Решение № 1017 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 872/2026
- Вид
- Решение № 1017
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Геновева Илиева, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1017 гр. Варна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. КолЕ.
Членове:
Тони Кръстев
ГеновЕ. ИлиЕ. при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Геновева. Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100500872 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от АКСЕС ФАЙНАНС АД, ЕИК 207140327, гр. София срещу решение № 805/04.03.2026г., постановено по гр.д. № 9069/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прогласена недействителността на сключения между АКСЕС ФАЙНАНС АД и Е. П. договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № *** от 25.02.2025г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати съдебно деловодни разноски в размер на 260, 38 евро, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 3 ЗПК и необоснованост на извода на съда, че в ГПР, посочен в договора кредиторът е включил разходите /такси/ за използване на платежния инструмент по Тарифата на картоиздателя ИЗИ ПЕЙМЪНТ СЪРВИСИЗ ООД, които са дължими на трето лице, а не на АКСЕС ФАЙНАНС АД.
При постановяване на решението си първоинстанционния съд не е съобразил задължителната практика на СЕС, както и не е взел предвид възраженията на ответника, своевременни заявени в отговора на исковата молба.
Настоява се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения установителен иск, както и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
ВъззИ.емата страна – Е. П., е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263, ал.
1
1 ГПК, с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изтъква се, че при постановяването му съдът се е съобразил, както със задължителната практика на СЕС, така и императивните норми от ЗПК.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С подадената искова молба, ищецът Е. П. е предявил срещу АКСЕС ФАЙНАНС АД, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността поради противоречие със закона на договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № *** от 25.02.2025г., евентуално за прогласяване нищожността на клаузата относно уговорената възнаградителна лихва от същия договор, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В исковата молба се излага, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № *** от 25.02.2025г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на Е. П. револвиращ кредит в размер на 1 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, чрез международна кредитна карта, а потребителят да върне заетата сума, съгласно постигнатите уговорки.
Потребителят признава, че е усвоил сумата от 1 400 лв. и през време на действие на правоотношението е върнал една погасителна вноска в размер на 267, 46 лв.
На 25.02.2025г. потребителят е сключил с ИЗИ ПЕЙМЪНТ СЪРВИСИЗ ООД, чрез пълномощника АКСЕС ФАЙНАНС АД договор за издаване и предоставяне на платежна карта.
Искът за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № *** от 25.02.2025г., почИ. на твърдения, че в годишния процент на разходите /ГПР/, следва да бъдат включени всички такси във връзка с ползването на платежната карта, което в случая не е сторено. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение, което има за последица недействителност на сключения потребителски договор.
Евентуално съединеният иск е основан на твърдения, че уговореният лихвен процент за възнаградителна лихва от 49, 32 % надвишава четирикратния размер на законната лихва, поради което тази клауза е нищожна, противоречаща на добрите 2 нрави.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът АКСЕС ФАЙНАНС АД, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове.
Твърди се, че в ГПР, кредиторът не е включвал никакви такси свързани с ползването на платежната карта, в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗПК.
Разходите за използване на платежния инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита подлежат на плащане в полза на трето лице – издател на картата, а не на кредитора, който не е страна по договор за издаване и предоставяне на платежна карта. ГПР е изчислен в съответствие с изискванията на ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е действителен. Клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като годишният лихвен процент е фиксиран и предварително известен на потребителя, за чиито размер същият е информиран преди сключване на договора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че на 25.02.2025г. са сключили договор за кредит „Бяла карта“, с който кредиторът АКСЕС ФАЙНАНС АД се е задължил да предостави на Е.
П. револвиращ кредит в размер на 1 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява, чрез международна платежна карта, а кредитополучателят да го ползва и върне съгласно условията на договора /чл. 2 (1)/.
С подписване на договора, кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи/такси, съгласно тарифата на „Аксес Файненс“ АД, относима към договора за кредит „Бяла Карта“, в случай, че такИ. са начислени, както и дължимите такси, съгласно Тарифата на картоиздателя и тези за извършени offline – трансакции (вкл. надвишаващи кредитния лимит), в случай, че такИ. са начислени /чл.8/.
На потребителя е предоставена виртуална платежна карта с № 11139325, въз основа на рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „Бяла Карта“, сключен между Е. П. и „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД, явяващ се приложение № 1 към договора за потребителски кредит.
С издадената платежна карта на картодържателя се предоставя възможност да извършва платежни операции до размера на предоставения от „Аксес Файненс“ АД кредитен лимит, съобразно договора за кредит.
С подписване на рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „Бяла Карта“ с електронен подпис, картодържателят е декларирал, че е получил надлежно подписан екземпляр от Общите условия към Рамков договор за издаване на платежна карта „Бяла Карта“ на „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД /ОУ/ и Тарифа за дължимите такси по платежна карта „Бяла карта“, актуални към 22.11.2024г.
В чл. 4.3 от ОУ е посочено, че всички такси, дължими от картодържателя във връзка с притежаването на картата и извършването на платежни операции с нея са изчерпателно посочени в Тарифата, представляваща неразделна част от договора.
Дължимите такси са обективирани в табличен вид.
Картодържателят дължи такси в следните случаи - в размер на 13 лв. при теглене в брой на АТМ в страни извън Европейската икономическа общност; такса при 3 трансакции (входящи и изходящи) за залагания и хазарт, вкл. получаване на суми - 1, 5 %, но не по-малко от 50 лв.;такса такса надлимитни средства – 3 % от надплатената сума; месечна такса надлимитни средства – 2 % от надплатената сума; такса за опериране с карта при непогасен баланс – 12 % от непогасения баланс; такса за неоснователно оспорена трансакция – 25 лв.
Такси за годишно обслужване на платежната карта, издаване и преиздаване на същата, плащания при търговци в Република България и чужбина, както и такси за теглене в брой на АТМ в страната и страни от Европейската икономическа общност, картоиздателят не дължи.
Упоменатите в Тарифата „такси за надлимитни средства“ представляват по своята същност неустойки за ползване на средства над установения лимит.
С исковата молба Е. П. признава, че е сключила договор, който попада в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди сключването му, доставчикът „Аксес Файненс“ АД е предоставил на потребителя изискуемата информация, съгласно чл. 8 ЗКПФУ.
Признава още, че ищецът е получил сумата от 1 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит от „Аксес Файненс“ АД, който е усвоен, чрез международна платежна карта, издадена от „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД.
Общото задължение по договора за кредит възлиза на 2 037, 02 лв. На 08.03.2025г. ищецът е погасил чрез плащане сумата от 267, 46 лв.
Относно съдържанието на сключения договор за кредит следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редакцията на чл. 12 от Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 70 от 20.08.2024г./ към деня на сключване на правоотношението – 25.02.2025г. поставя следните изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за кредит „Бяла карта“, отговаря:
1./ договорът за потребителски кредит, при който кредитът е предоставен под формата на овърдрафт и, който се погасява при поискване е изготвен на разбираем език;
2./ съдържа дата и място на сключване – 25.02.2025г. в гр. Варна; вид на предоставения кредит – револвиращ с максимален размер от 1 400 лв.; името, единния граждански номер, постоянния и настоящ адрес на потребителя; наименованието, правноорганизационната форма, ЕИК, седалището и адреса на управление на кредитора „Аксес Файненс“ АД; за неопределен срок; общият размер на кредита, посочен в чл. 4, ал. 3 от Раздел I – усвоената и непогасена главница, начислената и непогасена договорна лихва, начислените неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи/такси, съгласно Тарифата на кредитора, ако такИ. са начислени, както и такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата на картоиздателя.
В съдържанието на договора са посочени и условията за усвояване на револвиращия кредит в чл. 4 Раздел I „Предмет на договора“ - фиксиран годишен лихвен процент – 49, 32 %; върху усвоения размер на кредита, потребителят дължи 4 дневен лихвен процент в размер на 0, 137 %, начислена върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни;
3./ лихвеният процент по кредита, посочен в т. 2;
4./ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – чл. 4, изр. 2 – потребителят ще изпълнява своите задължения в условията и сроковете по настоящия договор; пълният размер на кредита е усвоен незабавно след актИ.ция на платежния документ; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите на договора;
Разпечатката съдържа 52 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77601a24-83f6-4ce7-a056-57cd30c30cb8