Решение № 58 от 10.03.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. зц 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – зц II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330101233 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с пхосочено основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Образувано по предявен иск от С. М. П. от град зцЛов.обл.,чрез пълномощника адв.

Мирослав М. от ПАК срещу „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД, ЕИК: 203967492, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Христо Ботев № 6-А, представлявано от С. В. Х., за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит № ц В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване Нищожност на неустоечната клауза в Договора за потребителски кредит.

Излага се от ищеца, съгласно договор за потребителски кредит №ц трябвало да върне сумата по клредита от 1696 лева,при получаване на сума от 1050.00 лева,при срок на кредит 8 вноски,в размер на 212 лева и лихва 3,41%.

Съгласно договора трябвало да предостави в 3 –дневен срок обезпечение на две физически лица,в противен случай ще и бъде рачислена неустойка в размер на 478.56 лева,разсрочена на 8 вноски.

Към момента на подписване на документите на ищцата не е предоставено разписано копие от договора.Очаквайки да получи документитге,след дълъг период от време ищцата започва да получава посещения на адрес и да получава телефонни обаждания от служители на ответната фирма,че следва да си заплаща задължението.До момента на предявяване на 1 иска все още не е представендоговор за кредит на ищцата,с плилежащия към него погасителен план.

Счита,че договора за кледит е нищожен,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.22 от ЗПК,вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК/,поради обстойно изложените основания в обстоятелствената част на исковата молба.

В условията на евентуалност счита,че уговорената клауза за неустойка е нищожна,на основание чл.26,ал.1 ЗЗД,в-ка с чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗЗП,както и поради нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК,в-ка с чл.21,ал.1 от ЗПК.

Моли да бъде постановено решение,с което бъдзе прогласена нищожността на договора за кредит,на сочените основания,а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка на договора.

Позовава се на писмени доказателсктва.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на ИМ от ответника.

Приложен е/представен от ответника/ Договор за потребителски кредит Виктория 111 Експерс №цсключен между страните,при следните параметри: кредит/заем в размер на 1050.00 леивоа,с падеж на задължението за връщане на сумата 15.062025 година,годишен лихвен процент по договора 40.92%,дневен размер на фиксиран лихвен процент 0,1137%.,обща дължима от кредитополучателя сума 1695.98 лева.

Съгласно чл.20 от договора,кредитополучателят се е зъадължил в срок от 3 дни от подписване на договора да предостави на кредитора обезпечение,както следва:поръчителство на 2 физически лица,отговарящи на изискванията,посочени в чл.20,ал.1,т.1 от договора,поръчителство от юридическо лице,включено в списъка на юридически лица,приемани като поръчителби от кледитодателя или банкова гаранция,издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в страната или от банка от трета държава,лицензирана да извършва дейност на територията на страната.

Приложени са общи условия към договора,стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Приложено е споразумение,сключен на 11.10.2024г между страните,в което е отразено,че крледитополучателят не е изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение,поради което считано от датата на подписване на споразумението се начислява неустойка в размер на 478.56 лева.Същата е платима еднократно от кредитополучателя или разсрочена на равни вноски за срока на кредита.

При така издложенаота фактология,съдът намира предявеният иск за процесуално допустим и основателен

За да бъде уважен предявеният установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на клаузата,пруедвиждаща заплащане на неустойка с обезщетителен характер,за непредставяне на обезпечение,по договора за потребителски кредит № 000691695/08.10.2024 година.

2

Сключеният между ищеца и „Виктория 111“-ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът поддържа на първо място, че цитираната договорна клауза от договор за потребителски кредит е нищожна, на основание чл. 11, ал. 1, т.9 и 10 вр. чл. 19,ал.4 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като излиза извън пнисъщата си обезщетителна функция,накърнява добрите нрави,че предвидената неустойка има санкционен фхарактер,както и че същата обогатява неоснователно заемодателят.

В настоящия случай неустойката по чл. 20,ал.3 от договора/съобразно допълнителното споразумение между страните,на което е начислена, е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от кредитора начин в чл. 20 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за непредоставяне на обезпечение.

Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, представлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

3

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 40.92%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора, която в случая следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на посоченото „обезпечение“, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в размер ,посочен в договора. В частност, настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 20,ал.3 от договора за кредит неустоечна клауза, се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва".

Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – в 3 дневен срок от сключване на договора. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.

4

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума.

Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл.

19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

С оглед гореизложеното, задължението по чл. 20,ал.2 и 3 от договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът приема, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизитипо чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.