Решение № 22 от 26.03.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Троян, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно наказателно дело № 20254340200023 по описа за 2025 година за да се произнесе – съобрази:

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш серия К № 10066217 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № TFR1 –М 629, издаден от ОДМВР гр.Ловеч на „Чобанче“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Мармалийска“ №35, вх. А, представлявано от управителя Г.К.Т. на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила при установяване и санкциониране на административното нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Чобанче“ ЕООД се представлява от адв.М. Г. от АК – Велико Търново, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в пледоарията й по същество. Претендира разноски.

За ОД - МВР гр.Ловеч, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание и не се представя писмено изложение.

За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян представител не се явява в с.з.

1

Настоящият съдебен състав, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

На жалбоподателя е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 26.11.2024 г. в 11:08 часа на път I-4, км 55+900 (извън населено място), с посока на движение към гр.Варна, за установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта №TFR1-M 629, превишаване на разрешената скорост извън населено място с 42 км/ч. при управление на МПС лек автомобил марка и модел „Фолксваген Фаетон” с рег. № ***.

Автомобилът се е движил с измерена скорост от 105 км/ч., но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от 102 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя Г.К.Т. законен представител на фирма „Чобанче“ ЕООД. Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на „Чобанче“ ЕООД е наложена глоба в размер на 400 лева. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, снимка на разположението на процесното АТСС, както и снимков материал на процесното МПС, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 26.11.2024г. е установено и заснето с АТСС система № TFR1 –М 629 управлението на лек автомобил Фолксваген Фаетон” с рег. № ***. Няма спор, че лекия автомобил, описан по - горе е собственост на Еднолично дружество с ограничена отговорност „Чобанче“ ЕООД.

При издаване на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: съдържа данни за териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и заплащане.

Скоростта е установена от одобрено от БИМ мобилно техническо средство TFR1 –М 629, което е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Следователно, нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към 2 определения за наблюдение участък от пътя. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол, отговаря на изискването на Закона, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Както и по-горе е посочено, по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Приложена е и снимка на разположението на уреда.

Въз основа на материалите по делото и с оглед направени възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за процесуални нарушения, съдът счита, че обжалвания Електронен фиш серия К № 10066217, издаден от ОДМВР Ловеч е незаконосъобразен.

Съдът споделя основния довод на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.182, ал.2 т. 5 от ЗДвП, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, с превишена скорост от 41 до 50 км/ч, се наказва с глоба 400 лева.

В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е посочено че същата регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш.

В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на „имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата”, която е едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора „Административни нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН , а вина могат да формират само физически лица – чл.

24 и 26 от ЗАНН.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

3

Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН , в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора „Административни нарушения и наказания”.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това, правилата приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието „глоба” за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба и за имуществената санкция Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и направеното искане от адвокат Г. – процесуален представител на „Чобанче“ ЕООД за присъждане в полза на жалбоподателя на направените разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Чобанче“ ЕООД следва да се присъди сумата 500.00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер по Договор за правна защита и съдействие /л.18/ Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

Отменя Електронен фиш серия К № 10066217 за налагане на глоба за 4 нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система № TFR1 –М 629, издаден от ОДМВР гр.Ловеч, с който на „Чобанче“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.

„Мармалийска“ №35, вх. А, представлявано от управителя Г.К.Т., за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 400.00/четиристотин/ лева, като незаконосъобразен.

Осъжда ОДМВР Ловеч да заплати на „Чобанче“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Мармалийска“ №35, вх. А, представлявано от управителя Г.К.Т., сумата 500.00/петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5