Решение № 67 от 19.04.2024, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 229/2023
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.26, ал.1, пр.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Исперих, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елица Д. Бояджиева Г. при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г. Гражданско дело № 20233310100229 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1096/28.03.2023г. от „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ №..., офис сграда Л., ет..., офис..., представлявано от Ю.Ю. – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Н. Г. П. срещу Й. Ю. А., ЕГН:
**********, адрес: село Н., обл.Р., ул.“В.“ № .., с която молят съда да приеме за установено на осн. чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 3297.26 лева главница на „К.“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2238988, 230.18 лева обезщетение за забава, за периода 11.03.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Молят да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, както и направените в настоящото исково производство.
В исковата молба ищецът разказва, че между „К.“ ЕАД и Й. Ю. А. бил сключен договор за потребителски кредит №.........., съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се бил задължил да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „А. Т.“ ЕООД и Й. Ю. А. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникнало облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по 1 силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №......... Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „А. Т.“ ЕООД. Заемополучателят не бил възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „А. за с. на в.“ ЕАД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Ищецът заявява, че на 23.08.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между„А.
Т.“ ЕООД и „А. за с. на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „А.
Т.“ ЕООД е прехвърлено в собственост на „А. за с. на в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Ищецът заявява, че за него бил възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Било образувано ЧГД № 77/2023г. по описа на РС – И. и издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило правния интерес за ищеца от подаване на настоящата искова молба.
По доказателствата представят писмени такива, които молят да бъдат приети, както и правят доказателствени искания – назначаване на ССчЕ и СТЕ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й. Ю.
А. чрез неговия процесуален представител А. В. М., с който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Заявява, че не оспорва че между него и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №............./01.06.2020г., както и че между него и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел да се обезпечи договор за потребителски кредит № .........../01.06.2020г. и в тази връзка счита за безпредметно назначаване на СТЕ. Заявява, че оспорва иска по размер.
Липсвали доказателства „А. Т.“ ЕООД да е уведомил ответника за плащането на дължимото от него задължение към „К.“ ЕАД. Твърди, че между същите страни вече имало постановено съдебно решение по гр. дело № 16112/2022г. по описа на СРС, влязло в законна сила – решение № 14432/12.12.2022 г., с което съдът е обявил договор за потребителски кредит № .............. и сключения договор за предоставяне на поръчителство за изцяло нищожни.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК. В договора за потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за неговото прилагане. Също така нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, както и таксата гаранция, за да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Това ограничавало правата на ответника и било основание за недействителност на договора за потребителски кредит. Заявява, че съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане 2 на погасителните вноски, а в случая имало погасителен план, който не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, което създавало невъзможност за ответника да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Твърди, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР - 48.21 % и липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Посочената годишна лихва в договора не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заявяват, че съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като това било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя.Твърдят, че „А. Т.“ ЕООД и „К.“ АД са свързани лица, а именно едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД били „К.“ АД. Печалбата на „А. Т.“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се била разпределяла в полза на едноличния собственик „К.“ АД, от което следвало, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговори възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба за „К.“ АД. Считат договора за поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
Молят да им бъдат присъдени сторените в производството разноски.
По доказателствата представят писмени такива.
Заявената искова претенция намира своето правно основание в нормата на чл.422, ал.1 в.в. чл.415, ал.1 в.в. чл.124, ал.1 от ГПК - предявен иск за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение между страните по делото. Следвайки принципа на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на претендираното вземане респ. в тежест на ответника е да докаже наличието на правопогасяващи това вземане факти.
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат допуснати.
Служебно следва да бъде приложено чгрдело № 425/ 2022г. по описа на РС – И. и гр. дело № 16112/2022г. по описа на СРС.
3
В съдебно заседание ищцовото дружество не заявява становище. От същото е постапила писмена молба с която молят съдат да уважи установителният иск за всички присъдени в заповедното производство суми.
Ответникът не се явява в съдебно заседание при редовно призоваване и не заявява становище по иска.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Между ответника Й. А. и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №.............. , като между ответника и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел да се обезпечи договор за потребителски кредит № ................ По силата на договора за кредит „К.“ ЕАД отпуснал на ответника потребителски кредит възлизащ на паричната сума от 3495.22лв. Следвало е кредита да бъде изплатен в периода от 10.07.2020г. до 10.06.2022г. Срокът на договорът към настоящият момент е изтекъл.
Сключени са още два договора за поръчителство – между „К.“ ЕАД и „А. Т.” ЕООД от 01.06.2020г., като финансовата институция поръчител която е обезпечила вземането на ответника към кредитодателя и вторият договор е Договор за предоставяне йна поръчителство също от 01.06.2020г. сключен между „А. Т.” ЕООД и ответника Й. А., с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД и да поеме солидарна отговорност с ответника по отношение на задължението му спрямо кредитодателя „К.“ ЕАД. С Договор за продажба прехвърляния на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. „К.“ ЕАД и „А. Т.” ЕООД е прехвърлило на ищеца свои вземания по кредити, като с този договор е прехвърлило и вземането към ответника. Ответника е потърсен за уведомяване за извършената цесия на адрес : село Н., област Р., ул.”В.” №.... Обратната разписка се е върнала без налично отбелязване, че е връчена. Ищцовото дружество е завело на 30.01.2023г. заповедна процедура по чл.410 от ГПК пред Районен съд – И., като е било образувано ч.гр.дело № 77/ 2023г. по описа на съда, в което съдът е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми : сумата 3297.26лв. главница по сключеният договор за потребителски кредит, 230.18лв. обезщетение за забава за периода от 11.03.2022г. до 30.01.2023г., законната лихва от датат на депозиране на заявлението – 30.01.2023г. и разноски в размер на 70.55лв. дължима държавна такса и 125.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед в срок на кредиторът е било указано предявяване в срок на иск за установяване на вземанията. Това „А. за с. на в.“ ЕАД е направило в настоящото производство.
С Решение № 14432/ 12.12.2022г. постановено по гр.дело №.................. състав на Софийски районен съд е прогласил за нищожни сключените м ежду ответника Й. А. и „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит №................... и между ответника Й. А. и „А. Т.” ЕООД от 01.06.2020г., като финансовата институция – поръчител, която е обезпечила вземането на ответника към кредитодателя „К.“ ЕАД.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че сумата по кредита е била усвоена от ответника, като с нея е погасено старо задължение на Й. А.. Сумата за връщане по кредита при 4 отпускането му на 01.06.2020г. е била общо 5132.64лв., от които – главница :
3495.22лв., 1637.42лв. – възнаградителна лихва.
Задължението към датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 17.08.2021г.е било 4476.90лв. от които : главница – 3297.26лв., 1066.56лв. – възнаградителна лихва, 113.08лв. – лихва просрочие;
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7761cf78-f58e-4a23-9eeb-26f2b4e76160