Решение № 139 от 23.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502708 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 4130/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да плати на К. И. К. сумата 8000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 80 000 лева до пълния предявен размер 50 000 лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на К. К. и разноски по делото в размер 10 лева.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от Прокуратурата на РБ. Жалбоподателят сочи, че по делото не са представени доказателства, които да установяват действително търпените от ищеца вреди, които да са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение. Смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил материалния закон-чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил вида и обема на търпените вреди, обществено икономическите условия в страната в релевантия период, както и установената съдебна практика за подобни случаи. Поддържа, че присъденият от съда размер на обезщетението е необоснован, тъй като е останал неизяснен използваният механизъм при определянето му. Сочи, че съдът не е съобразил, че наказателното производство, водено против ищеца е приключило в разумен срок, че спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, както и че не се установяват трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца. Поддържа, че по делото липсват твърдения и данни, че Прокуратурата е предоставяла невярна информация на медиите. Смята, че за 1 медийното разгласяване на случая неследва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата, тъй като съдържанието на публикациите се определя от авторите им и от политиката на издателя на съответната медия. Предвид всичко изложено Прокуратурата на РБ иска да бъде отменено решението в обжарваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или да бъде намалено присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от К. К., чрез пълномощника адв. М.Н., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК К. К. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за разликата над 8 000 лева до 20 000 лева. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил в пълна степен тежестта на повдигнатото обвинение, както и длъжността, която ищецът е заемал в този период. Смята, че не е съобразено в пълна степен семейното положение на ищеца, обстоятелството че е бил многократно награждаван, както и това, че повдигнатото обвинение е довело до преустановяване на работата му, до прекъсване на кариерното му развитие и до напускане на родния му град. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до сумата 20 000 лева. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от К. И. К., с която против Прокуратурата на РБ е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, причинени от повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление, производството по което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва, считано то 10.04.2014г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през 2012г. било образувано ДП № 253/2012г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-113-2012г., като ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.2 и чл. 283, ал.1 НК– за това, че в качеството си на длъжностно лице – полицейски служител, използвал служебното си положение, за да набави за другиго противозаконна облага. Сочи се, че спрямо него била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че с постановление от 25.03.2014г. на СГП досъдебното производство в частта по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 212 НК е прекратено, поради несъставомерност на деянието, а с постановление от 13.05.2014г. делото било изпратено по компетентност на ОПБлагоевград. Поддържа се, че с постановление от 03.06.2014г. на ОП-Благоевград, делото било изпратено на РП-Гоце Делчев, а с постановление от 03.07.2014г. прокурор от РП-Гоце Делчев прекратил производството.

Ищецът твърди, че през този двугодишен период търпял неимуществени вредиизпитвал чувство на унижение, страх и срам; самоизолирал се, влошили се 2 отношенията му с близки, роднини, колеги и приятели; влошило се и качеството му на живот; напуснал страната; влошило се здравословното му състояние; бил принуден да напусне системата на МВР; били засегнати честта, достойнството му и доброто му име в обществото поради общественото разгласяване на разследването в гр. Гоце Делчев, където живеел и работел. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претедираното обезщетение.

В срока за отговор на исковата молба Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер. Сочи, че не са представени доказателства от които да се установява, че в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение ищецът е търпял твърдените в ИМ вреди. Смята, че претенцията е силно завишена по размер, тъй като макар повдигнатото обвинение да е за тежко престъпление, наказателното производство е продължило в разумен срок-2 години, не е минало през съдебна фаза и спрямо ищеца не е взета тежка мярка за неотклонение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за законна лихва, като сочи, че същата погасена за периода преди 25.03.2016г., тъй като исковата молба е внесена в съда на 25.03.2019г.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че към 2012г. ищецът е работил като полицейски инспектор в „Пътна полиция“ към РУП-Гоце Делчев. Установява се, че през м.май 2012г. е образувано ДП, а на 04.06.2013г. ищецът К. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.212, ал.1 НК и по чл.283, ал.1 НК – за това че на 14.02.2012г., като инспектор в „Пътна полиция“ при РУП – гр. Гоце Делчев, изготвил документи с невярно съдържание-протокол за ПТП и АУАН, като използвал служебното си положение, за да набави за другиго противозаконна облага и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

Установява се, че на 25.03.2014г. с постановление на прокурор при СРП по ДП №253/2012г., производството е прекратено в частта относно обвинението срещу ищеца за извършване на престъпление по чл. 212 НК и делото е изпратено по компетентност на РП-Гоце Делчев.

На 03.06.2014г. с постановление по ДП № 252/2012г. на ОП-Благоевград, е прекратено делото по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл.283 НК и е отменена взетата спрямо К. мярка за неотклонение „подписка“.

За установяване вида и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Г. В. К. твърди, че познава ищеца от повече от 20 годинипървоначално заедно служили в армията, след това заедно учили в Академията на МВР, а после около 7 години работили заедно в РУ на МВР-Гоце Делчев. Твърди, че ищецът напуснал работата, защото през 2012г. му било повдигнато обвинение от Прокуратурата и първоначално бил отстранен от работа, а след това и уволнен. Спомня си, че се разчуло в управлението в града, че му е повдигнато обвинение за документно престъпление. Сочи, че имало подмятания от колеги, че е възможно той да е извършил престъплението, както и че съграждани разпитвали свидетеля за случая. Твърди, че в местните електронните сайтове се съобщавало за наказателното производство, като имало и множество негативни коментари. Сочи, че ищецът се затворил в вкъщи, престанал да излиза, сринал се психически, измъчвал се, че останал без работа. Твърди, 3 че за известно време работил в чужбина. Поддържа, че преди да се разчуе за обвинението имиджът на ищеца бил много добър-на старателен и дисциплиниран служител, от когото гражданите имали респект. Сочи, че му било много тежко, колеги да му носят призовките и изпитвал страх да не влезе в затвора. Спомня си, че в началото много отслабнал, след което започнал да пие лекарства и напълнял. Сочи, че в годините през които се водило наказателното производство бил ангажиран да търси адвокати, да организира защитата си и имал много разходи за това. Смята, че след обвинението животът на ищеца се променил в отрицателен аспект.

Не се спори по делото, че към датата на повдигане на обвинението К. К. е бил с чисто съдебно минало.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и доп., ДВ, бр.98/11.12.2012г.). Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че К. К. е извършил инкриминираните деяния. Тази преценка обаче е опровергана от постановленията за прекратяване на наказателното производство и по двете повдигнато обвинения, поради това, че извършените деяние не съставляват престъпление, поради което ответната страна отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Прекратяването на наказателното производство по отношение на ищеца на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1,т.1 НПК обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяването по смисъла чл.243, ал.1 НПК на наказателното дело, е основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС.