Решение № 137 от 05.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224000600205 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С присъда № 260022/04.12.2021г., постановена по НОХД № 81/2018г.

Русенски окръжен съд е признал за виновни подсъдимите както следва:

В. С. Е. за деяние по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2, т.3,пр.2, т.4 пр.3, т.5 пр.2, т.6 пр.2 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание с приложението на чл. 55 ал.1 от НК една година лишаване от свобода.

Постановил е то да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Не е наложил полекото предвидено наказание конфискация.

Оправдал е същият подсъдим частично за четири от изпълнителните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, касаещо СД №1800918974/11.11.2005г., СД № 18001020445/14.03.2009г., СД № 18001024348/13.04.2009г. и СД 18001027342/11.05.2009г. както и за разликата 1 в данък добавена стойност от 2 066 999,66лв до 2 411 887,45лв. и разликата в корпоративния данък от 2 779 601,14 лв. до 3 124 488,93лв.

С. Н. А. за деяние по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2, т.3 пр.2, т.4 пр.3, т.5 пр.2 т. 6 пр.2 в чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и й е наложил наказание с приложението на чл. 55 от НК – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Не е наложил по- лекото наказание конфискация. Частично е призната за невинна да е извършила четири от изпълнителните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление чрез подаване на СД №1800918974/11.11.2005г., СД № 18001020445/14.03.2009г., СД № 18001024348/13.04.3009г. и СД 18001027342/11.05.2009г за разликата в ДДС от 2 086 546,26лв до 2 431 434.71лв. и за разликата в корпоративния данък от 2799147,74 до 3 144 036,19лв .

Осъдил е подсъдимите да заплатят разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. А. С. в качеството му на защитник на подсъдимата С. А.. Като основания в нея се сочат неправилност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Прави се искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която А. да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. При условията на алтернативност – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В допълнително изложение, адв. С. е изложил конкретни съображения във връзка с направените в жалбата алтернативни искания – първото е, че подсъд. А. не можела да бъде годен субект на наказателна отговорност по реда на чл. 255 ал.3 от НК, тъй като тя не осъществявала фактически задълженията на търговеца. Твърди се, че в хода на производството не са събрани доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че А. е знаела какви са всичките приходи от продажби на недвижими имоти и въпреки това да не ги е осчетоводила, а е намалила данъчната основа, с цел да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения. Твърди се също, че едва през 2010г. А. е получила от адв. Б. документи- предварителни договори, банкови извлечения и пр., имащи отношение към дейността на Е. и тогава е подала коригираща декларация по ЗДДС въз основа на тях, каквато възможност е предвидена по чл. 126 от 2

ЗДДС. Такава декларация е подадена и по ЗКПО, където е добавен корпоративен данък за предходни години. В разрез с материалния закон е прието, че подс. А. не е издавала фактури при продажба на имоти, тъй като за нея такова задължение не съществува, то съществува за търговеца. Твърди се също, че съдът е приел различен подход при установяване на данъчните задължения – при тези, при които е установен реалният размер по предварителен договор – той е взет предвид; при други имоти е взета предвид данъчната оценка, а при трети – пазарната стойност. Според защитата – това е недопустимо. Освен това защитата е направила редица възражения към СЧЕ, които според тях съдът не само не е съобразил, но не е и обсъдил. В жалбата са посочени всички несъответствия и възражения по съдебносчетоводната и допълнителни такива експертизи. Направени са редица възражения и към строително-техническата експертиза, подробно описани по пунктове.

Жалба срещу присъдата е подадена и от адв. Б., в качеството му на защитник на подс. В. Е.. С нея също се иска отмяна на присъдата и при условията на алтернативност – или постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърдят се процесуални нарушения – липса на определение, с което да е одобрено изразеното съгласие и то след извод, че доказателствата са събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Твърди се и липса на определение, с което съдът е следвало да прочете показанията на свидетелите, които не са разпитвани по реда на чл. 283 вр. 271т.1 от НПК. Прави се възражение, че обвинението е недоказано. Съдът е допуснал заключение в три варианта, и по този начин е лишил подсъдимият от възможност да се възползва от привилегирования състав на чл. 255 ал.4 от НК, тъй като многократно са внасяни суми, за да се изпълни задължението.

В съдебно заседание подсъдимият Е. и защитникът му адв. Б. поддържат подадената жалба по изложението в нея съображения. Представят доказателства, че Е. няма неплатени данъчни задължения, както и ДРА от 21.08.2015г. на дружеството „Вулкан – В.С.“ ЕООД на ТД на НАП Русе и вносни бележки за платени данъчни задължения. Твърди се, че данъчни задължения към настоящия момент не съществуват, тъй като са платени.

Поддържат жалбата с алтернативите, посочени в нея – отмяна на присъдата и постановяване на нова с признаване на подсъдимия за невинен и 3 последващото от това оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или прилагане на привилигирования състав, тъй като данъчните задължения са платени. Основно се поддържа искане за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимият Е. също поддържа жалбата. Сочи, че е внесъл 2 902 000лв в бюджета на държавата. Твърди, че през цялото време е искал да бъдат правилно изчислени неговите задължения, за да може да ги плати и да се ползва от превилигирования състав, но е бил лишен от тази възможност.

Адв. С., в качеството му на защитник на подсъдимата А. също поддържа подадената жалба с всичките й алтернативи. Акцентира в пледоарията си върху допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Сочи, че съдържанието на мотивите към съдебният не отговаря на предвидените стандарти за това в чл. 305 от НПК.

Липсва анализ на доказателства, мотивите представлявали буквален препис на ОА с правописните грешки включително. В мотивите на съда липсвала реално изразена неговата воля, която да бъде подложена на въззивен контрол.

Не са обсъдени нито едни от свидетелските показания, не са обсъдени в пълнота приетите по делото заключения, нито направените от страните възражения. При одобряване на съгласието да не бъде извършен разпит на всички свидетели не е взето предвид становището на адв. Б.. Всички изложени съображения водели на извод за липса на мотиви, а следствието от това е отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подс. Н. поддържа жалбата и всичко изложено от защитникът й – адв.

С..

Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото, имащи значение за правилното му решаване и е постановил присъда, която е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание по отношение на всеки от подсъдимите намира за справедливо. В този смисъл предлага постановеният съдебен акт да бъде потвърден, а жалбите на подсъдимите 4 оставени без уважение като неоснователни.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбите оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

Присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на защита на всеки от подсъдимите.

Съображенията, обосноваващи този извод са следните:

В конкретния случай въпреки обема си, мотивите на първостепенния съд не отговарят на минимума на законовия стандарт по чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК.

Извършената от решаващият съд аналитична дейност е далеч от изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, поради което подсъдимите са били лишени от правото на справедлив процес в съответствие с чл. 6 от ЕКЗПЧ. От съдържанието на мотивите към постановения акт не се установява кои факти решаващият съд намира за установени и кои доказателства са му послужили, за да бъдат изведени правни изводи за взетото решение и произнасянето на осъдителна присъда. Липсва описание на възприетата фактическата обстановка. Описан е механизъм на действие от страна на подсъдимите, който е общ, но липсва конкретно описание на сделките с недвижими имоти, които съдът приема за установено, че са извършени, но не са намерили коректно отражение като стойности във всяка от СД по ЗДДС на дружеството „Вулкан В.С.“ ЕООД, както и какъв конкретно техния размер и по какви съображения се приема този размер. Няма яснота в мотивите в посочените дневниците за покупки към всяка от СД по ЗДДС кои точно фактури не са отразени, какъв е точният размер, който е следвало да бъде отразен и кои сделки отразяват те.

В мотивите към съдебният акт не се съдържа анализ на приобщените доказателствата, въз основа, на които съдът приема за установено, че са осъществени сделки по прехвърляне на собственост върху недвижим имот и конкретната тяхна стойност. Съдът е следвало да анализира събраните писмени и гласни доказателства за всяка една сделка, както по отделно, така и 5 в съвкупност, едва след това да направи съпоставка на тези доказателства и със заключенията на изготвените по делото експертизи, да се посочи конкретно за всяка сделка въз основа на какви доказателства се приема, че е осъществена и какъв е нейният размер и от кои доказателства прави извода за този размер. Налице са по делото съществени противоречия между събрания доказателствен материал, за каквито страните са правили възражения, но наличните противоречия не са обсъдени изобщо от съда. Липсва анализ и съпоставка на всички изготвени по делото експертизи и правни изводи кои точно експертизи и по какви съображения се възприемат от съда.

В хода на съдебното производство, при разпита на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, проведен в съдебно заседание на 05.09.2018г. са констатирани редица допуснати грешки в заключението.

Направени са искания за допълнителна експертиза. Основното възражение на защитата се е отнасяло до включени в експертизата, респективно и в обвинението плащане на капаро и авансови вноски, плащани през 2004г., като задължение по ДДС за 2005 и следващи години. Назначено е от съда изготвянето на допълнително заключение, което е следвало да изключи всички вноски, направени от купувачите на недвижими имоти през 2004г., тъй като те са относими към съответния месец на 2004г., когато е дължим ДДС, а не към периода на обвинението, началната дата, на който е 01.01.2005г. Представеното допълнително заключение по съдебносчетоводната експертиза на 04.02.2019г. е прието безкритично от първия съд, поставено е в основата на осъдителна присъда в неговия трети вариант, без да се направи какъвто и да било анализ на същото, и без то да се съпостави със свидетелските показания, касаещи всяка една от покупките на недвижим имот и приложените писмени доказателства. Ако съдът бе извършил дължимия анализ на събраните доказателства за всяка конкретна сделка и съпоставката й с установеното от заключението на експерта щеше да констатира редица несъответствия, а именно: