Решение № 185 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110203508 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 45а, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Ж. Г. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 8703 – 000087 от 13.02.2025 г., издадено от Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя В., на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 28.01.2025 г. в 15:20 часа в гр. Варна, по ул. „Дружба“ до номер 8 в посока ул. „Димитър Икономов“, управлява лек автомобил марка „БМВ Х5“ 3.0. Д с рег. № *, собственост на В.Б.В., като по време на движение, водачът изпозлва мобилен телефон, без устройство позволяващо изпозлването на телефона, без участието на ръцете – нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Б. В. В. изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление, като го намира за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, без в самата въззивна жалба да изразява някакви конкретни аргументи в защита на своето становище. Лаконично изразява несъгласие с 1 приетата от административно – наказващия орган фактическа обстановка.

Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3508 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Б. В. В. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. П.

М. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария върху липсата на доказателства, които да установяват обективната съставомерност на нарушението, вменено във вина на неговия подзащитен.

Въззиваемата страна Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество по време на проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3508 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 22.10.2025 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л. – А. – процесуален представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 15:20 часа на 28.01.2025 г. жалбоподателят Б. В. В. управлявал лек автомобил марка „БМВ Х5“ 3.0. Д с рег. № *, собственост на В.Б. В., по ул.

„Дружба“ в гр. Варна в посока на движение към ул. „Димитър Икономов“, като същевременно използвал мобилния си телефон, конкретно държал го в ръка.

По същото време на ул. „Дружба“ до сграда с административен номер № 8 бил разположен екип на сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, който участвал в специализирана полицейска операция за съблюдаване на използване на обезопасителни колани и използването на мобилни телефони от водачите на моторни превозни средства.

Съставна част от този екип били св. Ж. В. Р. – командир на отделение в сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна и И.Т.Б. – също служител на в сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна.

2

И.Т.Б. спрял със СТОП палка управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил „БМВ Х5“ 3.0. Д с рег. № *, доколкото двамата полицейски служители установили, че водачът държи мобилния си телефон в ръка, като св. Р. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 13.02.2025 г. Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал.

4, т. 6 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Б. В. В. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.

104а от Закона за движение по пътищата

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните аргументи:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. Ж. В. Р. като последователни, логични и подкрепени от приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства – ежедневна форма на отчет за датата 28.01.2025 г. на екипа в състав И.Т.Б. и Ж. В. Р. и отчет по наряд на същия този екип от полицейски служители (л. 23 – л. 27 от НАХД № 3508 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд).

Самият св. Р. категорично заяви, че лично е видял жалбоподателят В. да държи в ръката си телефон, докато управлява автомобил по ул. „Дружба“ в посока ул. „Димитър Икономов“, като съдът няма причина да се съмнява в достоверността на показанията му.

По отношение показанията на св. П. П. Н. следва да се отбележи, че всъщност в една голяма своя част същите подкрепят показанията на св. Р. – и 3 то по основния релевантен въпрос по делото – а именно, че жалбоподателят В. е говорил по мобилния си телефон, докато е управлявал автомобила по ул.

„Дружба“ в гр. Варна, като св. Ников посочва, че телефона бил позициониран върху т.нар. „къп холдер“, т.е. мястото, където могат да се поставят чаши с напитки в автомобила, т.е. съдът стига до извода, че мобилното устройство не е било закрепено някъде, а жалбоподателят го е държал до седалката си, в близост до дясната си ръка – в каквато посока са и показанията на св. Р., като очевидно като е видял полицейските служители го е поставил с дясната си ръка върху т.нар. „къп холдер“.

Ето защо съдът намира за установено от фактическа страна, че на 28.01.2025 г. жалбоподателят В. е управлявал автомобил по ул. „Дружба“ в гр.

Варна, като е използвал мобилния си телефон, без устройство, позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете му, поради което и според съда правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

По отношение основното възражение срещу законосъобразността на наказателното постановление, наведено от адв. П. М. в пледоарията му в хода на делото по същество, съдът би желал да изрази своята позиция.

Принципно адв. М. е напълно прав, че към преписката не са приложени записи от боди камерите, с които са били оборудвани полицейските служители, които съгласно утвърдени вътрешни правила в МВР се съхраняват само в рамките на 30 дни.

Този срок очевидно е недостатъчен да се ползват като доказателство в редица съдебни производства, в това число и в производствата по ЗАНН, но по – скоро това е въпрос на вътрешноорганизационната дейност на МВР.

В случая са налице гласни доказателства, установяващи авторството и съставомерността на нарушението, поради което и съдът не може да приеме, че нарушението бива недоказано.

Поради гореизложените съображения, според съда Наказателно постановление № 25 – 8703 – 000087 от 13.02.2025 г., издадено от Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, още повече, че наложеното административно наказание „глоба“ е правилно индивиуализирано от административно – наказващия орган и пред съда не е 4 поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР гр. Варна следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро за процесуално представителство в производството по НАХД № 3508 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 8703 – 000087 от 13.02.2025 г., издадено от Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Б. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 45а, на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 28.01.2025 г. в 15:20 часа в гр. Варна, по ул. „Дружба“ до номер 8 в посока ул. „Димитър Икономов“, управлява лек автомобил марка „БМВ Х5“ 3.0. Д с рег. № *, собственост на В.Б.В., като по време на движение, водачът изпозлва мобилен телефон, без устройство позволяващо изпозлването на телефона, без участието на ръцете – нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Б. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 45а ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 3508 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5