Решение № 756 от 26.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500706 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК Образувано е по повод въззивна жалба вх.№9734/13.03.2023г., подадена от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, ,бул.,,Витоша“№2, представлявана от Валя Диамандиева-прокурор в РП-Бургас, срещу Решение №159 от 25.01.2023г., постановено по гр.д.№5529/2022г. по описа на РСБургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И. П. П., ЕГН **********, от ********, сумата от 5000,00 лв, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан, сумата от 1 200,00 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.06.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 10,00 лв. , представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, като в останалата му част над уважения до предявения размер от 24 500 лв. , е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Със същото решение, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Станко Кралев от БАК, в качеството му на процесуален представител на 1 ищеца, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 2 713,00 лв.

Жалбоподателят намира постановения съдебен акт на районния съд за неправилен, излагайки подробни съображения.

Посочва, че действително срещу И. П. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по което същият впоследствие е признат за невиновен.

Изразява несъгласие с изводите на съда за претърпени от въззиваемия неимуществени вреди, както и с определеното обезщетение с размер на 5000 лева. Навежда доводи в тази насока.

Изтъква факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели, твърдейки, че при преценка на дадените показания, съдът не отчел тяхната заинтерисованост от благоприятен изход по делото.

Излага становище, че от събраните по делото доказателства не се установили действително претърпените от П. вреди, техният размер, както и че същите са пряка е непосредствена последица от повдигнатото от Прокуратурата на РБ обвинение.

Навеждат се доводи относно предназначението на обезщетението за неимуществени вреди-да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване.

Иска се отмяна на постановеното решение на районния съд. Моли се, в случай, че настоящата инстанция намери предявеният иск за основателен, съдебния акт да бъде изменен по отношение размера на присъденото обезщетение, като бъде намален.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК, е депозирана насрещна въззивна жалба от въззиваемия И. П. П., чрез адв. Кралев - БАК, с която се изразява недоволство от постановеното решение в отхвърлителната част.

Посочва се, че съдът задълбочено и последователно анализирал събраните по делото доказателства, като достигнал до обосновани правни изводи. Твърди се, че Прокуратурата на РБ повдигнала обвинение срещу И. П. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като впоследствие същият бил признат за невиновен. Твърди се, че в конкретния случай, обвинението било незаконно, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите незаконни действия (чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ).

Подчертава се, че от датата на повдигане на обвинение на въззивника до окончателното му оправадаване изтекъл период от 3 години и 4 месеца, като първоначално последният бил признат за виновен и осъден. На последващ етап, съдът възобновил съдебното производство и върнал делото за ново разглеждане, при което подсъдимият е оправдан.

2

Направен е анализ на събраните по делото доказателства, като се акцентира върху негативните последици от наказателното преследване върху психическото състояние на П..

Твърди се, че вследствие заведеното наказателно дело, въззивникът бил освободен от длъжност в системата на МВР, което допълнително рефлектирало върху атмосферата в семейството. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Излагат се аргументи във връзка с наведените от Прокуратурата на РБ доводи касаещи размера на присъденото обезщетение.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителната част и постановаване съдебен акт на настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат уважени в претендирания размер. Претендира се присъждане на сторените съдебноделоводни разноски пред настоящата инстанция.

В с.з. Прокуратурата на Република България, чрез прокурора Дуков от БОП, поддържа подадената въззивна жалба.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от БРС, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл.

272 ГПК.

БРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата. Решението се оспорва и от двете страни – т. е. изцяло.

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

3

П о чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

В настоящото производство не е било спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 02.02.2018г. г., по сл.д.

№11/2018 по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Бургас на основание чл.219 НПК е привлечен като обвиняем И. П. П. за това, че на 22.02.2017 г. около 10,00 ч. на главен път ІІІ-9061 /гр.Бургас-к.к. Слънчев бряг/ , в района на кръстовището на с.Тънково, в посока от.

Тънково към язовир „Порой“, на територията на Община Несебър, управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег.№А 4628 КС, собственост на брат му В.П.П. с концентрация на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда, а имено-1,40 на хиляда, установено по надлежни яред с Протокол за хим. Експертиза №487/24.07.2017г. на сектор „БВТЛ“ при ОД на МВР гр.Бургас-престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

На 01.08.2018г. в НРС, е внесен обвинителен акт срещу И. П. П. за извършване на посоченото по - горе престъпление, като в тази връзка е образувано НОХД № 881/2018 г. по описа на НРС. Осъдителна присъда е постановена на 12.11.2028г.-признат е за виновен в извършването на престъпление по чл.343б,ал.1 НК, осъден е на „лишаване от свобода“ за срок от една година, както и „глоба“ в размер на 500 лв. Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години и е лишен от правото на управлява МПС за срок от осемнадесет месеца като е било приспаднато времето през което СУМПС му е било отнето считано от 21.07.2017г. Присъдата е потвърдена с решение №162/25.11.2019Г. по ВНОХД №747/2019г.

На 02.04.2020 г. ищецът П. е поискал на основание чл.422,ал.1т.5 вр. чл.420,ал.2 НПК възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №747/2019 по описа на БОС.С Решение №110/17.08.2020 г.по НВОХ№77/2020 по описа на Апелативен съд-Бургас производството е възобновено, решението е отменено и присъдата, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на НРС.

При новото разглеждане с присъда №36 от 06.10.2020 г. по НОХД №694/2020г. по описа на НРС, ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. По протест на РП-Бургас срещу оправдателната присъда е образувано ВНОХД №149/2021 по описа на БОС като с Решение №55 от 04.06.2021г. постановено по същото, оправдателната присъда е потвърдена.

4

По съществото на спора и като съобрази доводите на двете страни по двете жалби, въззивният състав намира следното:

Въззивният съд споделя изводите на НРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от повдигнатото от прокуратурата незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 НК, по което той е бил оправдан. - по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предвид обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение е постановена оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.

Въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че в производството е установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции от ищеца в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение - преживяно чувство на стрес, безпокойство и страх от воденото наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.

По основният спор повдигнат във въззивното производство, който засяга размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни в подадените от тях жалби и установените в производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД – обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ.