Определение № 1 от 02.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Пазарджик, 02.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500638 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/.

В срока за касационно обжалване е постъпило искане с вх.№10987 от 22.10.2025г. подадено от въззиваемата С. С. П., ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв. Т. П. от АК-Пловдив, за изменение на въззивно решение №407 от 07.10.2025г. постановено по в.гр.д.

№20255200500638 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2025г. в частта за разноските. Твърди се, че с постановеното въззивно решение въззиваемата страна С. П. е осъдена да заплати в полза на въззивницата С. П. Т. , ЕГН********** от гр.Пещера сумата от 1130лв разноски за производството пред първата инстанция и още 25лв разноски за въззивната инстанция. Счита, че така изложените мотиви са ирелевантни за преценката дали са налице основания за присъждане на разноски в размер н 800лв за адвокатско възнаграждение в полза на С. П. Т., като поддържа, че ,че доказателства за тяхното евентуално сторване следва да се представят най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би могло да санира този пропуск. Допълва, че дали действително С. П. Т. е направила разноски в размер на 800лв за адвокатско възнаграждение във връзка с настоящото въззивно производство представлява факт, който не бил доказан по безспорен 1 и категоричен начин. Моли да се измени постановеното въззивно решение №407 от 07.10.2025г. по в.гр.д.№20255200500638 по описа за 2025г. при Окръжен съд Пазарджик и се намали размерът на разноските, които е осъдена да заплати С. С. П., ЕГН-********** от 1130лв на 330лв.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор на молбата за изменение на въззивното решението в частта за разноските от насрещната страна С. П. Т., ЕГН-**********, с вх.№11753 от 11.11.2025г. чрез пълномощника си адв.-В. И. от АК-Пазарджик, в който молбата за изменение на решението в частта за разноските се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че оспорваният от молителката С. П. хонорар в размер на 800лв е в рамките на допустимото съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, предвид на факта, че минималното възнаграждение за неоценяеми искове предвидено в чл.7 ал.1 т.4 от същата Наредба е 1000лв, или хонорарът е дори под този минимум. Моли да се остави без уважение възражението на насрещната страна за изменение на решението в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски като адвокатско възнаграждение направени по подадения писмен отговор по чл.248 ол.2 от ГПК в размер на 500лв,за което прилага и пълномощно.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С постановено, но невлязло в сила въззивно решение рег.№407 от 07.10.205г. постановено по в.гр.д.№20255200500638 по описа за 2025г., Пазарджишкият окръжен съд след като е отменил изцяло решение на Панагюрски районен съд №99 от 27.05.2025г. постановено по гр.д.№ 20245230100878 по описа на същия съд за 2024г. , Е ПОСТАНОВИЛ КАТО ПО ИСКА предявен от С. П. Т., ЕГН- ********** от гр.**** срещу С. С. П., ЕГН- **********, от гр.****, с правно основание чл. 109 от ЗС, Е ОСЪДИЛ ответницата С. С. П. ЕГН- ********** ДА ПРЕДАДЕ на ищцата С. П. Т. ЕГН**********, КЛЮЧ ОТ ВХОДА /КОРИДОРА/, КОЙТО ОБСЛУЖВА ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ /коридора от приземен партерен етаж по н.а. №88 от 13.03.1991г., том I, нот.д. №184/1991г. на нотариус Р. К. от РС-Пещера/, от двуетажна многофамилна масивна жилищна сграда, с идентификатор на 2 сградата *** по КККР на гр.Пещера, одобрени със заповед № РД 18 22 на ИД на АГКК, изградена в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, с административен адрес-гр.****, като по този начин ответницата С. П. осигури достъп за ползване на ищцата С. Т. до северната стаята от етажа, която й е разпределена за ползване. Със същото решение въззивният съд /Пазарджишки окръжен съд/ ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН-********** с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. П. Т. ЕГН********** с адрес: гр. ****, сумата от 1130лв /хиляда сто и тридесет лева/ разноски за производството пред първата инстанция и още 25лв /двадесет и пет лева/ разноски за въззивната инстанция.

За да постанови този резултат по отношение на отговорността за разноските за двете инстанции, Пазарджишкият окръжен съд е взел в предвид, че при този изход на спора в полза на ищцата С. П. Т. ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1130лв за първата инстанция, формирани от адвокатско възнаграждение от 800лв, 300лв разноски за вещо лице и 30лв за призоваване и разпит на свидетел, а за въззивната инстанция 25лв заплатена държавна такса по обжалването.

Видно от приложените в първоинстанционното производство писмени доказателства, касаещи разноските за адвокатско възнаграждение, ищцата С.

П. Т. , ЕГН-**********, още с исковата си молба с вх.№5182 от 30.09.2024г.

/по регистратура на РС-Пещера/ предявявайки претенцията по чл.109 от ЗС, е поискала присъждане на направените по делото разноски, като още с исковата молба и от същата дата-30.09.2024г. е приложила и договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ №003834 /л.10/, сключен на същата дата, по силата на който ищцата е упълномощила адвокат В. И. от АК-Пазарджик да й оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в завеждане и защита по гражданско дело пред РС-Пещера, за което между страните е уговорен и заплатен в брой в полза на пълномощника адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Според пълномощното към ДПЗС ищцата Т. упълномощава адв.И. да я представлява и защитава до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. ДПЗС с пълномощното, не са изрично изброени като приложения към ИМ, но същите са част от тях като приложение към ИМ, и предхождат в подредбата на документите в делото, описаните последващи процесуални действия на първоначално определения по делото съдия-докладчик

А. П. отвела се от разглеждането на

3 делото/определение №531 от 30.09.2024г./, извършено последващо преразпределение на делото на принципа на случайния подбор и възлагане на делото на съдия-докладчик Е. К., също се отвела от разглеждането на делото определение №532 от 01.10.2024г., като последният отвод е направен от съдия М. Ц. с определение №554 от 09.10.2024г., който е и прекратил производството по делото и е изпратил същото на ОС-Пазарджик за определяне на друг равен по степен съд за да го разгледа по реда на чл.23 ал.3 от ГПК. След като делото е изпратено за разглеждане на РС-Панагюрище /въззивно определение № 616 от 18.10.2024г. по в.ч.гр.д.№ 687/2024г. на ОСПазарджик/, същото е образувано под №878/2024г., като след отстраняване на нередовност, свързана с внасянето на дължимата ДТ, препис от ИМ с приложенията са изпратени на насрещната страна. В отговора на ИМ, с вх.

№91 от 08.01.2025г. /л.16/ ответницата С. П., не е оспорила представителната власт на адв.В. И. като представляващ и защитаващ в процеса ищцата С. Т., не е оспорена истинността и съдържанието нито на

ДПЗС нито на пълномощното към него, нито размера на уговорения и заплатен адвокатски хонорар от 800лв за процесуално представителство и защита по процесното дело пред първата инстанция. С отговора не са оспорени нито едно от писмените доказателства представени с ИМ.

С доклада по чл.140 от ГПК съдът е приел като доказателства всички документи приложени към ИМ на ищцата.

В първото по делото открито съдебно заседание съдът е приел, че адв. И. е надлежно упълномощен от ищцата С. Т. да я представлява и защитава по делото, по което процесуално представителство няма въведено възражение от насрещната страна, че липсва такова поради неангажирани по делото надлежни доказателства.

Спор относно учредената представителната власт на адвокат И. на страната на ищцата и по нейния възмезден характер /адвокатско възнаграждение от 800лв уговорено и заплатено в брой / няма въведен от ответницата и нейния процесуален представител и във второто открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2025г. След даването ход устните състезания и до приключване на устите състезания, въпреки направеното изрично искане от адв. И. за присъждане на разноските в производството, от 4 насрещната страна няма направено възражение, че по делото липсва ДПЗС и пълномощно с уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар в полза на пълномощника на ищцата адв.И.. Въпроси, свързани с редовността на упълномощаването и с уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар от 800лв няма въведени от страна на ответницата по иска нито от нейния процесуален представител, нито и довод, че в случая в кориците на делото липсват безспорни данни за редовно упълномощаване и сключване на ДПЗС за процесуално представителство и защита на ищцата от адв. И. в производството пред първата инстанция. В писмената защита на ответницата по делото пред първата инстанция, депозирана от процесуалния й представител адв. П. , с вх.№2691 от 16.05.2025г. също няма изложени възражения или оспорвания на представителната власт на адв.И. и възмездния характер на предоставянето й срещу заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 800лв за първата инстанция. В писмената защита на ищцата подадена от адвокат И. пред същата инстанция също е поискано присъждане на разноски. Въззивният съд констатира, че по делото няма представен списък за разноски по чл.80 от ГПК от страна на ищцата, но това не е процесуална пречка за присъждането на такива след като съдът сам установи какъв е техния размер въз основа на писмените данни съдържащи се в кориците на делото.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима , но разгледана по същество е неоснователна.

Още в първоначално образуваното производство пред РС-Пещера са налице доказателства, за наличие на писмени документи за учредена по съответния процесуален ред и форма представителна власт от ищцата С. Т. в полза на пълномощника си адв.В. И. който да осъществява процесуално представително и защитата й по процесното дело с уговорен и заплатен в брой в полза на упълномощения адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Посоченият ДПЗС ведно с пълномощното е приложен непосредствено след ИМ, прономерован е под №10 /лист/ от общо съдържащи се 17 листа в делото, и в този си вид делото е изпратено на ОС-Пазарджик за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора поради отвод на съдиите от РС-Пещера. Не се установява този документ да е бил привнесен и прибавен в 5 кориците на делото в последствие и след окончателното приключване на производство пред първата инстанция, а в последствие и евентуално пред въззивната инстанция. Такива доводи с доказателства за това не са изтъквани и съответно ангажирани от ответницата по иска С. П.. Фактът, че последната на нито един етап от развитието на производството /РС-Пещера, РСПанагюрище, ОС-Пазарджик/ не е оспорила представителната власт на адв. В.

И. надлежно да представлява и защитава ищцата за което последната му е заплатила в брой уговорен адвокатски хонорар от 800лв, означава, че ответницата както и процесуалния й представител не са имали основание за такова оспорване и са признали учредената представителна власт на другата страна, доколкото ответницата и пълномощникът й са имали и имат неограничен свободен достъп по делото и ако са имали някакво съмнение досежно този процесуален факт е следвало да го заявят своевременно пред сезирания съд.

Неоснователно в молбата /искането/ за изменение на решението в частта за разноските се твърди за несвоевременност на представянето на ДПЗС до приключването на съдебното заседание преди обявяването на делото за решаване. В случая ДПЗС с пълномощното са депозирани от ищцата още с подаването на ИМ, като формалното им непосочване като приложение не може да игнорира факта, за тяхното съществуване и правно действие, налично още към този първоначален етап от развитието на процесаподаването на искова молба и който факт с правно значение е съществувал преди връчване на препис от ИМ и от приложенията на насрещната по спора страна. Не става ясно от искането по чл.248 от ГПК как и откъде и въз основа на какви доказателства молителката / С. П. /смята, че ДПЗС не е съществувал и не е бил приложен към делото преди приключването на устните състезания пред първата инстанция. Тези твърдения не се установяват от събраните по делото писмени доказателства поради което въззивната инстанция ги приема за недостоверни.