Решение № 185 от 27.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Горна Оряховица, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Н. като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102426 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 и чл. 149 от СК.

Ищецът В. И. В. от гр. Г. Оряховица, чрез пълномощника му адвокат Р.

И., твърди, че с ответницата К. Т. М. живели на семейни начала от 2013 г. до 18.08.2024 г. Родили им се три деца – А. В. В.а, К. В.ов В. и Р. В. В.а. Счита, че М. последователно в годините е имала връзки с различни мъже, което било и основание на няколко пъти да го напуска. Посочва, че от девет месеца ответницата не е осъществявала връзка с децата си, а от напускането й на 18.

08. 2024 г. не е изплащала издръжка за децата си. Знаел, че е родила дете на новия си съжител. Счита, че като свещенослужител получава добро ежемесечно възнаграждение, с което може да издържа децата си. Посочва, че има собствено жилище, находящо се в гр. Г.О., ул. ***, с което може да задоволи жилищните си нужди и в него да отгледа децата си. С оглед незаинтересоваността на майката от отглеждането на децата, намира, че в найдобър техен интерес ще е, да му се предоставят родителските права върху тях, а за ответницата да се определи режим на лични отношения подробно посочен в исковата молба. Претендира от ответницата заплащане на месечна издръжка за малолетните деца в размер на 153,38 евро за всяко от тях. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати издръжка за минало време в размер на общо 1578,36 евро за отглеждането на трите деца, за периода 01.09.2024 г.

1 до 31.08.2025 г. Предлага на ответницата постигана на съдебна спогодба.

Ответникът К. Т. М. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Липсва спор по делото, а и от представените удостоверения за раждане /стр. 7-9 /,се установява, че страните са родители на децата А. В. В.а, родена на 08.10.2012 г., К. В. В.а, роден на 23.05.2014 г. и Р. В.а В.а, родена на 30.09.2016 г.

От представеното удостоверение изх.№ 172/08.08.2025 г., издадено от Великотърновския митрополит Григорий се установява, че брутното възнаграждение на ищеца за периода м. 08/2024 г. до м. 03/2025 г. възлиза на 1650,00 лв. месечно, а от м. 04.2025 г. до м.07.2025 г. в размер на 2200 лв. месечно.

Ищецът е изслушан на основание чл. 59, ал. 6 СК, като от обясненията които дава, се установява, че не живее с ответницата от 18.08. 2024 г. От тогава насам изцяло е поел грижите за децата им. Подпомаган бил от своята майка до 17.01.2026 г., когато починала. Посочва, че ответницата и преди това го е напускала, но се е връщала. Причина за раздялата им била връзка с друг мъж. От познати разбрал, че ответницата е забременяла от човека, с който живее и към момента. Споделя, че ответницата не се интересува от децата си, че не ги помага финансово. Разчита на помощта на братовчедите си и вуйна си за отглеждане на децата. Счита, че е добре децата да се виждат с майка им, да общуват, но е категорично против те да се срещат със съжителя й.

По делото е проведено изслушване на децата на страните.

По делото е приложен социален доклад, в който е отразено, че към момента на изготвянето му, децата се отглеждат и възпитават от техния баща, който адекватно задоволява техните потребности. Осигурил им е храна, подходящо и уютно жилище, безопасна и сигурна страна, отопление и облекло. Трите деца учат в ОУ ***, с добър успех и изграден приятелски кръг.

Посочва се, че майката живее с новия си съжител К.Д.А., от когото има дете Б.К.А., роден на 31.07.2025 г. По данни на социалния работник изготвил доклада децата имат изградена силна емоционална връзка с баща си.

От разпитания по делото свидетел И. М. се установява, че ищецът се е 2 разделил с ответницата през м. август 2024 г.Ответницата си тръгнала от домът му, оставяйки му трите им деца. Знаела от него, че от раздялата им нито са се чували, нито са се виждали. Посочва, че съвместното им съжителство е продължило около 12 години.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл.

59, 142, 143 и 144 СК.

Настоящото производство, което се развива по реда на чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданскоправни отношения в резултат на която поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал.

1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.

В случая предвид незаинтересоваността на майката и неявяването й в съдебно заседание, спор относно родителските права за децата фактически няма.

Видно от събраните доказателства – изслушването на ищеца, на децата, както и свидетелските показания на И. М., е, че ответницата е напуснала семейството на 18.08.2024 г. и е заживяла с лицето К.А.. Същата е родила дете от него на име Б.К.А.. Ответницата не се грижи за децата си, не им заплаша издръжка. Комуникира с децата си през социалните мрежи. Реални контакти между тях няма.

3

На следващо място, категорично се установи, че при отглеждането и възпитаването на децата, ищецът може да разчита на помощта на своите роднини – вуйна и братовчеди, които живеят с тях в една жилищна кооперация. Осигурил е нормална и спокойна семейна среда, а жилището, в което живеят, е ремонтирано и с добри социално-битови условия.

Съобразявайки установените по делото факти, се установява, че от раздялата между страните, настъпила на 18.08.2024 г., децата живеят с баща им постоянно. От тогава той е бил подпомаган от неговата майка, която е починала на 17.01.2026 г. Към момента разчита на помощта на роднините си – вуйна и братовчеди. Съдът счита, че между бащата и децата е налице силна привързаност, а и същият притежава добър родителски капацитет, полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Ето защо, следва да определи местоживеенето на децата да бъде при него на адрес гр. Г.О., бул.***, както и на него да бъде възложено упражняването на родителските права.

Независимо от отношенията на страните, от липсата на заинтересованост на майката за децата й, в интерес на същите е да поддържат връзка и с двамата си родители, поради което на майката следва да се определи режим на лични отношения, упражняването на който ще зависи предимно от нейното желание и възможности. Определянето на такъв режим е задължително и с оглед разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК. За подходящ съдът намира режима на лични отношения на майката с децата, който да включва: всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 ч. до 17,00 ч.; пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск; майката К. Т. М. ще може да взема децата на Коледа от 10,00 часа до 17,00 часа през четните години и от 10,00 часа до 17,00 часа на Нова година през нечетните години; Рожденият ден на децата следва да се празнува от двамата родители заедно. Вземането и връщането на децата следва да става от и в дома на бащата.

В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата издръжка на детето от бащата. Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена минималната 4 издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление № 243/13.11.2025 г. на Министерски съвет е определен размер на минималната работна заплата(МРЗ) от 01.01.2026 г. от 620, 20 евро, съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 155,05 евро, независимо от възможностите му да плаща такава. Ищецът е претендирал присъждане на издръжка в размер на 153,38 евро за всяко дете, което е близо до минималния размер на издръжката, която ще е дължима от ответника. Ето защо, съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, като следва да бъде уважен изцяло за сумата от 155,05 евро за всяко дете.

С оглед липсата на спор между страните и по въпроса, че от раздялата на страните през м. август 2024 г. децата живеят при ищеца, а ответницата не е участвала в издръжката, то искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание и размера от 1578,36 евро за периода 01.09.2024 г. до 31.08.2025 г. за всяко едно от децата. Относно размера, до който се явява основателен, съдът съобразявайки от една страна изложеното по – горе по отношение иска за бъдеще време, а от друга размерът на минималната работна заплата за този период.

Предварително изпълнение на решението следва да се допусне за исковете за издръжка по чл. 143, чл. 149 от СК, вр. чл. 242, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Г. Оряховица държавна такса върху уважената част от иска по чл. 143, ал. 2 СК в размер на 669,81 евро, както и 189,40 евро за иска по чл. 149 СК.

Следва да се посочи, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по исковете по чл. 127, ал.

2 вр. чл. 59, ал. 9 СК пред първата инстанция. В този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС. При това положение неоснователни са претенциите на процесуалния представител на ищеца досежно присъждане на разноски във връзка с исковете по чл. 127, ал. 2 СК.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А. В. В.А, ЕГН**********, К. В.ОВ В., ЕГН**********, Р. В.А В.А, ЕГН********** на бащата В. И. В., ЕГН**********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата да бъде при него на адрес: гр. Г.О., бул. ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката К. Т. М., ЕГН********** и децата А. В. В.А, ЕГН**********, К. В.ОВ В., ЕГН**********, Р. В.А В.А, ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 ч. до 17,00 ч.; пет дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск; майката К. Т. М., ще може да взема децата на Коледа от 10,00 часа до 17,00 часа през четните години и от 10,00 часа до 17,00 часа на Нова година през нечетните години;

Рожденият ден на децата следва да се празнува от двамата родители заедно.

Вземането и връщането на децата следва да става от и в дома на бащата.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК К. Т. М., ЕГН********** ДА ЗАПЛАЩА на децата А. В. В.А, ЕГН**********, К. В.ОВ В., ЕГН**********, Р. В.А В.А, ЕГН**********, чрез техния баща и законен представител В. И. В., ЕГН**********, ежемесечна издръжка в размер на 155,05 евро за всяко дете, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2025 г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК К. Т. М., ЕГН********** да заплати на децата А. В. В.А, ЕГН**********, К. В.ОВ В., ЕГН**********, Р.

Разпечатката съдържа 46 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77674bd6-499e-47d0-871c-cd14d7fae012