Акт от 18.03.2020, Окръжен съд - Силистра

П Р О Т О К О Л

18.03.2020 год. гр.Силистра

СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав

На осемнадесети март

2020 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА

СТОЕВА

КРЕМЕНА КРАЕВА

Секретар ЕЛИ НИКОЛОВА

Прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ВЧНД № 52 по описа за

2020 год.

На именното повикване в 15.00 часа се явиха:

ВНОСИТЕЛ:ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР – р.пр., явява се прокурор Теодор Желев.

ОБВИНЯЕМ:Я.К.Н. – р.пр., явява се лично, доведен от ОЗ „Охрана“ и с адв.В.В., надлежно упълномощен.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОР – Няма пречки и моля да се даде ход на делото.

АДВ.В. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото:

Производството е образувано по частен протест от Веселина Милушева – Административен ръководител на РП Силистра за проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Прокурорът не е доволен от постановения съдебен акт. Счита го за неправилен.

Със същият е отказано уважаване на искането за вземане на най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, предвид на което прокурорът предлага на въззивната инстанция да измени определението на СсРС и вземе на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража“. В подкрепа на искането се излагат аргументи.

ПРОКУРОР - Поддържам направеното искане. Споделям изцяло изложените в протеста аргументи. Моля да приемете допълнително доказателство, а именно изготвена техническа експертиза по делото. Същата е представена в промеждутъка между двете съдебни заседания.

АДВ.В. - Запознахме се със сега представеното доказателство.

Експертизата до голяма степен потвърждава дадените от обвиняемия обяснения в хода на досъдебното производство, които ние приемаме, че са самопризнания.

Считам, че определението на първоинстанционния съд, досежно взетата мярка за неотклонение, е правилно и законосъобразно и моля да го потвърдите. Намирам частния протест за неоснователен, тъй като се изисква далеч по – тежка мярка за неотклонение.

СЪДЪТ по представеното доказателство

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага по делото представеното писмено доказателство, а именно – Протокол за извършена видеотехническа експертиза №14/12.03.2020г.

ПРОКУРОР – Моля обвиняемият да потвърди пред съда постоянният си адрес и да отговори на въпроса с какви доходи разполага той и членовете на семейството му.

ОБВИНЯЕМ:Я.Н. - Постоянният ми адрес е с.Срацимир, обл.Силистра, ул.“Първа“ №33. Там живея с родителите си.

Към настоящия момент получавам пенсия в размер на 230лв. Майка ми е пенсионер, а баща ми е учител пред пенсия. Майка ми получава пенсия в размер на 300лв., а баща ми учителска заплата.

На мое име има два автомобила дерегистрирани. Нямам недвижими имоти.

На посочения адрес в с.Срацимир живея от 6 години. Адресът ми по лична карта все още не е променен.

В личната ми карта адресът, който фигурира е в гр.Силистра, ул.“Серес“ №9, ет.7, ап.13. Това е жилище на родителите ми.

Имам увреждания, за които съм представил доказателства. Явявал съм се на ТЕЛК. Доколкото са ми казали, след първата операция на главата, има вероятност от получаване на епилептични припадъци. Не знам дали към този момент е водеща диагноза на ТЕЛК. Имам сложен имплант в главата. Двете ми тазобедрени стави са подменени, вследствие на което получавам схващане и съм с намалена трудоспособност.

ПРОКУРОР – Нямам други доказателствени искания.

АДВ.В. – Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на делото ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР – Както вече заявих поддържам депозирания протест срещу постановеното определение на СсРС, с което по отношение на обвиняемото лице Я.К.Н. е била определена мярка за неотклонение по вид „парична гаранция“, в размер на 5 000лв., вместо исканата от обвинението такава „задържане под стража“.

Споделям аргументите, които са наведени в протеста и ще ги доразвия пред настоящата инстанция.

Имах възможност да се запозная в пълнота с първоинстанционното определение. Със същото съставът е решил, че исканата мярка за неотклонение „задържане под стража“ се явява несъразмерно тежка. Ще маркирам някои моменти, които са от задължителните реквизити изискващи постановяването на тази най – тежка мярка за процесуална принуда.

Следва да се отбележи, че по отношение на обвиняемият Я.К.Н. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, тежко по смисъла на закона. За посоченото престъпление, по смисъла на чл.201 от НК, се предвижда наказание по вид „лишаване от свобода“. Това е следващата задължителна предпоставка за постановяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Категорично считам, че макар и в съвсем ранен етап и съобразно ангажираните и в днешното съдебно заседание доказателства, деятелността на обвиняемия Н. по отношение на вмененото му във вина престъпление намира своето обосновано предположение към момента. Естествено, отчитаме факта на обясненията му, които частично доказват неговата вина и които сме възприели като самопризнания. Колизията между становището на прокуратурата и първоинстанционния съдебен състав очевидно е в задължителните предпоставки визирани в текста на чл.63 от НПК, а именно опасностите обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление. Моето становище, е че съжденията на първоинстанционния състав почиват предимно на предположения отколкото на обективни факти, които се намират в кориците на делото. Какво имам предвид?

На първо място, първоинстанционният съд не е приел аргумента на обвинението за високият размер на причинената щета. Макар към този момент тя да е в размер на около 20 550лв., ние сме убедени, че тази сума няма да остане такава, предвид показанията на пострадалото лице. Самият размер на щетата ясно говори за обществената опасност както на дееца, така и на самото деяние и ние не бихме могли да се абстрахираме от това. Един от основните ни водещи мотиви да твърдим, че са налице опасностите по чл.63 от НПК е именно значителния размер на тази щета. Относно изложеното от първоинстанционния състав в мотивите си, че обвиняемият Н. при евентуално предприемане на някакво процесуално поведение от негова страна, може да му бъде наложено наказание различно от „лишаване от свобода“, трябва да имаме предвид, че това е една процесуална възможност, която е хипотетична и първоинстанционният съд не би могъл да гради своята теза върху предположения. Маркирано е в мотивите, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в НПК съществуват и друг вид процесуални мерки, които биха могли да обезпечат евентуален граждански иск касаещ нанесената щета, а подобно поведение за възприемане на висок размер на нанесената щета, с който да се обоснове втората кумулативно изискуема предпоставка, съобразно нормата на чл.63, ал.1 от НПК, не е възприето от първоинстанционният състав.

Считам, че с подобни изложения се навлиза в чужда професионална сфера – неща, които са извън компетентността на решаващия състав.

Не на последно място считам, че е недопустимо и това, че първоинстанционният съд се е изказал по въпроси, по които определено му липсва компетентност, а именно касаещи здравословното състояние на обвиняемото лице. Въз основа на представеното решение на ТЕЛК, намиращо се в кориците на делото, първоинстанционния съд е изградил своята теза, че престоя на обвиняемия в местата за лишаване от свобода и арестните помещения, би се оказало негативно. Дори се намесва и коронавируса.

Все въпроси, по които липсата на компетентност е повече от очевидна.

Що се касае до здравословното състояние на всеки обвиняем по отношение, на който следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и се претендира за влошено здравословно състояние, следва да намерят отговор три въпроса. На първо място, страда ли обвиняемият от някакво заболяване? На второ място, може ли това заболяване да му позволи престой в арестните помещения, без да се излага на риск неговото по – нататъшно здравословно състояние и застрашаващо живота му.

На трето не на последно място, може ли при наличие на заболяване същото да бъде успешно овладявано и манипулирано в местата за лишаване от свобода, където всички знаем, че са налице такива болнични заведения. Тези въпроси не са намерили отговор в първоинстанционния съдебен акт. Няма как да немерят, тъй като самият състав страда от липса на подобна медицинска компетентност. Считам, че мотивите в тази част въобще не следва да бъдат кредитирани.

По нататък навлизаме в сферата на Европейската конвенция за защита правата на човека, но няма да я коментирам.

Всичко това, което е написано по отношение на мярката за неотклонение, че няма репресивен характер, че същата има изключителна цел, което е фиксирано в чл.57 от НПК, е вярно.

Вярно е и това, че деянието извършено от обвиняемия Н. се отличава с висока степен на обществена опасност, както по отношение не дееца, така и по отношение на самото деяние. В случая са налице опасностите визирани в чл.63 от НПК – обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Това са нашите мотиви.

Моля да ги вземете предвид и да постановите вземане на най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Н..