Решение № 1995 от 25.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1995 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100512561 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№274372/01.10.2025г., подадена от А. Д. М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Р.Р. – длъжник по изпълнително дело №20259210400568 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление №846 от 21.08.2025г., с което се отказва редуциране на разноските по делото, прекратяване и спиране на изпълнителното дело. На първо място се твърди, че съдебният изпълнител е допуснал процесуално нарушение във връзка с връчването на обжалваното постановление на длъжника чрез неговия пълномощник адв.Р.Р., което е било изпратено на електронен адрес, без по делото да е давано съгласие призовките/съобщенията до длъжника да се връчват по електронен път. Твърди се още, че поради обстоятелството, че в случая получаването на изпратените книжа не е потвърдено от адресата в 7-мо дневен срок от изпращането им, поради което съобщението е следвало да се връчи по общия ред, което в случая не е сторено от съдебния изпълнител. На следващо място се поддържа още, че за периода от 05.07.2025г. до 15.09.2025г. адв.Р.Р. е ползвал годишен отпуск, за удостоверяването на което обстоятелство към жалбата е приложено доказателство – удостоверение с изх.

№1605/01.08.20205г., издадено от САК, поради което за посочения период не е имал възможност да приема призовки, съобщения и други съдебни книжа, свързани със съдебните производство, по които осъществява процесуално представителство. По тези аргументи се поддържа, че в случая не е налице надлежно уведомяване на длъжника за обжалваното постановление №846 от 21.08.2025г., поради което подадената срещу него жалба е в срок и като такава се явява допустима и съдът следва 1 да я разгледа по същество. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното постановление №846 от 21.08.2025г.. Твърди се, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че по изпълнителното дело са приложени доказателства, че за периода от м.юни 2020г. до м.октомври 2022г. вкл. А. Д. М. лично е превеждал ежемесечно сумата от 500 лв., а в периода от м.ноември 2022г. до м.март 2024г. вкл. е превеждал ежемесечно сумата от 600 лв. за издръжка на малолетните си деца - А.М. и Ж.М., по посочена банкова сметка на тяхната майка - К.М., като общият размер на преведените суми за посочените периоди възлиза на 24700 лв.. Сочи се още, че А. Д. М. е превеждал и допълнителна издръжка за децата, отново по сметката на тяхната майка - К.М., като преводите са наредени през сметката н а Д. М., който е дядо на малолетните деца и баща на А. Д. М.. В периода от м.юли 2022г. до м.ноември 2022г. вкл. е превеждана ежемесечно сумата от 1500 лв., а в периода от м.декември 2022г. до м.август 2023г. е превеждана ежемесечно сумата от 1400 лв., като общият размер на преведените суми за посочените периоди възлиза на 20100 лв.. В тази връзка се твърди, че общо за периода от м.юни 2020г. до м.март 2024г. месечната издръжка, която А. Д. М. е заплащал, възлиза общо на 44800 лв., а дължимата месечна издръжка в размер на 800 лв. за двете деца - А.М. и Ж.М., съгласно приложения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, за периода от м.юни 2020г. до м.март 2024г. възлиза на 36800 лв.. В тази връзка се поддържа, че още преди издаване на изпълнителен лист от 22.04.2025г. по гр.д. №12820/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 92 състав и преди образуване на изпълнително дело №20259210400568 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ, с район на действие СГС, А. Д. М. е бил заплатил дължимата от него месечна издръжка за малолетните си деца чрез тяхната майка К.М. и с поведението си не е дал повод за завеждане на изпълнителното производство.

Излага се още, че за периода от м.април 2024 г. до настоящия момент А. Д. М. не следва да заплаща издръжка на малолетните си деца - А.М. и Ж.М., чрез тяхната майка К.М., доколкото същата не отглежда децата, които са настанени на основание решение №63/16.04.2025г., постановено по гр.дело №17/2025г. по описа на Районен съд – гр.Троян и издаден въз основа на него изпълнителен лист №67 от 16.05.2025г., в семейството на бабата и дядото по бащина линия - Ж.М. и Д. М., които полагат грижи за тях. На следващо място се твърди още, че размерът на определената сума, явяваща се сбор от разноските по процесното изпълнително дело, не е съобразена с установените размери по Тарифа за таксите и разноските към Закопа за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/, както и че върху платените суми за издръжка преди завеждане на изпълнителното дело не следва да се начисляват такси от съдебния изпълнител. По тези аргументи се моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като незаконосъобразно обжалваното постановление №846 от 21.08.2025г., с което се отказва редуциране на разноските по делото, прекратяване и спиране на изпълнителното дело. Прави се искане за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК.

Ответници по жалбата и взискатели по изпълнението – Ж. М.А, с ЕГН **********, и А. А. М.А, с ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка законен представител К.Т. М.А, с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Б.Е., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба по изложени съображения. Твърди се, че взискателят не оспорва извършените от А. Д.

М. преди образуване на изпълнителното дело плащания, за доказването на които са представени платежни нареждания в които като основание е посочено месечна 2 издръжка за двете деца. Поддържа се още, че общото задължение по издадения изпълнителен лист от 22.04.2025г. по гр.д. №12820/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 92 състав не е платено изцяло, поради което в молбата за образуване на процесното изпълнително дело при изчисляване на дължимите суми от А. Д. М. за отчетени извършените от него плащания. Излага се, че сумите, които са били превеждани от банкова сметка на дядото на малолетните деца - Д. М., по банковата сметка на К.Т.

М.А, в които платежни нареждания като основание е посочено „за Ж.И А.“ не представляват платена издръжка от страна на бащата на двете деца и съответно не следва да бъдат вземани предвид при изчисляване на дължимите суми за издръжка от А. Д. М.. На следващо място се оспорват твърденията в жалбата за недължимост на издръжка след м.април 2025г., като се твърди, че няма постановен какъвто и да било съдебен акт, който да прекратява или спира изплащането на издръжката. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба от длъжника срещу постановление №846 от 21.08.2025г., издадено по изпълнително дело №20259210400568 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ, с район на действие СГС. Претендира присъждане на направени п о делото разноски, в това число и адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв..

ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ и район на действие СГС, е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата по подробни изложени съображения.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20259210400568 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 07.05.2025г. по молба на взискателите - Ж. М.А, с ЕГН **********, и А. А. М.А, с ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител К.Т. М.А, с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Б.Е., срещу длъжника – А. Д. М., с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 22.04.2025г. по гр.д. №12820/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 92 състав, съгласно който А. Д. М. е осъден да заплаща за всяко от децата си Ж. М.А и А. А. М.А, чрез тяхната майка и законен представител К.Т. М.А, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 400.00 лв., считано от 18.06.2020г. до настъпване на законно основание за нейното изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. На длъжника – А. Д. М. на 05.06.2025г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№12202/09.05.2025г., с която е поканен да заплати задължението си, което е съобразено с направените от него плащания, съгласно молбата за образуване, и възлиза за всяко от децата в размер на 31631.78 лв., както и начислените по изпълнителното дело такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 2945.62 лв., дължими към 23.05.2025г.. Видно от данните по делото длъжникът - А. Д. М. е депозирал следните искания и молби: искане вх.

№21117/13.05.2025г. за спиране на изпълнителното дело, в което излага твърдения, че за периода от м.юни 2020г. до м.март 2024г. е заплатил дължимата от него издръжка за малолетните си деца, като прилага платежни нареждания за преведени суми по банкова сметка на К.Т. М.А, а поддържа, че по настоящем двете малолетни деца са настанени извън семейството с решение №63/16.04.2025г., постановено по гр.дело №17/2025г. по описа на Районен съд – гр.Троян, по което е допуснато предварително изпълнение, поради което не дължи плащане на издръжка чрез тяхната майка и законен представител; възражение вх.№23399/30.05.2025г. и възражение вх.№23401 от 3

02.06.2025г., които са с идентично съдържание и в тях се оспорва размера на начисленото задължение за заплащане на издръжка по изпълнителното дело, като се твърди, че е заплатил дължимите от него суми за месечна издръжка на малолетните си деца преди образуване на изпълнителното дело, поради което не дължи плащане на начислените такси по ТТРЗЧСИ, както и прави искане за прекратяване на изпълнителното дело; жалба с вх.№23444/02.06.2025г., с която длъжникът оспорва начисленото задължение по делото, както и начислените такси по ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление №846 от 21.08.2025г. съдебният изпълнител във връзка с постъпилите от длъжника молби и възражения отказва да редуцира разноските по делото, тъй като няма присъединен хонорар за водене на изпълнителното дело, а начислените такси представляват само такси по ТТРЗЧСИ; отказва да прекрати изпълнителното дело поради липсата на предпоставките на чл.433 ГПК; както и отказва да спре изпълнителното дело поради липсата на предпоставките на чл.432 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Видно от данните по делото не е налице надлежно връчване на длъжника чрез неговия пълномощник адв.Р.Р. на постановление №846 от 21.08.2025г., поради което следва да се приеме, че законоустановеният срок по чл.436, ал.1 ГПК за подаване на жалбата не е изтекъл, подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да е законосъобразно спирането на изпълнителното производство, следва да е налице някое от основанията за спиране, посочени в чл.432, ал.1, т.1 - 6 ГПК, или други основания, предвидени в закон /чл.432, ал.1, т.7 ГПК/. В конкретния случай не представляват основание за спиране на изпълнителното производство изложените от длъжника в подадено искане вх.№21117/13.05.2025г. за спиране на изпълнителното дело твърдения, че за периода от м.юни 2020г. до м.март 2024г. е заплатил дължимата от него издръжка за малолетните му деца чрез тяхната майка и законен представител, както и твърдението, че по настоящем двете малолетни деца са настанени извън семейството с решение №63/16.04.2025г., постановено по гр.дело №17/2025г. по описа на Районен съд – гр.Троян, по което е допуснато предварително изпълнение, поради което не дължи плащане на издръжка чрез тяхната майка и законен представител, тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл.432, ал.1, ал.1 - 6 ГПК, нито представлява друго основание, предвидено в закон. Макар и основателни да са доводите в жалбата, че бащата не дължи заплащане на издръжка за малолетните си деца чрез тяхната майка за периода, през който децата са настанени извън семейството с решение №63/16.04.2025г., постановено по гр.дело №17/2025г. по описа на Районен съд – гр.Троян, по което е допуснато предварително изпълнение, то този факт не би могъл да се вземе предвид в изпълнителното производство, тъй като съдебният изпълнител не може д а вземе решения, които са о т компетентността на съдебните органи. След като съдебният изпълнител е сезиран с молба с приложен изпълнителен лист е длъжен да предприеме изпълнителни действия. Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че в случаите, когато децата се отглеждат от трети лица, а не от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, издръжката следва да се предостави на лицата, които реално полагат грижи за децата. Ако майката не е полагала грижи, тя не е легитимирана да получава издръжка 4 за този период. В този смисъл е решение №134/25.06.2012г. по гр.дело №90/2011г. по описа на ВКС, Г.К., ІV Г.О. Следователно се налага извода, че в хипотеза, в която съдът е допуснал предварително изпълнение и майката е получавала издръжка, но не е полагала грижи, бабата и дядото, при които децата са настанени, могат да предявяват иск по чл.59 ЗЗД срещу родителя за възстановяване на направените разходи /Постановление №5/16.11.1970г. на ВС, Пленум/. Докато обаче няма постановен какъвто и да било съдебен акт, който да прекратява или спира изплащането на издръжката, съдебният изпълнител е обвързан с представения пред него изпълнителен лист и е длъжен да предприеме изпълнителни действия. Ето защо съдът приема, че направеното от длъжника искане за спиране на изпълнителното дело е неоснователно и правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнителното дело поради липсата на предпоставките на чл.432 ГПК.

Разпечатката съдържа 26 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77695391-24d1-4e0c-b7d1-d597cbb7862d