Решение № 3568 от 14.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506264 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 06.03.2023г., постановено по гр.д. № 8612/2022г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, са отхвърлени предявените от „Ф.“ АД пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както следва: срещу Х. Й. М. за заплащане на сумата о т 4 800 лева за главница, представляваща обезщетение за ползване на открито място за паркиране № 23 и № 25 за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., находящо се в УПИ, с площ от 2 449 кв.м, с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

София, кв. „Драгалевци“, ул. ****, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане ; срещу Н. А. К. /с предишно фамилно име Т./ за заплащане на сумата от 2 400 лева за главница, представляваща обезщетение за ползване на открито място за паркиране № 18 за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., находящо се в УПИ, с площ от 2 449 кв.м, с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, кв.

„Драгалевци“, ул. ****, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане ; срещу Х. К. М. за заплащане на 1 сумата от 2 400 лева за главница, представляваща обезщетение за ползване на открито място за паркиране № 15 за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., находящо се в УПИ, с площ от 2 449 кв.м, с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане и срещу К. Х. К. за заплащане на сумата о т 2 400 лева за главница, представляваща обезщетение за ползване на открито място за паркиране № 28 за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., находящо се в УПИ, с площ от 2 449 кв.м, с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца „Ф.“ АД, в която се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Излага се, че 30.10.2019г. било проведено общо събрание на етажната собственост с точка единствена – решение за разпределяне на външни паркоместа за паркиране, като на него присъствал представител на въззивника, както и ответниците Х. Й. М., Н. А.

/Т./ К., Х. К. М., видно от протокола и К. Х. К. – подписал се на т. 5. На събранието било прието решение, което противоречало на всички норми и закони и нарушавало правото на собственост върху чужд имот. Сочи, че с това решение се заграбили чужди паркоместа, собственост н а „Ф.“ АД, а паркоместата на останалите легитимни собст веници на паркоместа не били преразпределени. Именно поради тези обстоятелства бил предявен иск за неоснователно обогатяване срещу ответниците, които ползват собствените на дружеството паркоместа на база незаконен акт – чрез решение на общото събрание на етажните собственици. Според посочения протокол на ответника Х. Й. М . освен неговото паркомясто под № 2 5 било разпределено и собственото на въззивника паркомясто под номер ****; на ответника К. Х. К. било рапределено друго паркомясто на „Ф.“ АД, което фактически се ползва от неговия брат П. К., а на Н. А. /Т./ К . било разпределно паркомясто № 26, което също е собственост на дружеството-въззивник.

В жалбата са развити подробни съображения, че в процеса по делото 2

„Ф.“ АД е доказал правото си на собственост върху паркоместа с ****, № 26, № 28, и то е безспорно; установено било, че всички ответници ползват и продължават и към настоящия момент да ползват посочените паркоместа без основание и без съгласие на техния собственик. Поддържа се още, че дворното място е обща част за етажната собственост, дори и за лицата които имат само право на строеж, без да притежават идеални части от него - те имат правото на достъп, ползвайки правата на суперфиц иаря. Останалата част от дворното място, определена за паркиране, не е обща част, тъй като лица собственици на идеална част от нея /каквито са и Х. Й. М. и Х. К. М./, са си закупили от инвеститора и собственик на земята и на сградата конкретни паркоместа, разположени в същото дворно място, за коит о са заплатили допълнително и са понесли тежестта да ги придобият срещу съответната насрещна престация. Такива о б ач е са само част от собствениците на самостоятелни имоти в сградата. По тези съображения счита, че тази част от дворното място е притежание единствено на собствениците на паркоместа та и ползването на същото следва да се разпредели съгласно правилата на ЗС.

Счита, че неслучайно законодателят е предвидил и задължил инвеститорите на основание нормите на ЗУТ да има задължителни места за паркиране и при липса на такива в сградата да се предвидят задължително в дворното място, като се спазват изискванията за озеленяване и застрояване.

В случая първоинстанционният съд е констатирал , че когато земята, върху която е изградена жилищна сграда, не е със статут на обща част по чл.

38, ал. 1 от ЗС, паркирането се осигурява между собствениците на паркоместа чрез разпределяне на ползването на частта, отредена за това в двора. Затова въззивникът счита, че общото събрание на етажните собственици не притежава правото и компетентността да решава и разпределя ползване и управление на тази част от дворното място. Дворното място в частта за паркиране не е общо за всички собственици и не е принадлежност към всички обекти на етажните собственици, те могат да ползват същото само по съгласие на останалите собственици. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата Н. А. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага доводи, че ищецът не е доказал твърдяното титулярство в правото на собственост върху процесните паркоместа. Навежда съображения, че 3 паркоместата не могат да бъдат обект на прехвърлителна сделка поради несамостоятелния си характер и обстоятелството, че нямат самостоятелен статут на недвижим имот. Освен това паркомясто № 26 се ползва от ответницата въз основа на извършено разпределение с решение на общото събрание на етажните собственици, което е валидно и законосъобразно.

Посочено е още, че Н. К. притежава самостоятелен обект в жилищната сграда, както и съответна идеална част от дворното място, което й дава право да ползва същото съгласно изискванията на ЗУТ и ЗУЕС. Аргументирано е становище, че дворното място е обща част на жилищната сграда и разпределението на ползването му следва да се извърши по реда на ЗУЕС. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемият К. Х. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че ищцовото дружество не е собственик на процесните обекти, доколкото неговият праводател не е притежавал описаните в нотариалния акт идеални части от УПИ. Освен това придобиването на 8, 3700 % идеални части от праводателя на ищеца е извършено в нарушение на изискванията по чл. 33 от ЗС. Поддържа и доводи за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави, както и поради невъзможен предмет. Счита, че процесният договор е нищожен и поради обстоятелството, че с него е прехвърлена обща част на сградата в режим на етежна собственост, без да се прехвърля едновременно с това и самостоятелен обект в същата. На следващо място, посочено е, че ответникът К. притежава обекти в жилищната сграда, ведно с идеални части от правото на собственост върху УПИ, което му дава право да ползва същото. Освен това оспорва обстоятелството, че е ползвал паркомясто № 28 през процесния период. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивникът Х. Й. М. оспорва въззивната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са съсобственици на дворното място и всеки от тях може да си служи с вещта при условията на чл.

31, ал. 1 от ЗС. Оспорва се легитимацията на ищцовото дружество с доводи, че прехвърлителната сделка е нищожна, тъй като има невъзможен предмет.

Сочи, че приложение следва да намери нормата на чл. 43, ал. 3, изр. 2-ро от ЗУТ, съгласно която, когато земята, върху която е изградена жилищната 4 сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от ЗС, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивникът Х. К. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материално-правна норма. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото съдът приема следното:

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.02.2008г., обективиран в нотариалане акт № 187, том 1, рег. № 4438, дело № 180 от 2008г., се установява, че И.И.Н. е продал на „Т.****“ ООД правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ XXV-2245, кв. 121 по плана на гр. София, „Драгалевци – разширение Север“, с площ от 2 415 кв.м. Не е спорно обстоятелството, че купувачът в качеството на инвеститор и възложител е реализирал в посоченото УПИ строеж, представляващ жилищна сграда с надземни гаражи, за която е издадено на 13.08.2010г. разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-42 от началника на РДНСК Югозападен район.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, т. III, 5 рег. № 5570, нот. дело № 457/05.11.2010г. на нотариус с рег. №263 НК, „Т.****“ ООД е прехвърлила на ответника Х. К. М. правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул.

„****“ №23, вх. Б (бивша секция 2), ет. 1, заедно със склад № 3, заедно с принадлежащите към апартамента 3, 3301 % ид.ч. от общите части на сградата; заедно с 1, 6789 % ид.ч., изразени в площ от 34 кв.м, от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата – УПИ XXV-2245, в кв. 121, целият с площ 2 415 кв.м; както и паркомясто № 15, находящо се в гр. София, ул. ****, с площ 13, 40 кв.м, заедно с правото на строеж върху УПИ.

От нотариален акт за покупко-продажба № 50, т. III, рег. №5610, нот. дело № 384/24.09.2012г. на нотариус с рег. № 384 на НК е видно, че ответникът Х. Й. М. е придобил от „Т.****“ ООД правото на собственост върху апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. ****, вх. Б (бивша секция 2), ет. 3, заедно със склад № 11, заедно с 3, 3301 % ид.ч. от общите части на вх. Б на сградата; заедно с 1, 6789 % от 2 025, 26/2 415 ид.ч. от УПИ, в който е построена сградата; 15, 17/2 415 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ, които ще се ползват реално върху едно място за паркиране – в двора на имота, обозначено по одобрения проект като паркомясто № 25, с площ 15,17 кв.м.