Решение № 4692 от 14.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110125896 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на КР. М. ХР. срещу КР. СП. В. и В. В. СТ..

Ищецът твърди, че на 24.05.2016г. ответниците му нанесли побой на публично място – в парка до фонтана на гр. Б., като му причинили лека телесна повреда. В резултат от нанесените удари получил контузни рани в тилната област на главата вдясно, долния клепач на лявото око и лигавицата на долната устна, отток и кръвонасядане в тилната област на главата вдясно, клепачите на лявото око, под конюктивата на лявото око, по лигавицата на горна и долна устна, частично счупване на режещия зъб, на 1 и 2 горни зъби вляво, частично косо счупване на зъбната коронка на трети горен зъб вляво. По повод извършеното деяние било образувано НОХД № 2317/2018г. по описа на СРС, НО, което приключило с присъда от 30.01.2020г., потвърдена с решение от 28.01.2021г. по ВНОХД № 2678/2020г. по описа на СГС, с което ответниците били признати за виновни при условията на съучастие. Във връзка с нанесеното телесно увреждане ищецът претърпял имуществени вреди на обща стойност от 365лв., от които: 60лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение;

28лв. за изследване на 4 зъба и за направата на секоторна снимка на челюстта; 20лв. за обработка на коренов канал на 23-ти зъб, 25лв. за медикаментозна обработка на кореновия канал и 35лв. за запълване на кореновия канал на 23-ти зъб; 50лв. за обтурация на 23-ти зъб с фотополимер и 7лв. за полиране на обтурацията; 140лв. за изграждане на 21-ви и 22-ри фрактурирани зъби. Посочва, че в резултат от деянието претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх, стрес, дискомфорт при хранене, говор и общуване, безсъние. Наложило се в продължение на месец и половина да посещава психиатър, за да преодолее страха и шока от случилото се. Изпитвал и неудобство, че близки и приятели трябва да го виждат в обезобразен вид, което довело до ограничаване на излизанията му. Претърпените морални вреди оценява на 3000лв.

Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответниците 1 да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сума в общ размер от 365лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 179,18лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на извършване на всеки разход до 30.04.2021г., и сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 24.05.2016г. до окончателното плащане.

Ответникът В.С. не е подал отговор на исковата молба. В проведените открити съдебни заседания и в депозираните писмени бележки оспорва предявените искове.

Ответникът К.В. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че описаните в приложените фактури манипулации не се отнасят до увреждания, които са резултат от процесното деяние.

Оспорва исковете и по размер. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/ включва деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина, като обективните елементи подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а по отношение на субективния елемент – вината, е налице законова оборима презумпция и в тежест на ответниците е оборването й.

С присъда от 30.01.2020г., постановена по НОХД 2317/2018г. по описа на СРС, влязла в сила на 28.01.2021г., ответниците К.В. и В.С. са признати за виновни в това, че на 24.05.2016г. в гр. Б., като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители причинили на ищеца К.Х. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като му нанесли удари с ръце и крака в областта на главата, в резултат на които К.Х. получил разкъсно-контузни рани в дясната тилна област на главата, долния клепач на лявото око и лигавицата на долната устна, отток и кръвонасядане в тилната област на главата вдясно, клепачите на лявото око, под конюктивата на лявата очна ябълка по лигавицата на горна и долна устна, частично счупване на режещия ръб на 1 и 2 горни зъби вляво, частично косо счупване на зъбната коронка на 3-ти горен зъб вляво, без откриване на зъбната пулпа, недостигаща до зъбната шийка, като извършили деянието по хулигански подбуди – осъществено на публично място при демонстриране на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на отделната личност – престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че настоящият съд е длъжен да зачете влязлата в сила присъда и да приеме за доказано в производството, че описаното в нея деяние е извършено, че негови автори са ответниците, че същото е противоправно и изпълва елементите на престъпния състав, посочен в присъдата, и че ответниците са го 2 извършили виновно. Предвид това, единствените останали елементи от състава на чл.

45 ЗЗД, които следва да бъдат установени, са вредите и причинно-следствената връзка между тях и деянието.

Ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Имуществените вреди, които претендира, се изразяват в разходите, които е сторил за възстановяване на нанесените му телесни увреждания. По делото са представени 4 бр. фактури от 01.06., 13.07., 20.07 и 25.07.2016г., издадени на името на ищеца, като издател е /фирма/. От тях и приложените към тях фискални бонове се установява, че са извършени и заплатени следните манипулации и изследвания: изследване на виталитет на 11-ти, 12-ти, 21-ви и 22ри зъби и секторна снимка на обща стойност 28,00лв.; обработка на коренов канал на 23-ти зъб, медикаментозна обработка на коренов канал и запъълване на коренов канал на 23-ти зъб на обща стойност 80лв.; обтурация на 23-ти зъб с фотополимер и попиране на обтурацията на обща стойност 57лв.; изграждане на фрактурирани зъби 21 и 22 на обща стойност 140лв. От представеното по делото медицинско направление /л. 72/, издадено от д-р М. се установява, че на 08.07.2016г. на ищеца е извършен преглед, при който е установено счупване на 3 зъба – 21, 22 и 23, като са констатирани усложнения на 23-ти зъб. За изясняване причинно-следствената връзка между увреждането и извършеното лечение, по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я възприема за обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че зъбите, на които е проведено лечението съобразно представените фактури и фискални бонове, съвпадат със засегнатите от деянието зъби, като единствената разлика е в метода на описване и номериране на зъбите в отделните документи.

Вещото лице подробно разяснява, че в практиката се използват два начина за номериране на зъбите, като в случая в приложената по делото документация са използвани и двата, но в крайна сметка зъбите са идентични, без значение дали ще бъдат номерирани като 21, 22 и 23 или 1, 2 и 3. Вещото лице разяснява още, че описаните процедури, изследвания и манипулации имат връзка с претърпените от ищеца травми на зъбите, като рентгеновите снимки са неизменна част от диагностицирането на фрактури и дефекти в лицево-челюстната област, а ЕОД диагностиката е необходима за установяване на виталитета на травмираните зъби, като помага в бързото диагностициране и предотвратяване на усложнения, както и за правилния избор на лечение. Предвид това, експертът е заключил, че описаните дентални манипулации, извършени на травмираните зъби, са били нужни с оглед получените травми и с цел бързото отстраняване на последиците им, като няма данни за излишни и ненужни такива.

Предвид изложеното, съдът приема, че извършените от ищеца разходи на претендираната от него обща стойност от 365лв. представляват парично оценима вреда, която е претърпял вследствие от извършеното от ответниците деяние. Ето защо, тази имуществена вреда подлежи на обезщетяване, като ответниците следва да заплатят на ищеца действителния размер на разхода. Тъй като увреждането е причинено от тях в съучастие, те отговарят солидарно – чл. 53 ЗЗД.

Съобразно изложеното, предявеният иск за сумата от 365лв. се явява изцяло основателен.

Ищецът претендира и лихва за забава от датата на извършване на всеки разход до 30.04.2021г. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. От това следва, че същият изпада в забава от деня на възникване на задължението и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от този момент. Ето защо, ответникът В.С. следва да бъде осъден да заплати пълния размер на акцесорното вземане за периода от деня на извършване на всеки разход до 3

30.04.2021г., който възлиза на претендираната сума от 179,18лв.

Ответникът К.В. обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност, като предвид отделните и самостоятелни правоотношения, в които се намира всеки един от тях, това възражение ползва само страната, която го е направила. Това възражение по отношение на главницата е неоснователно, тъй като за главното вземане се прилага общата 5-годишна давност, но за акцесорните вземания за лихва е частично основателно, тъй като за тях се прилага кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо, за акцесорните вземания за лихва ответникът В. следва да бъде осъден само за периода, предхождащ 3 години от датата на депозиране на исковата молба, а именно 11.05.2018г.-11.05.2021г. Размерът на лихвата за този период възлиза на 111,23лв. като до тази сума акцесорният иск спрямо В. се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 179,18лв. подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира и заплащането на неимуществени вреди за претърпените от него физически и душевни болки и страдания в резултат от деянието.

За установяване настъпването на тези уреждания по делото е разпитан като свидетел бащата на ищеца – М. Х.. В своите показания същият посочва, че синът му бил в обезобразен вид, когато го видял след деянието и веднага го закарал в Пирогов, където му направили изследвания и снимки. Посочва, че двете устни и три зъба на ищеца били разбити, като много трудно се хранил. Тези затруднения продължили около 20-30 дни, след което останало да му се оправят зъбите и да премине болката.

Наложило се два пъти да го води на психолог, защото през нощта имал скърцане със зъби и бълнуване, което преди това нямал. Посочва, че първите две седмици след инцидента ищецът не посещавал училище, а след това свидетелят го водил и взимал с кола, тъй като и двамата били притеснени да не му се случи нещо. Това продължило около месец и половина. След случката ищецът спрял да ползва автобусна линия № 42, която минавала през квартала, в който живеели ответниците, като и към настоящия момент не я използва. Свидетелят разказва, че според него случката се отразила много тежко на сина му, тъй като за доста време се отделил от приятели и познати, не излизал с никого. Посочва, че имал синини по главата, едното му око било затворено, устната била подута, имал шевове на главата на едно място, а друго било с разкъсване.