Решение № 246 от 26.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3361/2025
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20251000503361 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.06.2025г по гр.д. № 9/2025г по описа на Видински окръжен съд е осъден „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да заплати на В. И. З. сумата от 30 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от 60 000лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 10.09.2024г и 250лв – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2025г до окончателно изплащане на главницата. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.432 ал.1 КЗ над присъдения до претендирания размер от 40 000лв и акцесорния иск за лихва за периода 18.09.2024г-30.05.2025г.
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност. Твърди се, че решението в обжалваните части е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради липсата на правен интерес, тъй като обезщетение по доброволен път не е отказано на ищцата. Евентуално се твърди неправилност с конкретните оплаквания против изводите на съда, че е реализиран състава по чл.432 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. Иска се отмяна на решението в осъдителните му части и отхвърляне на иска.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната по нея страна – ищцата В.
И. З. чрез пълномощник адв. В. М. с подробни доводи и съображения против оплакванията в жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата В. И. З. против решението в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен акцесорният иск за законна лихва за периода 18.09.2024г-30.05.2025г. Твърди се, че началният момент, от който се дължи 1 законна лихва е уведомяването на застрахователя, тъй като по образуваната застрахователна преписка е бил предложен размер, явяващ се изключително занижен спрямо претенцията на ищцата. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо това присъждане на законната лихва, считано от 18.09.2024г до окончателното плащане.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната по нея страна – ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с подробни доводи и съображения против оплакванията в нея.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с посочените от страните оплаквания и възраженията, приема следното:
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби на двете страни:
- „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД против решението в осъдителната му част, в която е осъден да заплати на В. И. З. сумата от 30 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от 60 000лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 10.09.2024г и 250лв – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2025г до окончателно изплащане на главницата;
- В. И. З. против решението в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен акцесорният иск за законна лихва за периода 18.09.2024г-30.05.2025г, като се иска отмяна в обжалваната част и вместо това присъждане на законна лихва, считано от 18.09.2024г до окончателното плащане.
В хода на производството пред въззивната инстанция въззивникът – ответник „ДЗИ-Общо застраховане“АД чрез процесуалния си представител ю.к. Й., разполагаща с изрично пълномощно, е оттеглил въззивната си жалба против решението на първата инстанция в осъдителните му части.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ГПК въззивникът може във всяко положение на делото да оттегли подадената въззивната жалба, в който случай въззивният съд се десезира от разглеждане на същата и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.
Ето защо, въззивният съд ще следва да прекрати производството по жалбата на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“АД, с което предмета на въззивен контрол се свежда до жалбата на ищцата, отнасяща се до началния момент, от който се дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва.
При служебна проверка по чл.269 и сл.ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, имаща за предмет спор относно началния момент, от който се дължи обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва.
Първоинстанционното производство е образувано по преки обективно съединени искове против застраховател, с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране на вреди /неимуществени и имуществени/, търпени в резултат на пътно произшествие, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Във връзка със спорния пред въззивната инстанция въпрос от фактическа 2 страна е изяснено, че ищцата В. И. З. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, виновно причинени на 10.09.2024г от водача на л.а. Тойота Авенсис рег. № ********, чиято гражданска отговорност обезпечава ответния застраховател „ДЗИОбщо застраховане“АД към трети увредени лица.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички правопораждащи отговорността на ответника факти по чл. 432, ал.1 КЗ и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв и 250лв за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.2025г. По отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва, първоинстанционният съд е изложил съображения, че за такъв следва да се определи този, в който ищцата е посочила банкова сметка. В тази насока е развил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, но тъй като ищцата не е изпълнила свое задължение да представи банкова сметка, то тя е изпаднала в забава и такава и се дължи от 30.05.2025г.
По отношение на спорния въпрос, настоящият състав намира следното:
По действащия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), за разлика от отменения, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. В чл. 429, ал. 3, изр.2 К З изрично се лимитират включените в застрахователното обезщетение лихви за забава като се ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
В конкретния случай, писменото заявление на ищцата е постъпило при ответника на 18.09.2024 г. (л.44 от делото пред ВдОС), но същото не е отговаряло на императивните изисквания на чл. 380 от КЗ да съдържа изрично посочване на банкова сметка за изплащане на определеното обезщетение. В отговора си от 11.10.2024 г., ответникът признал частично претенциите до размери от 17 000лв за неимуществени вреди и 50лв за имуществени вреди, заявил готовност да плати и изискал от нея да предостави пълни и точни данни за банкова сметка. В отговора на исковата молба ответникът също признал частично исковете до посочените размери и изразил готовност да изпълни при посочване на банкова сметка. Не е спорно, че ищцата не е посочила банкова сметка, това не е сторила както пред първата инстанция в 3 изпълнение разпореждането на съда /видно, че приложената такава е несъществуваща/, но и в посочения от въззивната инстанция срок.
По делото липсват други данни за по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитите, поради което съдът приема, че уведомяването е станало на 18.09.2024 г. - с депозирането пред застрахователя на претенцията на ищцата. От този момент на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Същевременно, пропускът за посочване на банкова сметка по на чл. 380, ал. 3 от КЗ вр. с чл. 96 ЗЗД, ще има за последица забава на кредитора. Забава на кредитора п о чл. 380, ал. 3 КЗ е налице, само ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка /380, ал. 1 вр., ал. 3 КЗ/, т.е. в пряка причинна връзка с липсата на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя /в този смисъл е съдебната практика пр. решение № 194 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на I т. о. на ВКС/. В конкретния случай тези предпоставки са изпълнени, тъй като още с отговора на заявлението /а в последствие и с отговора на исковата молба/ ответникът частично е признал претенциите, заявил е готовност да плати и не е сторил това, защото не е разполагал с банкова сметка. Тоест, от момента на отговора на заявлението може да се приеме, че неизпълнението на застрахователя се дължи на неоказано съдействие от ищцата, при което ще имат приложение последиците на института "забава на кредитора", свързани с освобождаването на длъжника от последиците на собствената му забава. Тази забава на кредитора спрямо частично признатите суми не е преодоляна и към момента на приключване на въззивното производство, но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, за частично признатите суми от 17 000лв и 50 лв, ще следва да потвърди решението на първата инстанция, в частта му, в която е присъдила лихва за забава от 30.05.2026г, когато е прието, че е представена банкова сметка /макар и оказала се в последствие невалидна/.
Различни са изводите на въззивната инстанция по отношение на сумите, представляващи разликата между частично признатите претенции и определените от съда – следователно за сумите 13 000лв обезщетение за неимуществени вреди и 200лв обезщетение за имуществени вреди, началният момент, от който се дължи законна лихва ще е 18.09.2024г. – датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие. Това е така, тъй като при частично уважаване на исковете /над признатия, респ. платен размер/, лихвата за забава се начислява върху разликата до действителния размер на вредата, установен от съда.
Поради частичното несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му отхвърлителна част по отношение на началния момента, от който се дължи лихва за забава ще се отмени за периода 18.09.2024г. до 30.05.2025г и вместо това за главниците до размер от 13 000лв и 200лв се присъди такава, считано от 18.09.2024г. В останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще се потвърди.
Разпечатката съдържа 34 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77651568-7aad-4d74-9c24-262d092ba89f