролните органи, жалбоподателят като причина за ползването на телефон по време на управление на МПС посочила, че не могла да свърже устройството на колата си с телефона. Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя по акта, поради качеството на този свидетел като полицейски служители, който е незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. По делото не се събраха доказателства които да водят до извод че св. М. има каквато и да е причина да иска да влоши положението на жалбоподателяката, напротив същия добросъвестно даде показания за случилото се които кореспондират и със събраните писмени доказателства. В подкрепа на този извод е и обстоятелството че след съставянето на АУАН и предявяването му на жалбоподателя, тя не направила никакви възражения и това било отразено в съставения АУАН.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства /с изключение на мястото на извършеното нарушение/.

Въпреки изложеното обаче, и въпреки че настоящият състав приема за безспорно установено, че В. Г. е извършила нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на чл.104А от ЗДвП, съдът намира че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение неотстранимо по своя характер и водещо до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в процесното НП е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е 4 санкциониран, в с.Труд на ул. „Карловска“ срещу № 2, което обаче не се доказа от събраните по делото доказателства. От показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител, се установи, че нарушенията са извършени на съвсем различно място, а именно извън населено място, в колелото на кръговото кръстовище преди с. Труд. От събраната и приложена като доказателствен материал по делото схема, представена от община Марица се установява, че нарушението е извършено на Републикански път II64, като кръговото кръстовище, в което са извършени нарушенията, се намира на километър 48+720 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, което е извън населеното място с. Труд, като населеното място с. Труд започва от километър 48+036, което е 684 метра (нарастването на километража е в посока от гр.

Карлово към гр. Пловдив) преди мястото на установеното нарушение. Не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че правото на защита включва запознаването на нарушителят с фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение, в които се включва и мястото на извършеното нарушение. От изричните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на фактическите рамки на нарушението е посочване на мястото на нарушението. В този смисъл посочването на различно място на извършване на нарушението в АУАН и НП съществено затруднява правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение и да организира защитата си. Мястото на извършване на деянието е съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и при извършване на идентично нарушение, като вид и последователност, ако мястото на извършването на двете нарушения е различно, то би се касаело за различно деяние.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, който предпоставя максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Само редовно съставените актове, при които са спазени въведените изисквания за форма, съдържание и процедура, имат доказателствена стойност и могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. От своя страна налагането на административно наказание се предхожда от несъмнено и категорично доказано извършено административно нарушение. В случая описаната в НП фактическа обстановка, относно мястото на нарушението е неточна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Наред с това посочената нередовност препятства съда при осъществяване на правомощието му за преценка наличието на обстоятелствата по чл. 6 от ЗАНН. Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаването му.