Определение № 2496 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2496 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова С.а

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, чрез гл. юрк. М.М. против Определение №5133/15.04.2025 г., постановено по гр. дело № 10114/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх. №1096 от 06.01.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение №5002/13.12.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като намали размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство поради прекомерност с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Позовава се на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответницата по частната жалба Р.

Г. М., чрез пълномощника адв. К. С., заявява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на 1 обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ищцата Р.

Г. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден по ЧГД № 148/2011 г. на РС – Смолян, в размер на 5 884.38 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2006 г., сключен между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД, 819.90 лв. – лихви за периода от 08.06.2010 г. - 08.02.2011 г., 475.22 лв. – разноски по делото, вземанията по който изпълнителен лист първоначално са цедирани на 12.07.2012 г. от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като последното дружество е цедирало вземанията по листа на ответника на 28.09.2018 г., за които суми е образувано изпълнително дело № 158/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Смолян.

В хода на първоинстанционното производство ищцата е претендирала разноски в общ размер на 967,18 лв., от които 680 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 287,18 лв. за държавна такса. С постановеното по делото Решение №5002/13.12.2024 г. Районен съд Пловдив е уважил изцяло отрицателния установителен иск и е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 967,18 лв. представляваща сторените разноски по делото.

Първостепенният съд е посочил в мотивите си, че претендираното 2 адвокатско възнаграждение е почти двойно по-малко от минималния размер съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, изчислен на 1017,95 лв., поради което направеното от ответника възражение за неговата прекомерност се явява неоснователно.

Недоволен от решението в частта му за разноските ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез гл. юрк. М.М., е депозирал молба по чл. 248 ГПК, с която иска да се измени решението в частта за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени, тъй като не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е посочил, че вече се е произнесъл по искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на ищцата процесуални действия с решението по делото, като е отчел, че не се налага да преповтаря мотивите си.

Изложил е, че разноските от ищеца са заплатени в брой, което е констатирано и отчетено от съда, дори в по-нисък от минималния размер, поради което възражението е неоснователно.

Настоящият правилно. съдебен състав намира определението за

В случая пред първата инстанция е направено искане от ищцата за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. То възлиза на 680 лв., съгласно приложения Договор за правни услуги от 20.02.2024 г., сключен между ищцата Р. Г. М. и адв. К. С. /л.38 от гр.д.

№10114/2024 г. на РС-Пловдив/ и е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдС не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а 3 служи единствено като ориентир при определяне на възнаграждения.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение/.

Жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно – заплатеното възнаграждение в размер на 680 лв. не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на спора, цената на иска в размер на 7179,50 лв. и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което и не следва да бъде намалявано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5133/15.04.2025 г., постановено по гр. дело № 10114/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр.с Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4