Решение № 257 от 14.11.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Враца, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500411 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано след като с Решение № 50048 от 31.08.2013 г. по гр. д. № 2897 по описа за 2022 год. по описа на ВКС, II ГО е обезсилено решение № 109 от 11.05.2022 год. по в. гр. д. № 65/2022 год. на Окръжен съд - Враца в частта му, с която предявеният от Г. Р. М. иск по чл. 49 ЗЗД е разгледан против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като е прекратено производството по този иск и е отменено решение № 109 от 11.05.2022 год. по в. гр. д. №65/ 2022 год. на Окръжен съд - Враца в останалата му част, с която са разгледани исковете на Г. Р. М. за солидарното осъждане на Министерство на отбраната и „Технотест“ ООД, да му заплатят сумата 12 406 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от паднала на 15.05.2020 г. покривна метална конструкция на сградата на Военно окръжие - гр. Враца върху собствения на ищеца лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“ с peг. № ВР *** СВ, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 25.03.2021 год. до окончателното й изплащане и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд в тази му част.

Въззивното производство след частичното прекратяване е образувано въз основа на въззивни жалби, подадени от "Технотест" ООД, гр. Враца, ЕИК *** и Министерство на отбраната, гр. София против решение № 260443/29.09.2021. на Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 1308/2021г., в частта, с която са осъдени, на основание чл.50 от ЗЗД солидарно да заплатят на Г. Р. М., ЕГН ********** от гр. Враца сумата 12406.00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от паднала на 15.05.2020 г. покривна метална конструкция на сградата на Военно окръжие гр. Враца върху собствения на ищеца л.а. "Хонда", модел Акорд с peг. № ВР *** СВ, ведно със законната лихва от предявяването на иска 25.03.2021г. до окончателното й изплащане и направените деловодни разноски в размер на 1641.41 1 лева.

Жалбоподателят "Технотест" ООД, гр. Враца, ЕИК ***, представляван от адв. В.

Д. Д., ВрАК - ответник по делото, твърди в жалбата си, че при правилно изяснената фактическа обстановка съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон, тъй като при обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства е игнорирал показанията на св. Р. М.. Посочва, че от показанията на този свидетел се установявало, че ищецът е паркирал процесния автомобил в двора на Военното окръжие във Враца, което е собственост на Министерството на отбраната и на „Технотест“ ООД, гр. Враца, в режим на съсобственост, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат - чл.51, ал.2 ЗЗД.

Поддържа също, че се касае за случайно непредвидимо събитие (форсмажор), непреодолима сила, което не би могло да се предотврати, поради което неговата отговорност като собственик се изключва, но съдът не е възприел възражението му за проявление на непреодолима сила, което е нарушение на материалния закон и константната практика на ВКС и ВС по този въпрос.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново по съществото на спора, с което отхвърли предявения против него и останалите ответници иск с правно основание чл.50 ЗЗД.

Жалбоподателят Министерство на отбраната, гр. София - ответник по делото, твърди в жалбата си, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка по делото, която е описана в мотивите към Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 23 - сл./2020г. по описа на ВОП София, поради което е стигнал до неправилния извод, че причината за настъпилите вреди за ищеца е неподдържаната с грижата на добрия стопанин покривна конструкция на сградата. Според него са налице форсмажорни обстоятелства, които изключват вината по чл. 45 от ЗЗД и вредоносният резултат би бил причинен при каквато и да е грижа на добър стопанин. На второ място този жалбоподател счита, че постановеното от първоинстанционният съд решение е непълно, тъй като в мотивите си съдът не е коментирал и не взел отношение по направеното от него възражение за съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, което е довело до неправилното определяне на размера на дължимото обезщетение.

Твърди, че ищецът съзнателно е оставил колата си на паркинг в двора на Военно окръжие - гр. Враца със знание, че дворното място не е паркинг, нито улица, а двор към сграда, ползвана от държавна институция, която се явява и част от въоръжените сили на Република България, и ако е бил паркирал автомобила си на място, разрешено за престой и паркиране на моторни превозни средства и не е бил проявил небрежност, не би се стигнало до големи по размер щети, довели до бракуване на собствения му автомобил.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск, а в случай, че съдът приеме претенцията на ищеца за основателна - да намали размера на обезщетението, като отчете направеното възражение за съпричиняване.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, като прави и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Г. Р. М., ЕГН ********** от гр. Враца, чрез адв. М. Г. от АК-Враца, са постъпили писмени отговори, с които се оспорват като немотивирани и неоснователни въззивните жалби.

Въззиваемият счита обжалваното решение за правилно, допустимо и законосъобразно. Твърди, че от заключението на вещите лица по изготвената комплексна експертиза на досъдебното производство по ДП. № 23- СлО/2020 година, 2 не може да се твърди, че е налице само непреодолимата сила като причина за падането на металната конструкция от покрива на Военното окръжие, а е налице човешки фактор, като липсата на адекватни грижи за тази конструкция. Поддържа, че причината за събитието - падането на покрива на Военно окръжие, е човешко бездействие, изразяващо се в липса на поддръжка на покривната конструкция за предотвратяване на нейното износване и изхабяване, а бурният вятър се е явил като „индикатор“ за окончателното разрушаване и падане на металната конструкция.

Отрича също наличието на съпричиняване на вредата, тъй като не е следвало да паркира лекият си автомобил в двора на Военното окръжие - пред сградата на Военното окръжие никъде нямало обозначения, че това е дворно място и е собственост на Военното окръжие, не е оградено и достъпа не е забранен, нямало поставени пътни знаци пред сградата на Военното окръжие и в друга част от дворното място, които изрично да забраняват паркирането на автомобили. Счита, че ако са били положени съответните грижи и е било установено, че е налице компроментирана покривна конструкция, собствениците на сградата, включително и жалбоподателя е следвало да предупредят за това със съответните табели, обозначения и ограждения, което да предотврати настъпилата ситуация. Счита направените възражения относно процесуалната легитимация на жалбоподателя МРРБ за неоснователни и твърди, че същите са обсъдени в атакуваното съдебно решение, тъй като същите са направени и в отговора на исковата молба.

Моли съда да остави без уважение подадените въззивни жалби и да потвърди обжалваното решение с произтичащите от това правни последици. С въззивните жалби и с отговорите страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че на 14.05.2020 г. в 21.00 ч. паркирал собствения си лек автомобил „Хонда”, модел „Акорд” с ДК № ВР *** СВ пред сградата на Военно окръжие гр. Враца на ***, където има възможност за паркиране на автомобили, не само собственост на служещите в тази сграда, но и от собствениците на коли в съседни имоти. Поддържа, че на 15.05.2020 г. между 2.30 ч. и 3 ч. чул шум и трясък, имало силен вятър, слязъл пред блока и установил, че покривът на Военно окръжие го няма, а всички коли пред сградата на окръжието били затрупани с останки от строителни материали и ламарини, включително и неговия автомобил. Посочва, че на светло през деня служители на пожарна безопасност започнали да разчистват отломките върху колите и тогава установил, че неговия е напълно унищожен. Счита, че с падането на покрива на Военно окръжие гр. Враца върху собствения му автомобил му е причинена имуществена щета, която се изразява в пълно унищожаване на лекия му автомобил и невъзможност да го ползва по предназначение. Твърди, че образуваното по случая ДП № 23 сл/2020г. на Военно-окръжна прокуратура гр.София, ВСУ гр.Плевен било прекратено, поради липса на основание за търсене на наказателна отговорност на виновни длъжностни лица. На негово писмо до ответника МО за репариране на щетите 3 получил отговор, че при наличие на непреодолима сила, каквато е бурята през нощта на 14 срещу 15 май 2020г., се прилагат правилата на force majeure. Счита, че падането на покрива на сградата на Военно окръжие е поради липса на адекватна грижа за целостта и устойчИ.стта му през годините, още повече, че по мотивите на цитираното по-горе постановление може да се установи, че през годините от 2015 до 2020 г. включително от началника на Военно окръжие има сигнали до висшестоящи ръководители на МО за необходимостта от ремонт на сградата, но няма данни да са извършвани дейности конкретно по покрива на Военно окръжие. Счита също, че отговорността за причинените му вреди по чл.50 ЗЗД е на собственика на вещта /МРРБ/ и лицето под чийто надзор се намира /МО/, на което е предоставена за стопанисване и управление.

По отношение на третия ответник "Технотест" ООД, гр. Враца пасивната му материална легитимация произтича според ищеца от факта, че същият е собственик на имот, обхващащ сутерен и първи етаж от сградата на ВО гр. Враца и като съсобственик носи отговорност за причинените щети, тъй като покривът на сградата в режим на ЕС е обща част.

Моли съда да осъди ответниците Министерство на отбраната, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и "Технотест" ООД, гр. Враца солидарно да му заплатят обезщетение за причинените имуществени вреди от 13 000 лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане и разноските по делото.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът Министерство на отбраната, гр.София оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Твърди, че пострадалата сграда ведно с терена, на който е построена в гр. Враца на ***, са публична държавна собственост, която към 14-15.05.2020 г. е била предоставена за управление на Министерство на отбраната. Основавайки се на мотивите на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство № 23 сл./2020г. на ВОП София и на извършената по него комплексна съдебно метеорологична-инженерно-строителна експертиза, счита, че метеорологичното явление в нощта на 14-15 май 2020г. на територията на гр. Враца е изключително, трудно предвидимо и може да се причисли към категорията на форсмажорните обстоятелства, които изключват вината по чл.45 от ЗЗД. В случай, че иска бъде приет за основателен обръща внимание на факта, че пострадалия автомобил на ищеца е бил паркиран в двора на Военно окръжие Враца, който никога не е бил обособяван като обществен паркинг и няма такъв статут. Същият е със статут на публична държавна собственост и е даден за управление на МО за нуждите на ВО гр. Враца, а ищецът не е служител на ВО Враца, а е паркирал автомобила си с пълното съзнание, че паркира на място, което не е общински паркинг, нито улица, а двор към сграда, ползвана от държавна институция. На основание изложеното счита, че ищецът е паркирал автомобила си в имот публична държавна собственост на негов риск и за негова сметка, с което е допринесъл за претърпяната от него вреда.