Решение № 3277 от 28.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. П., 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106922 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. С. Д. Г. Б., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на неговата * М. А. А., против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.10.2021 г., около 17:50 ч., на второкласен път II84 в района на 68 км., л.а. ***, с peг. *** с посока на движение към с. Ч. м., общ. Я., гр. Б., управляван от водача М. А. А., поради нарушение на правилата за движение от последната, установени в чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП, като не е намалила скоростта на управляваното от нея МПС, при възникнала опасност за движението, навлезнала в лентата за насрещно движение, където се е ударила в л.а. ***, с peг. ***. Твърди се, че в л.а. *** на задната седалка пътувал ищеца.

Сочи се, че за л.а. *** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/08/121001260117, валидна от 05.05.2021 г. до 04.05.2022 г.

Във връзка с ПТП било образувано ДП № 266/2021 г. на РУ – Р., като с влязло в законна сила определение по НОХД № 53/2023 г. на Районен съд – Р. било одобрено споразумение, с което М. А. била призната за виновна за извършено престъпление по чл.

343, ал. 3, предл. II НК за причиняване на ПТП по непредпазливост с причиняване на телесни повреди на повече от едно лице.

След произшествието, ищецът бил откаран с линейка в МБАЛ - Р., където бил настанен в хирургичното отделение, като бил изписан на 20.10.2021 г. Сочи, че бил приет с палпаторна болезненост в дясната гръдна половина и дясната коремна половина.

Поставените диагнози били контузия на гръден кош и контузия на корема с увреждане на чернодробната функция, като по данни от лабораторните изследвания били налице повишени стойности на лабораторните показатели, асоциирани с функционалната активност 1 на черния дроб – АСАТ, АЛАТ, алкална фосфатаза, ЛДХ. По време на престоя изпитвал постоянни болки и неудобства – подуване и болки по корема, проблеми с ходенето до тоалетна, като се налагало да пие болкоуспокояващи, за да заспи.

Твърди, че след изписването му от болницата, продължил да изпитва болки в гърдите и корема, налагало се да пие лекарства и да провежда лечение, като не можел да посещава училище. Заради нарушената функция на черния дроб се наложило да мине на специална диета. Бил затруднен дори и за най-елементарните си ежедневни задължения и дейности.

Преди инцидента бил младо и енергично дете, а след него – станал затворен, мрачен, не излизал да играе с приятели, лесно се изморявал, нямал достатъчно въздух. Повече от месец изпитвал болки в корема, не можел да участва активно в часовете по физическо и да си играе с приятели.

Сочи, че произшествието оставило отражение и върху психическото му състояние – трудно заспивал, често се будел нощем, сънувал кошмари, бил по-напрегнат от обичайно, изпитвал силно безпокойство, страх да пътува в автомобил и да пресича улици. Станал поразсеян и трудно се съсредоточавал в час.

Твърди още, че изпитал ужас да види * си в безсъзнание след инцидента – обезобразена и безпомощна. Същата била настанена в болница с опасност за живота.

Поддържа, че ужасът, който изпитал от катастрофата, бил огромен и незаличим, като всички вреди били вследствие на настъпилото ПТП, причинено виновно от М. А. А., управлявайки л.а. ***, за който имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

На 31.01.2023 г. ищецът отправил към застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП – болки, страдания, неудобства от получените телесни повреди и психологически травми. С имейл от 13.02.2023 г. застрахователят отправил предложение до ищеца за сключване на споразумение за сумата от 1750 лева, като било посочено, че сумата е определена след отчитане на обстоятелството, че ищецът е пътувал без предпазен колан, което от своя страна допринесло за травмите, като дължимото обезщетение било намалено с 30 % съпричиняване. Още същия ден, ищецът уведомил застрахователя, че не е съгласен с определеното обезщетение, тъй като размерът не съответствал на справедливия такъв за претърпените телесни повреди. Оспорва да е налице съпричиняване. От застрахователното дружество преразгледали претенцията, но отказали да променят определеното обезщетение.

Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 9000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, неудобства, контузия на гръден кош, контузия на корема с увреждане на чернодробна функция, както и психически и емоционални травми, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.10.2021 г. на второкласен път ІІ-84 в района на 68 км., с посока на движение към с. Ч. м., общ. Я., гр. Б. между лек автомобил ***, с рег. *** в който пътник е бил ищецът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество и лек автомобил ***, с рег. ***, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2021 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва, че на 17.10.2021 г. на второкласен път II-84, 68-ми км., е реализирано ПТП между л.а. ***, с peг. *** и л.а. ***, с рег. ***.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. ***, с peг. *** към датата на настъпване на ПТП – 17.10.2021 г., управляван от М. А. А..

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Счита, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е пътувал в МПС 2 без поставен задължителен обезопасителен колан, предвид характера на твърдените телесни травми, липсата на данни за лентовидни охлузвания и кръвонасядания в областта на шията и врата, както и с оглед естеството на удара – челен сблъсък. От материалите от наказателното производство се установявало, че ищецът е лежал на задната седалка, без поставен обезопасителен колан. Твърди, че с това поведение ищецът допринесъл за негативните последици от ПТП. Сочи, че при правилно поставен обезопасителен колан, при този механизъм на ПТП, ищецът не би могъл да се удари с такава сила и интензитет вътре в купето, която да му причини описаните увреди.

Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, възразява, че същото е в завишен размер, неотговарящ на реално претърпените от ищеца душевни болки и страдания. Твърди, че ищецът бил настанен в медицинско заведение само за болнично наблюдение и превенция на евентуални усложнения. След приложеното му терапевтично лечение, не били установени усложнения в процеса на възстановяване, поради което три дни след приемането му бил изписан с подобрение, без оплаквания и без настъпили усложнения.

Сочи, че увреждането на чернодробната функция било с временен характер – било установено само чрез провеждането на лабораторни изследвания и констатирани данни за повишени стойности на лабораторните показатели, без данни за клинична изява и последвали усложнения на здравето.

Оспорва ищецът да е провеждал лечение извън болничното заведение, тъй като липсвали последващи медицински документи от извършени допълнителни прегледи. Твърди ищецът да се е възстановил в изключително кратък срок, без необходимост от допълнителна лекарска намеса и усложнения в процеса на възстановяване. Нямало данни и за извършени контролни прегледи за проследяване на състоянието.

Оспорва ищецът да е бил затруднен дори и в най-елементарните си ежедневни задължения и дейности, тъй като претърпените от него травми не водели до такива последици, както и предвид младата възраст на ищеца.

Оспорва се и твърдението, че ищецът не могъл да посещава училище, доколкото същото се опровергавало от твърденията, че не можел да участва активно в часовете по физическо, както и да се съсредоточава в час.

Оспорва ищецът да е претърпял твърдените психологични последици от ПТП – по делото нямало данни за потърсена помощ от специалист в тази насока. Отделно – при реализиране на ПТП, ищецът лежал на задната седалка, при което не бил очевидец на ПТП и не изпитал всички съпътстващи го емоционални преживявания.

Относно твърдените болки и страдания на ищеца, свързани с претърпените от неговата * травми, счита, че ищецът се явява косвено увредено лице, при което обезщетение се дължало само при смърт на близък, но не и при причиняване на същия на телесни увреди.

Доколкото *та на ищеца била делинквент, като по отношение на нейните травми било налице самоувреждане, то нейните близки нямали право на обезщетение като косвено увредени лица.

Поради изложените съображения, счита, че претенцията на ищеца не е съобразена по размер с претърпените по вид и тежест вреди.

Относно претенцията за законна лихва, сочи, че ищецът депозирал при застрахователя претенция за изплащане на обезщетение на 31.01.2023 г., като на 07.04.2023 г. от страна на дружеството било изпратено електронно писмо, с което представителят на ищеца бил уведомен, че следва да представи данни за банкова сметка на пострадалия, по която да бъде изплатено определеното застрахователно обезщетение. Сочи, че съгл. чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане, с оглед охраняване интереса на непълнолетното лице, обезщетението може да бъде изплатено само по банкова сметка, открита на негово име. Въпреки полученото писмо, банкова сметка на името на ищеца не 3 била предоставена, поради което счита, че ищецът е изпаднал в забава да окаже необходимото съдействие, при което лихва върху вземането за обезщетение не била дължима. Евентуално, оспорва датата, от която се претендира същата.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Като трето лице - помагач на страната на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, е конституирана Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089 /виж Определение от № 534 от 26.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 220/2024 г. по описа на ПОС/.

Третото лице – помагач оспорва предявения иск по основание и размер, като моли същия да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Заявява, че основната причина за настъпилите вреди е единствено виновното поведение на водача М. А. А., управлявала ***, чието противоправно поведение се установява от приложеното с исковата молба споразумение по наказателно производство по НОХД от 2023 г. Счита, че ищецът също е допринесъл за претендираните неимуществени вреди, пътувайки без поставен предпазен колан. Прави възражение за прекомерност на претендираните вреди, като при евентуално уважаване на иска, моли размера на вредите да бъде намален. Заявява, че изцяло оспорва изложеното в отговора на исковата молба твърдение, за наличие на разлята петролна течност на пътното платно, която е способствала за реализирането на процесното ПТП. Заявява, че пътят е бил мокър, след като е валял дъжд и ако е имало разлята течност с неизвестен произход, тя не е допринесла за реализиране на ПТП. Оспорва материално доказателствената стойност на констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 17.10.2021 г. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилите неимуществени вреди и твърдяна неизправност на пътя. Заявява, че основна причина за ПТП-то е виновното поведение на водача на ***. Оспорва описания в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП. Излага съображения, че в случая, евентуално, ако бъде установено, че е налице разливането на петролна течност е налице т.нар. „случайно събитие“. Евентуално прави възражение за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан. На следващо място прави възражение за съизвършителство по чл. 53 ЗЗД, като счита, че е налице основание за намаляване на евентуално дължимото обезщетение. Завява, че настъпилите неимуществени вреди се дължат само по вина на водача на автомобила.