Решение № 300 от 05.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20211110158111 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на И. Г. Л., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „В... Л.“, бл. 55, ап. 10, подадена чрез адв. К. П. срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, Бизнес център Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, с която са предявени осъдителни искове за осъждането на ответника да възстанови на ищеца сумата от 10 010, 89 евро /с левова равностойност от 19 579, 60 лв./, представляваща стойност на неразрешени платежни операции – 9 984, 29 евро и заплатени за тях преводни такси в размер на 26,60 евро за извършени на 12.04.2021 г. и на 16.04.2021 г. общо четири транзакции от открита при ответника банкова сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 478, 30 евро/ с левова равностойност на 935, 47 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 10 010, 89 евро с левова равностойност на 19579, 60 лв. за периода от 22.04.2021 г. до 10.10.2021 г.

В исковата молба се съдържат твърдения, че между И. Г. Л. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който ищецът има при ответника открита банкова сметка в евро, към която е издадена и безконтактна дебитна карта, като използва услугите електронно банкиране и електронни разплащания.

През април 2021 г. при опит да извърши плащане ищецът е установил, че не са налице достатъчно парични средства в банковата му сметка и плащането е отказано.

1

След извършена справка установил, че от сметката му са извършени четири неправомерни превода в полза на непознати от него лица в общ размер на 9 984, 29 евро, за които е начислена преводна банкова такса в размер на 26, 60 евро. Твърди, че преводите са извършени както следва на 12.04.2021 г. от сметката на ищеца е преведена сумата в размер на 2430 евро в полза на лицето Румен Стойчев, начислена е такса 6,65 евро; на 12.04.2021 от сметката на ищеца е преведена сумата от 2558, 75 евро в полза на Венера Денева, начислена е такса 6,65 евро; на 16.04.2021 г. от сметката на ищеца е преведена сума в размер на 2430 евро в полза на Румен Стойчев, с начислена такса 6,65 евро, на 16.04.2021 от сметката на ищеца е преведена сумата от 2565, 54 евро в полза на Венера Денева с такса с взета такса 6,65 евро.

Веднага след като е установил неправомерното извършените трансакции ищецът е уведомил ответника и след като е посетил клона на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е получил информация, че трансакциите са извършени онлайн чрез интернет.

През септември ищецът получил писмо от банката, в което му било съобщено, че няма основание да му бъдат възстановени сумите, тъй като той поради небрежност не е успял да запази персонализираните си защитени характеристики на инструмента.

Ищецът твърди, че извършените банкови операции на 12.04.2021 г. и на 16.04.2021 г. не са наредени от него, на тези дати не е получавал на телефонния си номер код за потвърждаване на трансакциите и не е уведомен за извършените трансакции чрез sms, нито е използвал банковата си карта.

Ищецът твърди още, че никога не е предоставял банковите си данни на когото и да било, както и че винаги е съхранявал надлежно банковата си информация.

Счита, че възстановяването на стойността на неразрешената операция е следвало да бъде извършено незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден.

Срокът за изпълнение на това задължение от страна на доставчика на платежните услуги е изтекъл на 22.04.2021 г., тъй като ищецът е уведомил банката на 21.04.2021 г., като в случая денят на изпълнението е законовоопределен и ответникът е изпаднал в забава на 22.04.2021 г. Според ищеца дължимата лихва за забава върху сумата от 10010, 89 евро /с левова равностойност от 19 579,60 лв./ за периода от 22.04.2021 г. до 10.10.2021 г. е в размер на 478, 30 евро.

Ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че единствено е сезиран с формуляр, в който са посочени, като неправомерни транзакциите от 12.04.2021 г. и 16.04.2021 г., извършени в полза на Венера Денева съответно за сумите от 2558,75 евро и от 2565,54 евро, а по отношение на останалите процесни трансакции не е получавал официално оспорване от ищеца по надлежния ред. Твърди, че втората трансакция, направен на 15.04.2021 г. представлява връщане в полза на ищеца на първоначално преведената сума от Румен Стойчев.

Твърди, че оспорените платежни операции са извършени чрез система за 2 интернет банкиране на Райфайзен Онлайн след успешен вход с потребителско име и парола – персонализирани средства за сигурност. Преводите са подписани с получени sms кодове, получени на посочения от ищеца мобилен телефонен номер, поради което и са изпълнени законовите изисквания за установяване идентичността на клиента, предвидени в чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните средства /ЗПУПС/.

Счита, че банката е осигурила всички възможни средства за сигурност, поради което и не е било възможно трансакциите да бъдат извършени без знанието и участието на клиента. Твърди още, че банката редовно разяснява на клиентите си как да се предпазят от „фишинг измами“, а в чл. 192 от Общите условия изрично са предвидени инструкции за сигурност при използване на банкови продукти, поради това и в случай, че са налице неправомерни преводи те се дължат на допусната груба небрежност от страна на клиента.

Сочи още, че съгласно чл. 193 от Общите условия, че в случай на избран като начин на авторизиране на активни транзакции еднократен код, изпратен от банката чрез sms, в искането клиентът следва да посочи мобилен номер, но банката не носи отговорност, когато липсват договорни отношения на клиента с мобилния оператор и/или технически причини, свързани с мобилния оператор или техническите средства на онлайн потребителя или ако последният е променил телефонния си номер без да е уведомил банката.

Възразява още, че ищецът не е изпълнил задължението по чл. 75, т. 2 ЗПУПС и не е уведомил веднага банката след узнаването за спорните трансакции, тъй като на 15.04.2021 г. е получавал sms съобщения по повод други трансакции, а е уведомил банката едва на 20.04.2021 г.

Оспорва основателността на акцесорния иск.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 23.03.2023 г. ищецът е оттеглил част от исковите си претенции, а именно: за сумата в размер на 2430 евро, представляваща превод, извършен на 12.04.2021 г. от сметката на ищеца в полза на Румен Стойчев и за преводна такса в размер на 6,65 евро, както и сумата в размер на 2430 евро, представляваща превод, извършен на 16.04.2021 г. от сметката на ищеца в полза на Румен Стойчев, по банкова сметка IBAN BG06INTF40012087091992 при банка „Икард“ АД и за преводна такса в размер на 6,65 евро, както и претендираното обезщетение за забава за горницата над 244,83 евро до първоначално предявения размер от 478,30 евро. Поради което с протоколно определение от същата дата производството е прекратено в тази си част.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.

5 ГПК), приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

3

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:

Така предявените искове се основават на ищцовите твърдения за неразрешени от него платежни операции, за извършването на които иска да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, която отговорност е безвиновна и обективна.

По тези искове ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на следните обстоятелства: сключването с ответника на договор за платежни услуги; изпълнението от банката на конкретните платежни операции; уведомяване от ищеца на банката без неоснователно забавяне, след като е разбрал за операциите.

В тежест на ответника е да установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на договор между страните за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги, по силата на който е открита банкова сметка в евро, както и извършените трансакции от сметката на ищеца в полза на Венера Денева, както следва: на 12.04.2021 г. за сумата от 2558, 75 евро и на 16.04.2021 г. за сумата от 2430 евро. Това се подкрепя и от представения по делото искане – договор за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги на физически лица от 27.06.2019 г., по силата на който на ищеца е открита разплащателна сметка при ответника и му е издадена дебитна карта, като в графа „Райфайзен онлайн“ потребителят е изявил желание да използва услугата „Райфайзен онлайн“, с активни права по всички настоящи и бъдещи сметки и продукти, за банкиране през интернет сайта на услугата и чрез специализирано приложение за мобилни устройства, като е посочено, че потвърждаването на активните операции ще се извършва чрез СМС авторизация на следния мобилен номер: ***, като потребителят е удостоверил с подписа си от 27.06.2019 г. получаването на потребителско име и парола в запечатан плик със сериен № 10990894. Потребителят е декларирал, че е запознат и е получил приложимите Общи условия на банката, които са и представени по делото.

Извършването на операциите се установява от представеното по делото извлечение по сметката на ищеца при ответника, видно от което на 12.04.2021 г. и на 16.04.2021 г. от сметката на ищеца в полза на лицето Венета Денева са преведени процесните суми.

4

Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като доставчик на платежни услуги на ищеца - платец.

В чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е предвидено, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Спорно, на първо място, се явява обстоятелството дали процесните трансакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС или са неразрешени.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила относно разпределянето на тежестта за доказване на това дали една платежна операция е разрешена, които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса по разглеждане на иск за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за извършена неразрешена платежна операция. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. С оглед на това и доколкото ищецът в качеството си на платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесните платежни операции, тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени, е върху ответника.