Решение № 739 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000304 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 260145 от 23.02.2022 г., постановено по т. н. д. № 763/2021 г., СГС, TO, VI – 22 –ри състав, е отхвърлил молбата на „Лидер Инвестмънт 2016“ ООД за откриване на производството по несъстоятелност на „Фарт 23“ООД.

Недоволен от така постановеното Решение е останал молителят „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД, който го е обжалвал с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. С Решение № 49 от 27.01.2023 г., постановено по в. д. н. № 433/2022 г., САС, ТО, 9 –ти състав, като е намерил въззивната жалба на дружеството за неоснователна, е потвърдил постановеното от СГС Решение.

С Решение № 47 от 04.04.2024 г. по т. д. № 1021/2023 г., ВКС,ТК, I ТО, е отменил въззивното Решение, като е върнал делото за разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София, давайки задължителни указания по приложението на материалния закон.

Апелативен съд - София, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, съобразявайки на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК задължителните указания на ВКС по горепосоченото му решение, намира следното:

1

Производството по т. д. н. № 763/2021 г., СГС, TO, е образувано по молба на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД за откриване производството по несъстоятелност на „Фарт 23“ ООД поради настъпила неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на последното. Молителят се легитимира като кредитор на насрещната страна по силата на възникнало у същия вземане за 808 000 евро, представляваща продажната цена на процесните имоти, която длъжникът следвало да му върне, респ. по силата на вземане в размер на 575 023, 45 евро, дължима поради претърпяна частична евикция, както и такова в размер на 200 000 лв. , представляващо неустойка.

В подкрепа на твърденията си, молителят е представил Нотариален акт за покупко – продажба № 56, том III, рег. № 3553, дело №271/2017 г. на нотариус Х. В., район на действие СРС, който датира от 19.05.2017 г. и е вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 30227, акт № 148, том LXVI, дело № 212266/2017 г., и по силата на който „Фарт 23“ ООД, в качеството си на Продавач, е отчуждило в полза на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД правото на собственост върху поземлени имоти с идентификатор *** и ***, подробно индивидуализирани в нотариалния акт, срещу задължението за заплащане на продажна цена от 808 000 евро. В чл. 3 от Договора за покупко – продажба страните са уговорили задължение на Продавача за връщане на продажната цена, заплащане на неустойка в размер на 200 000 евро, както и заплащане на всички разноски и пълната стойност на направените подобрения, в случай на установяване права на трети лица по съдебен ред върху който и да е от двата имота или части от тях, поради което Купувачът бъде изцяло или отчасти съдебно отстранен.

Уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, ответникът не е взел становище.

По делото няма спор, че Купувачът е заплатил горепосочената продажна цена по банков път в пълен размер.

С влязло в законна сила на 21.09.2007 г. Решение на СГС, ГО, II – Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 3127/2004 г., са уважени ревандикационните искове на Р. Я., Р. И., Д. И., М. И., К. И., М. Л., М. И. и Б.

Ж. срещу праводателите на Продавача „Фарт 23“ ООД Е. С. и К. Д., като последните са осъдени да предадат на ищците площ от 625 кв. м. от поземления имот с идентификатор *** и 930 кв. м. от поземления имот с идентификатор ***.

Няма спор, на следващо място, че ищците са се снабдили с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила Решение за предаване владението върху посочените части от недвижимите имоти.

С Договор за спогодба за право на собственост върху недвижим имот, облечен във формата на нотариален акт от 20.07.2018 г. на нотариус И. Н., „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД е признато за изключителен собственик на процесните имоти срещу задължението за заплащане на сумата от 628 000 евро.

2

По делото пред СГС е прието като неоспорено от страните заключение на изготвената от вещото лице М. съдебно – икономическа експертиза, съгласно което дружеството – длъжник е учредено през 2017 г. с вписан капитал от 100 лв., подало е годишни данъчни декларации за 2017 г. и 2018 г., но не и за 2019 г. и 2020 г. По данни от счетоводния баланс, единствения актив на „Фарт 23“ ООД към 31.12.2017 г. представляват паричните средства в брой – 1 571 хил. лв., а задълженията са изцяло краткосрочни и в размер на 247 хил. лв., от които 147 хил. лв. данъчни задължения. Вещото лице е достигнало до извода, че към 31.12.2017 г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са в размер на 6.36, а размерът на коефициента на финансова автономност – 5.36, а този на задлъжнялост – 0,186.

Поради невъзможност за извършване на проверка в счетоводството на длъжника, вещото лице С. – З., изготвилото приетото в производството по в. т. д. н. № 433/2022 г. на САС, ТО заключение на изслушаната съдебна финансово – икономическа експертиза, е достигнало до непроменени изводи относно финансовото състояние на „Фарт 23“ ООД. В случай, че вземанията на молителя в размер на 808 000 евро бъдат взети предвид, вещото лице е посочило, че дружеството не би дължало корпоративен данък, както и че печалбата от 1 470 060, 98 лв. не би била реализирана. В този случай, при краткосрочни задължения в размер на 1680 хил. лв. към края на всяка от календарните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., коефициентът на обща, бърза и незабавна ликвидност към 31 декември на всяка от посочените години би бил в размер на 0,9351, този на финансова автономност - минус 0.0649, а коефициентът на задлъжнялост - - 15.4128. При увеличаване на краткосрочните задължения със сумата от 1 124 648, 11 лв., явяваща се левова равностойност на 575 023, 45 евро – стойност на евинцираните части от процесните имоти, както и със сумата от 200 000 евро с левова равностойност от 391 166 лв. неустойка по договора за покупко – продажба, краткосрочните задължения към края на всяка от годините 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. би бил в размер на 1651 хил. лв., а размерът на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към посочените моменти би бил в размер на 0,9515, този на финансова автономност - -.0.0485, а на задлъжнялост - 20.6375.

При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК и при съобразяване указанията в отменителното решение на касационната инстанция, настоящият решаващ състав намери следното:

За да бъде уважена молба за откриване производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да са налице следните кумулативни предпоставки: подадена до компетентния по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение 3 на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.

608, ал. 1, т. 1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла н а чл. 608 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг. чл. 631 ТЗ).

Установеното по-горе от фактическа страна установява наличие на предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за разглеждане на спора, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към момента, посочен в чл. 613 от ТЗ в редакцията му преди изменението от 2023 г., а ответното дружество е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ с оглед правно организационната му форма и по отношение на него може да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.

Първата от материалноправните предпоставки за уважаване на молбата е същата да е подадена от кредитор, който има вземане към ответника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително и нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.

В конкретния случай, с молбата по чл. 625 от ТЗ „Лидер Инвестмънт 2016“ ООД твърди да има вземане от „Фарт 23“ ООД в размер на 808 000 евро, представляваща продажна цена на процесните недвижими имоти, респ. вземане от 575 023, 45 евро, цена на евинцираните имоти, както и такова в размер на 200 000 евро неустойка по договора за покупко – продажба. Макар молителят да не твърди, а и по делото да липсват доказателства, че договорът между страните е развален, следва да се държи сметка, че евентуално заявеното право на купувача по чл.190, ал.2 ЗЗД да иска намаляване на цената и обезщетение за вредите при частична евикция не е обусловено от разваляне на договора. Купувачът не упражнява правото си да развали целия договор, а иска запазването му за частта от вещта, принадлежаща на продавача, поради което намаляването на цената и обезщетението за други вреди представляват компенсаторно обезщетение, дължимо при съществуващ, а не при развален с обратна сила договор. Така в Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 02.07.2021 4 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договорът на прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е допустим. В мотивите на решението е разяснено, че развалянето на договора при реализирана или евентуална евикция (пълна или частична) е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при неизпълнение – искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение или искане за компенсаторно обезщетение, съответно намаляване на цената. В този смисъл са и дадени с Решение № 47 от 04.04.2024 г. по т. д. № 1021/2023 г., ВКС,ТК, I ТО, задължителни за настоящата инстанция указания.

С оглед горното и предвид безспорно доказания факт, че след сключване на договора за покупко – продажба на недвижими имоти, купувачът е установил права върху имотите на трети лица, за които не е знаел към датата на сключване на договора, с които впоследствие е договарял и им е платил цена за придобитите от тях идеални части, както и предвид издадения в полза на последните изпълнителен лист за предаване владените върху собствените им идеални части от процесните имори, налага се обоснованият извод, че на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД следва да бъде признато качеството кредитор на „Фарт 23“ ООД с вземане от 575 023, 45 евро, която сума дружеството е заплатило по Договора за спогодба от 20.07.2018 г., както и с такова в размер на 200 000 евро неустойка по чл. 3 от Договора за покупко – продажба. За дата, на която е настъпила изискуемостта на посочените вземания следва да се приеме тази на подписване на Договора за спогодба – 20.07.2018 г.

Изложеното легитимира молителят в производството като кредитор по търговско вземане спрямо ответника и доводите в обратната насока, изложени в първоинстанционното решение, се явяват неоснователни.

По отношение твърдението за неплатежоспособност на ответното дружество:

Легалната дефиниция на "неплатежоспособността" е дадена в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ . Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от 5 прекратяването, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.