Решение № 4396 от 25.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6278/2025
- Вид
- Решение № 4396
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Боян Георгиев Бояджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4396 гр. София, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100506278 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 3469 / 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 18955/2023 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове от "ТЕСДО" ЕООД срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумите от:
- 135 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 902,60 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.07.2022 г. до окончателното изплащане,
- 200 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1194,36 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.07.2022 г. до окончателното изплащане,
- 131,01 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1188,48 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.07.2022 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над 131,01 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. представляваща част от вземане в общ размер на 1188,48 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., като неоснователен е бил отхвърлен и
1
- 265,74 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1620,24 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.07.2022 г. до окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата на Договор за вземания от финансови институции № 1015/21.09.2021 г.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото не се доказва в полза на "Тесдо" ЕООД да са били прехвърлени вземанията, предмет на настоящото производство. Твърди се, че от представения договор не е ясно кои вземания са били цедирани на "Тесдо" ЕООД и от какви юридически факти произтичат те.
Сочи се, че в договора за цесия не са посочени датите, на които вземанията са били заплатени на "Тесдо" ЕООД, респ. дали се касае за месечни погасителни вноски, в които са включени главница, договорна лихва и неустойка. Прави се възражение, че процесният договор за цесия е нищожен, поради невъзможен предмет. Поддържа се, че са недоказани твърденията на "Тесдо" ЕООД, че са нищожни отделните клаузи по договорите за кредит, поради което и платеното от М. А.а Г. в полза на ответника, не е получено без основание.
Твърди се, че предвидената неустойка в договорите за кредит е действителна и отговаряща на нормативните изисквания, като за дължимостта й и основанията, при които се дължи, кредитополучателя Г. е била информирана с връчения й СЕФ преди подписване на ДПК.
Твърди се, че неустойката е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, като кредитополучателят е бил уведомен за изискваното обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора. Като счита, че клаузите в процесния ДПК са изцяло действителни и са спазени всички законови условия при сключването му, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение – 3469/28.02.2025 г. в обжалваната му част и постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на „ТЕСДО“ ЕООД като неоснователни, недоказани и необосновани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца "ТЕСДО" ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и съобразено с константната съдебна практика, формирана по исковете с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че в процеса е доказано, че предаването на процесните суми е станало при липса на годно правно основание за получаването и задържането им от "Ай Ти Еф Груп" АД. Твърди се, че пълно и главно е доказано прехвърлянето на процесните вземания чрез договор за цесия.
Сочи се, че възраженията на насрещната страна срещу договора за цесия не следва да се разглеждат, тъй като длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на договора за цесия, по иска относно цедираното вземане. Твърди се, че по делото е установено и надлежното съобщаване на цесията. Твърди се, че с договора за цесия са прехвърлени определени по размер вземания, представляващи платени без основание суми във връзка с конкретно посочени договори за кредит. Поддържа се, че в договора са посочени титулярят на вземанията, длъжникът по тях, както и размерът, поради което е индивидуализиран и предметът на договора за цесия. Сочи се, че предмет на договора са съществуващи вземания, а не бъдещи такива. Поддържа се, че предмет на първоинстанционното дело са именно вземания за неоснователно обогатяване, платени във връзка с конкретни договори за кредит.
2
Поддържа се, че "Ай Ти Еф Груп" АД не е доказало валидно правно основание за получаване и задържане на процесната сума. Твърди се, че по всеки един договор е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е в пъти по-голяма от възнаградителната лихва по договора. Сочи се, че вписаният в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, защото не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, а при включването й последния ще надхвърли в пъти максимално допустимия съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Не на последно място, въззиваемата страна твърди, че ответника в първоинстанционното производство не е доказал, че клаузите по ДПК са били индивидуално уговорени, с оглед на което счита, че ищеца е установил в производството, че сумите, които претендира са били предадени без основание от цедента М. Г. на ответника, по см. на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и последния дължи тяхното връщане. С оглед изложените съображения, въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Решение № 3469/28.02.2025 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на "ТЕСДО" ЕООД срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата над 131,01 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. представляваща част от вземане в общ размер на 1188,48 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., като неоснователен.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно обжалвания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.1 от ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд излага и следното:
Ищецът „ТЕСДО“ ООД, ЕИК 206629393, е предявил срещу ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 4905,68 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.07.2022 г., до окончателното изплащане, платена без правно основание в периода от 16.11.2018 г. до 21.09.2021 г. по 4 броя нищожни договори за потребителски кредити, сключени между ответното дружество и 3
М. А.а Г., която сума от 500 лв. се формира, както следва: сумата от 135 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 902,60 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., сумата от 200 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 194,36 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., сумата от 150 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 188,48 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., както и сумата от 15 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 620,24 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., които вземания са цедирани на ищцовото дружество по силата на Договор за вземания от финансови институции № 1015/21.09.2021 г.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото. Разместването на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт или правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, а по отношение на цесията на вземанията - да е надлежно съобщена на ответника.
По делото не се спори, а и от представения като доказателства 4 бр. договори за кредит №№ 257598/16.11.2018 г.; № 266348/04.01.2019 г.; № 408225/09.02.2021 г. и № 413870/01.04.2021 г. се установява, че между М. А.а Г. и "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД са били сключени последователно договори за потребителски кредити, със сходни параметри относно уговорените ГПР, ГЛП, срок на договора и др., по силата на които кредиторът отпуснал в заем на кредитополучателя Г. сумите съответно от 1000 лв.; 1500 лв.; 1100 лв. и 1500 лв. В хода на изпълнението им, кредитополучателя е платил по всеки от тях съответно сумите: 902, 60 лв.; 1194, 36 лв.; 1188,48 лв. и 1620,24 лв., като предаването на сумите станало чрез банкови преводи, чрез оператори на платежни услуги или чрез касите и служителите на други лица, наети от ответника, за което свидетелстват издадените по делото удостоверения.
По всички договори страните са уговорили идентични клаузи относно начина на усвояване на кредита, задължението за предоставяне на обезпечение (поръчителство или банкова гаранция), както и последиците при неизпълнение, включително начисляване на договорна и законна лихва, неустойки и разходи за събиране. За договорите, сключени до 2019 г., по делото са представени удостоверения за липса на задължения, от които се установява, че същите са погасени изцяло от кредитополучателя.
Разпечатката съдържа 36 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7766902b-009f-4ea3-9a03-eb125f124195