Решение № 10162 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10162 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110152794 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключила с ответника А. Х. Е. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София, ж.к.Г.М., ********* през периода май 2021 - април 2023 г. и е извършвал услугата дялово разпределение в периода септември 2021 - април 2023 г.

Твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми: 1305,60 лв. – претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2021 - април 2023 г. и възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода септември 2021 - април 2023 г. 265,70 лв.– обезщетение за забава за периода 15.9.2022 8.10.2024 г. и съответно 8,76 лв. – обезщетение за забава за периода 15.11.2021 – 8.10.2024 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

1

Ответникът А. Х. Е. оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Относно исковете по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ

Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставеното количество и цената му, както и - от страна на ответника - на възраженията му, че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот през исковия период.

Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните количества доставена топлинна енергия и цената й не се оспорват от ответника.

По делото е спорно дали през исковия период е действал договор за продажба на топлинна енергия и между кои страни. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат 2 цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Настоящата хипотеза е същата. От приетата по делото молба-декларация от 5.9.2024 г. от ответника до ищеца е видно, че е поискала откриване на свое име партида за продажба на топлинна енергия. Това действие представлява адресиране на предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД до ищеца за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, което е възможно да е било прието и между страните да е сключен договор по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ да продажба на топлинна енергия, но това е без значение за предмета на делото, тъй като касае периода след подаване на декларацията, който следва исковия период, не се включва в него.

Безспорно е по делото и това се установява от кореспонденцията между ищеца и Столичната община, че процесният топлоснабден обект представлява общинско жилище. От приетите по делото заповед на кмета на столичния район Слатина и от договор за наем от 2007 г. е видно, че преди исковия период същият е предоставен на ответницата за временно и възмездно ползване с произтичащото от това задължение на наемателя по чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД задължение към наемодателя за плащане на разноските за ползването на жилището, каквито несъмнено се явяват и разноските за топлинна енергия.

В случая обаче, задължението на ответника към Столичната община не поражда задължение за ответника да плати на кредитора на Столичната община, какъвто се явява ищецът за доставената топлинна енергия в общинското жилище, тъй като по отношение на ответницата не са се осъществили правопораждащите за ищеца обстоятелства ответницата да е собственик на имота или изрично да е сключила договор за продажба на топлинна енергия за исковия период /както се посочи по-горе сключила е такъв в по-късен момент/ Отговорен за плащане на топлинната енергия за 3 исковия период следва да се приеме, че е трето неучастващо по делото лице – Столичната община, а не ответникът /друг е въпросът, че Столичната община има възможност може да защитава на свой ред правата си по реда на чл.232, ал.2, пр.2, вр. чл.79 ЗЗД спрямо ответника/.

Ето защо, искът следва да се отхвърли.

Същото се отнася и за останалите искове, тъй като са обусолвени от главния иск.

По отношение на разноските:

Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба 1/2004 на ВАдвС да плати на процесуалния представител на ответника – адв.Д. Ч. от САК, обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете – 461,22 лв. за исковото производство и 400,00 лв. за заповедното.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване ответникът А. Х. Е. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Г.М., ********* да е задължена да му плати следните суми:

- на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 667,54 евро /1305,60 лв./, претендирана като цена за доставена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за апартамент в гр.София, ж.к.Г.М.,

********* за периода периода май 2021 - април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№61473/24 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в - 16.10.2024 г., до изплащането на сумата;

- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 16,45 евро /32,18 лв./ - претендирана като възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за собственика на топлоснабдения обект на адрес в гр.София, ж.к.Г.М., ********* през периода септември 2021 - април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2024г. до изплащането на 4 сумата;

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 135,85 евро /265,70 лв./, претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2022 - 8.10.2024 г.;

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 4,47 евро /8,76 лв./, претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.11.2022 - 8.10.2024 г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, да плати на адв.Д. Й. Ч. с ЕГН ********** от САК следните суми: 235,81 евро /461,22 лв./, представляваща възнаграждение за оказаната по настоящото дело безплатна правна помощ на ищцата А. Х. Е. с ЕГН ********** и 204,51 евро /400,00 лв./ - по заповедното чл.410 ГПК по ч.гр.д. №61473/24 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5