Решение № 341 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513260 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20056364/05.09.2022г. по гр.д. № 17432 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 127-ми състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 22006618/29.03.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* срещу В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К. Т., гр. София, ул. „******* сутерен с правно основание на чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В. З.

Г., ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** дължат н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, заплащане разделно при квоти от ¾ за В. Г. и ¼ за Л. Г. сумите в общ размер, както следва: сумата от 1103,89лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 30.10.2020г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. ******* абонатен № *******, ID 157657 за периода от 01.12.2017г. до 31.03.2018г ; сумата от 278,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.01.2018г. до 08.10.2020г.; за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 53195/2020г. на Софийски районен съд, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* е осъдена да заплати на В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК от по 350лв. на всеки от тях, 1 представляващи съдебни разноски по исковото и по заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25063605/23.09.2022г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че ответниците са потребители на топлинна енергия в имота. Действително, титуляр на партидата бил сменен, но това било направено за последващ период с начало април 2018г., за процесния период потребители били двамата ответници. Отделно, титуляр на партида имало само вътрешно-счетоводно значение , не се отразявало на правоотношението по доставка на топлинна енергия в имота. Без значение било дали ответниците обитавали имота.

Погрешно било прието от СРС, че при учредено вещно право на ползване върху имота носителят на качеството „ползвател” е лицето обитавало имота, съответно консумирало топлинна енергия в него. Ответниците били съсобственици на имота и отговаряли пред ищеца за заплащане на потребената в него топлинна енергия.Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А.

Г., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са, че решението в обжалваната част е правилно. Действително били съсобственици на имота на основание на договор за издръжка и гледане от 20.05.1982г. и наследство от А.Г., починал на преди процесния период. С договор от 05.01.2011г. обаче отдали имота под наем на Б.С.”ЕООД, с нотариално заверено пълномощно дали съгласие партидата за имота да се прехвърли на наемателя. Този договор за наем действал до 05.04.2018г., като наемателят бил сключил с ищеца договор за доставка на топлинна енергия и няма основание ищецът да иска от тях заплащане на потребената такава в имота за процесния период.

Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

22006618/29.03.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* срещу В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К. Т., гр. София, ул. „******* сутерен с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** дължат н а Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК *******, заплащане раздилно при квоти от ¾ за В. Г. и ¼ за Л. Г. сумите в общ размер, както следва: сумата от 1103,89лв., ведно със законната лихва от 2 подаване на заявлението 30.10.2020г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул.

******* абонатен № *******, ID 157657 за периода от 01.12.2017г. до 31.03.2018 ; сумата от 278,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.01.2018г. до 08.10.2020г.; за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 53195/2020г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия в имота, потребили количества и на стойност за които е предявен иск, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, изпаднали в забава на плащането на сумите. Претендирало е разноски.

Ответниците В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Посочили са, че не било доказано по делото да са потребител на топлинна енергия в имота за процесния период. , че са собственици или ползватели на имота, че са сключили с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в имота.

Протоколът от ОС на ЕС бил за имот на друг адрес, договор с Т.С.” ЕООД бил с изтекъл срок. Представеното от ищеца заявление от 3-то лице за закриване на партида за имота , доказвало че ползвател на имота било това трето лице Б.С.ис”ЕООД за процесния период В имота не били потребили енергия в количества и на стойност, за които били предявени исковете, не бил получил покана за плащане на сумите. Задълженията били погасени по давност. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете. Посочило е, че в имота била потребена топлинна енергия , разпредЕ. по реда на ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване съобразно изготвените от него изравнителни сметки.

По делото е приложено заповедно дело № 53195/2020г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 23062506/30.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение , с която районният съд е разпоредил В. З. Г. , ЕГН ********** и Л. А. Г. , ЕГН ********** да заплатят н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, разделно при квоти от ¾ за В. Г. и ¼ за Л. Г. сумите в общ размер, както следва: сумата от 1103,89лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 30.10.2020г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул.

******* абонатен

№

*******, ID 157657; сумата от 278,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.01.2018г. до 08.10.2020г.; сумата от 77,64лв. съдебни разноски, за така издадена заповед длъжниците са уведомени на 04.01.2021г., на 25.01.2021г са подали възражение срещу заповедта, сочейки че не дължат сумите, задълженията били погасени по давност, претендирали са разноски за възнаграждение за адвокат от по 600лв. за всяка от тях, на 16.03.2021г заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на 3 вземанията по заповедта и на 29.03.2021г. е представил такива.

По делото е приет нотариален акт № 152/20.05.1982г, съставен от нотариус Е. Б. при СРС., съгласно който А.В.М. е прехвърлил на А.И.Г. апартамент на ет. 2 в триетажна масивна жилищна сграда на ул. *******рещу задължение за издръжка и гледане, като А.М. си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху имота.

Приети са неоспорени от страните препис – извлечени от акт за смърт, удостоверение за наследници, издадени от СО, район Средец, съгласно които А.И.Г. е починал на 19.10.2017г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В. З. Г. и дъщеря си Л. А. Г..

Приет е протокол от 29.08.2002г. от ОС на ЕС на ул. *******, приложение към него сочещо етажните собственици на № 22 , в което за имот с абонатен № ******* е посочен А.И.Г. положил подпис срещу заявени 9 бр. радиатори, желание за монтиране на уреди на всеки от тях, както кубатура на имота от 237 куб.м.

Приет е договор между етажни собственици на ул. ******* и Т.С.”ЕООД за дялово разпределение на енергията.

Прието е заявление от 17.04.2014г. на Б.С.”ЕООД до Топлофикация София”ЕАД, с което е поискало за имот в гр. София, ул. „******* абонатен № *******, на който е ползвател по договор за наем от 05.01.2011г. , сумите за периода от декември 2012г. до март 2014г. да се префактурират на негово име, те били издадени на името на А.И.Г..

Прието е пълномощно с нотариално заверени подписи нотариалното удостоверяване на които е извършено на 24.01.2014г. от нотариус Дахтеров, рег. № 039 на Нот.К., съгласно което ва 24.01.2014г. А.И.Г. е упълномощил Д.К. да го представлява пред Топлофикация София”ЕАД за прехвърляне на партида № ******* от негово име на името на Бел Сървис”ЕООД.

Прието е заявление от 05.04.2018г. на Б.С.ис”ЕООД до ищеца с което е поискано партидата за имот ул. ******* вх. А абонатен № ******* на негово име да бъде закрита от 05.04.2018г. поради прекратяване на договора за наем Приета е декларация от 05.04.2018г. носеща подпис за управител на Б.С.ис”ЕООД, съгласно която на 05.04.2018г. е предал офиса на ул. ******* , ап2 поради изтичане на договора за наем.

Прието е писмо от Топлофикация София”ЕОД до ответниците съставено на 11.05.2018г., с което ищецът е посочил, че на 05.042018г. било подадено заявление от Б.С.ис”ЕООД да ищеца с искане да се закрие партидата за имота на негово име , то считано от април 2018г. за имота апартамент № 2, ул.

******* вх. А абонатен № ******* като титуляр на партида са вписани В. Г..

Приети са изготвени от третото лице помагач изравнителни сметки, съгласно които за имота за процесния период партида е на името на „Б.С.”ЕООД, а считано от 01.04.2018г. – на името на В. Г.., абонатен № е *******, отчет на уредите е направен на 20.05.2018г. в присъствието на 4 представител на клиента, посочен като Б.С.”ЕООД. По изравнителна сметка за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г. стойност на потребена енергия е 897,12лв. без ДДС.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално потребена топлинна енергия в имота е на стойност от 875,59лв С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило погасяване чрез плащане на сумите, по записвания на ищеца се дължат процесните суми.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.