Решение № 353 от 29.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Стара Загора, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900020 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че ищците С. З. Д. /съпруга/, Г. И. Д.

/син/, М. И. Д. /син/ и В. И. Ш. /дъщеря/ са наследници на починалия И. Г. Д., на 69 години.

Сочи се, че на 20.06.2022 г., около 15:20 ч., в с. Ч., общ. Х., на ул.„** /път Н-64/ кръстовище с ул, „**“, водачът С. С. Ш. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е320 ЦДИ“ с peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал удар с товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с peг. № **, управляван от Г. И. Д.. Вследствие на реализираното ПТП загива И. Г. Д. - пътник в лекия автомобил „Мерцедес“.

Във връзка с настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1024-1032/20.06.2022 г. Образувано е ДП № 97/ 2022 г. по описа на РУ Х., пр.пр. № 4530/2022 г. на ОП П.. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърдят, че в случая 1 съществува пряка причинна връзка между деянието на С. Ш. и настъпилите общественоопасни последици - причинена смърт на И. Д..

Посочва се, че за увреждащия л.а. с peг. № **, управляван от водача С. С.

Ш. е налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, с полица BG/23/122000839840, валидна до 20.03.2023 г., със срок на покритие една година, т.е. действаща към датата на настъпване на застрахователното събитие - 20.06.2022 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка

“Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Сочи се, че в конкретния случай, пострадалите са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение и са представили всички документи, които са били в тяхно държане пред ЗАД “О.“ АД, гр. С., получени от дружеството на 13.07.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне.

По случая са заведени за С. Д., Г. Д., В. Ш. - щета № 0411-040-0002-2022 г., а за М. Д. - щета № 0411-040-0002-2022 г., по които застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетения. С оглед на изложеното, считат, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД “О.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени вреди на ищците.

В исковата молба се посочва, че в резултат на получените в процесното ПТП множество травми, настъпва смъртта на И. Г. Д., който преди настъпването на инцидента се намирал в добро здравословно състояние, отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство, като реализирал доход и покривал всички режийни разходи на домакинството на своите жена и деца. Със съпругата си С. Д. са били в отношения на уважение и взаимна любов, създали своето семейство преди повече от няколко десетилетия. Двамата отгледали децата си с много желание и в атмосфера на разбирателство и очаквали на старини да се грижат един за друг. Отношенията приживе между починалия и неговата жена С. и деца Г., В. и М. са били сплотени и задружни, всички били силно привързани един към друг. Бащата и децата имали изградена силна емоционална и духовна връзка 2 помежду си, обичали са се, подкрепяли са се и живеели в разбирателство.

Загубата на И. дълбоко е травмирало ищците, те тежко понасят загубата на своя обичан съпруг и баща, починал така нелепо и неочаквано. Починалият винаги е бил опора за семейството, като осигурявал на ищцата С. всичко необходимо за воденето на спокоен и пълноценен живот. Същият бил пример и за своите деца, като бил изключително грижовен и любвеобилен баща.

Всички заедно имали общи занимания и интереси, обичали да прекарват времето си заедно, като семейството живеело в разбирателство и хармония.

При пътния инцидент ищците загубили своя съпруг и баща, който ги дарявал със своята любов, обгрижвал ги и прекарвал свободното си време с тях.

Сочи се, че ритъмът на живот на ищците е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Те все още не могат да приемат смъртта на своя найблизък човек и не могат да повярват, че техният съпруг и баща вече го няма.

Ищците често плачат и с умиление си спомнят за всички хубави мигове, преживени с техния родственик, починал по такъв нелеп начин. Избягват да излизат и да се срещат с хора извън семейството. Ищците безвъзвратно загубили своя съпруг и родител, поради което страданието им е неописуемо.

Те трудно приемат загубата на пострадалия, като са станали затворени, мрачни и некомуникативни. Ищците са загубили най-ценното в живота си, поради което след смъртта му усещат празнота, която никой не може да запълни. В резултат на внезапната трагедия те са изпаднали в тежко емоционално състояние. Непрекъснато плачат, не могат да спят, изпитват чувство на страх и безпокойство. И към настоящия момент ищците не могат да преодолеят мъката от преживяната трагедия. Без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. След загубата на толкова близък човек всички страдат от безпокойство и тревожност.

Считат, че предвид изложеното, причинените болки, страдания и психически стрес на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват повисоко. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, 3 макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от ПТП.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Твърди се, че вредите за ищците са в резултат виновното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ - С. С. Ш., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД “О.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед претърпените мъка и страдание от причинената смърт, както и причинените неудобства, болки и страдания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗАД “О.“ АД, гр. С., да заплати обезщетение на ищците, както следва:

- На С. З. Д., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, частично предявен от 200 000 /двеста хиляди/ лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на нейния съпруг И. Г. Х.;

- На Г. И. Д., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, частично предявен от 200 000 /двеста хиляди/ лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на смъртта на неговия баща И. Г. Х.;

- На В. И. Ш., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева частично предявен от 200 000 /двеста хиляди/ лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на нейния баща И. Г. Х.;

- На М. И. Д., ЕГН: ********** обезщетение в размер на 25 500 4

/двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева частично предявен от 200 000 /двеста хиляди/ лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на неговия баща И. Г. Х..

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, молят съда да присъди законна лихва върху претендираните по-горе главници от датата, на която е изтекъл законоустановеният срок за уведомяването на застрахователя от страна на застрахования за настъпване на застрахователното събитие, т.е. от 27.06.2022 г. до окончателното плащане на сумите.

Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с начислен ДДС, съгласно валидна регистрация по ЗДДС, като молят съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В съдебно заседание от 05.03.2023 г. на основание чл. 214 ГПК, съдът е допуснал увеличение на предявените искове както следва: от по 25 500лв. за всеки от ищците на по 200 000лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва, претендирана до изплащане на сумите.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че намира предявените искове за процесуално недопустими, както и изцяло неоснователни, поради което оспорва същите.

Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за вредите, които ищците твърдят да търпят.

По отношение на недопустимостта посочва, че съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Провеждането на горепосочената процедура е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал.

3 от КЗ/. В конкретния случай процедурата не е изпълнена изцяло.

Правоимащото лице е уведомено за необходимостта от представяне на 5 допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред застрахователя не са представени.

Смисълът на законодателното решение да бъде въведена тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е формалното й спазване, чрез завеждане на доброволна претенция, неподкрепена с каквито и да било доказателства досежно фактическия състав на деликта, както и установяване на претендираните да бъдат търпени вреди, какъвто е и настоящият случай.

Неоснователни са изявленията на процесуалния представител на ищците досежно отказа от страна на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение. Предвид липсата на изисканите от страна на ответното дружество документи и непредставянето на същите по доброволната претенция, ответникът счита, че действията на ищците са насочени единствено към формалното спазване на разпоредбите на КЗ, а не целят уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебните производства. Нещо повече, към доброволната претенция на ищците не са приложени данни за задължителния реквизит на същата - банкова сметка.

На отделно основание, твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Във връчения препис ищците не излагат подробно и последователно фактите и обстоятелствата, на които се основават претенциите им. Бланкетно е посочено, че на дата 20.06.2022 г. е настъпило ПТП в село Ч., бланкетно са посочени участниците в същото, бланкетно се сочи и пострадалото лице.