Определение № 2399 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2399 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20268003100899 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С определение № 1644/31.03.2026 г. Върховният касационен съд в настоящия си състав е оставил без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК частната касационна жалба на Г. И.

М. срещу определение № 136/19.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 52/2026 г. на Окръжен съд – Бургас. Осъдил е жалбоподателката да заплати на ответната страна – Община Карнобат направените за касационното производство разноски в размер на сумата 310 евро (платено адвокатско възнаграждение).

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК Г. М. е подала молба за изменение на определението в частта за разноските. Посочила е, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Община Карнобат в писмен отговор е оспорила като неоснователно искането по чл. 78, ал. 5, вр. чл. 248, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не е прекомерно с оглед обема, съдържанието и качеството на осъществената правна защита на ответника в касационното производство изготвяне на отговор по частната касационна жалба и изложението с основания за допускане на касационно обжалване с приложена съдебна практика. Съобразно приетото с решение на 1

СЕС по дело С - 438/22, при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г.; размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне цената на предоставените адвокатски услуги е фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената работа, видът на претенцията и др. ( в с.см. – мотиви към т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК; опр. № 2093/26.04.2024 г. по ч.гр. д. № 1205/2024 г., IV г. о., определение № 663/28.02.2025 г. по ч. т. д. № 271/2025 г., I т. о. и др.). В случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 310 евро за защитата пред касационната инстанция не е прекомерно, поради което подадената молба за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. М. за изменение на определение № 1644/31.03.2026 г. по гр. д. № 899/2026 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2