Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 03.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12772/2024
Вид
Решение № 434
Подписан
03.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20241110212772 по описа за 2024 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена жалба от „ВАЛЕМАТ 98“ЕООД, представлявано от управителя В.П.Я., чрез адв. Й. А. от ВАК срещу електронен фиш (ЕФ) №8504757744 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) на Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“), с което на основание чл.187а, ал.1 и 2, т.2, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин лева) лв. за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 7, във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, по аргумент, че такъв не може да се издава по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по смисъла на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, позовава се на липса на задължителни реквизити в ЕФ, че до връчване на ЕФ е влязла разпоредба, която предвижда по-благоприятно третиране, а именно чл.10б, ал.7 от ЗП, съгласно, която при заплащане на таксата в срок до 14 дни от получаване на уведомление по ал.8, не се образува административнонаказателно производство както и се позовава на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се сторените по 1 делото разноски.

За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител.

Депозирани са писмени становища от процесуален представител на жалбоподателя, касаещо и развиване на мотиви по същество. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. с ДДС.

За органа издал наказателното постановление се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана и за потвърждаване като правилен и законосъобразен на процесния електронен фиш. Претендират се разноски в полза на А „ПИ“ за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Съгласно приложена справка собственик на пътно превозно средство: специален автомобил *****, с ДК №***** е „ВАЛЕМАТ 98“ЕООД, със законен представител управителя В.П.Я..

„ВАЛЕМАТ 98“ЕООД имал сключен тристранен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Съгласно приложение към същия са описани ППС-тата, които са включени към 15.10.2021 г., сред които и това с ДК №*****.

На 04.08.2021 г., в 14:54 часа е установено нарушение с пътно превозно средство (ППС) – специален автомобил *****, с ДК №*****, с техническа допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, евро 4, в състав с ремарке, с общ брой оси 4, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, в община Столична, за движение по път А-6, км 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 от ЗП, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, което е установено с устройство №10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6, км. 50+427 в община Столична.

Посочено е, че собственика, на който е регистрирано ППС/ползвателят е 2

„ВАЛЕМАТ 98“ЕООД. За горното е съставен електронен фиш №8504757744 от А „ПИ“.

Към ЕФ са приложени статични изображения във вид на снимков материал, касаещ конкретното ППС с неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата и установеността му на пътното платно към посочените дата и час.

От наказващия орган е приложен доклад от електронната система, съдържащ информация за ППС, с ДК №***** и статични изображения във вид на снимков материал за ППС, с ДК №В 7599 ВХ.

Приложено е извлечение от електронна система за история на обработката на нарушението, по което е издаден процесния фиш, както и становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление относно неполучена за датата на нарушението тол декларация и маршрутни карти за ППС-то, поради което е прието, че нарушението е отчетено коректно.

С решение от 21.11.2024 г. на СЕС, VI състав по направено преюдициално запитване от АС-Хасково по дело №С-61/23 г. е, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. относно изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, ако е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви, поради което е безпредметно тяхното обсъждане поотделно.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави 3 следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от ЕФ, което е станало на 09.07.2024 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 15.07.2024 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради следното:

Съдът като взе предвид приложимите правни норми и доказателствата по делото следва да отчете следното:

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси. Извън предмета на доказване е поради какви обстоятелства такса не е заплатена. Ето защо се приема от настоящия съдебен състав, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. Като за пълнота следва да се посочи, че доставчиците на услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние са сертифицирани и притежават съответните бордови устройства, ползваща технологии за спътниково позициониране, в съответствие с вътрешното законодателство и Директива (ЕС) 2019/520.

Доколкото подведеното под административнонаказателна отговорност лице е юридическо то се касае за обективна безвиновна отговорност на същото (чл. 83 ЗАНН). Несъмнено е установено, че дружеството-жалбоподател е ползвател на процесното ППС.

Но в хода на административнонаказателното производство се установиха допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на 4 атакувания ЕФ и се изразяват в следното:

На първо място се установи, че дружеството-жалбоподател е собственик на процесното ППС, но това обстоятелство не е вписано в атакувания ЕФ. Касае се за съществено обстоятелство. Административнонаказаващият орган е бил наясно с този факт, тъй като е разполагал с данни за собственика, но не го е отразил коректно в издадения ЕФ.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът, респективно, ако в свидетелството е вписан ползвател, както е в процесния случай, е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв, а ако е юридическо лице собственикът или ползвателя, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Според чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и за него е важало задължение за заплащането на ТОЛ такса.

Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.

3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за 5 съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е предвидено, че ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата му се налага имуществена санкция по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, която е в размер на 2500 лв.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Настоящият съдебен състав счита, че липсват по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин точното място на извършване на административното нарушение. Не е налице представена техническата и нормативна документация, удостоверяваща факта, че се касае за установено административно нарушение на въведен в експлоатация път А-6 „Европа“, както се твърди в ЕФ и то точно за посочените километри от същия.