Решение № 393 от 17.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000653 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.25, ал.4, изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 46/16.10.2025 година, постановено по т. дело № 40/2025 година по описа на Окръжен съд – Смолян, е оставена без уважение жалбата на „Д.“ ООД, ЕИК 120608071, със съдебен адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ 36, ет. 3, офис 337, адв. Д. Т., срещу отказ № 202507291245122/04.08.2025г. по заявление вх. № 20250729124512/29.07.25г. на Агенцията по вписванията, за вписване на промени по партидата на дружеството, изразяващи се в прехвърляне на дружествените дялове от досегашните четирима съдружници на Н. Р. К., вписване на Н. К. като нов едноличен собственик на капитала и у. на дружеството, промяна в седалището и адреса на управление. С решението на първоинстанционния съд е оставено без уважение искането на Д. П., г. ю. отдел АМО при Агенцията по вписванията, за присъждане на разноски в размер на 150лв.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба от а. Д. Т., в качеството на пълномощник на „Д.“ ЕООД, ЕИК 120608071. Искането е за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се 1 отмени отказът на длъжностното лице по регистрацията от АВ да впише исканите промени по партидата на дружеството и да се дадат задължителни указания за извършване на вписването. Претендирани са и разноски съобразно представен списък в производството пред ОС – Смолян и доказателства за реалното им извършване.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на решението. Оспорени са мотивите на длъжностното лице по регистрацията и на Окръжния съд – Смолян за отказ за вписване, свързани с несъответствие на дадените от съдружниците Б. Х. С. А. и Х. Б. С. пълномощни, въз основа на които са сключени договорите за прехвърляне на дружествените им дялове на Н. Р. К., с изискването на чл. 129, ал. 2 от ТЗ и чл.37 от ЗЗД, а именно нотариална заверка на съдържанието и подписите. Поддържа се, че към заявлението са представени всички необходими документи, установяващи съществуването на заявените за вписване обстоятелства, попадащи в кръга на извършваната от длъжностното лице по регистрацията проверка съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно протокол от Общо събрание на съдружниците с нотариална заверка на съдържанието и подписите, удостоверяващ взетите решения за съгласие досегашните четирима съдружници да продадат всичките си дялове на Н. К. и за приемането му като съдружник, както и договор за продажба на дружествените дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Поддържа се неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недействителност на упълномощителните сделки. Твърди се, че представените в превод на български език от заклет преводач пълномощни с нотариално заверен подпис от чуждестранен нотариус и апостил изпълняват изискванията на чл. 37 от ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 61 от КМЧП и Хагската конвенция от 1961 година. Цитирана е съдебна практика, според която превес има правото на държавата, в която протича нотариалното удостоверяване като процедура, а не това на държавата, в която ще се ползва документът. Заявителят бил спазил изискванията на приложимото съгласно чл. 58 от КМЧП българско материално право, уреждащо прехвърлянето на дружествените дялове в търговско дружество, регистрирано в България, представяйки протокол от Общото събрание с нотариална заверка на подписите и съдържанието. По отношение на формата на упълномощителната 2 сделка, при липса на специални правила в ТЗ, се прилагал чл. 37, ал. 1 от ЗЗД, който попадал в предметния обхват на стълкновителната норма на чл. 61 от КМЧП, респ. извън приложното поле на чл. 58 и чл. 56 от КМЧП.

Недействителността на договора за продажба на дружествените дялове, респ. на упълномощителната сделка, били извън предмета на производството по регистрация. Поддържа се, че дори да се приеме, че договорът е сключен от пълномощник без представителна власт, той не е недействителен, а е в състояние на висяща недействителност, на която може да се позове само лицето, от името на което е сключен и може да бъде потвърден. Трети лица, включително длъжностното лице по регистрацията и съдът не можели да се позовават на евентуална недействителност на това основание, дори ако се приеме, че такава е налице.

С постъпилия отговор от Агенцията по вписванията, представлявана от и. д. Д. М., чрез г. ю. П. К., жалбата се оспорва изцяло.

Пловдивският апелативен съд, след запознаване с жалбата и доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25 ал. 4 от ЗТР, за което законът е предвидил обжалване пред Апелативния съд, като е спазен седемдневният срок. Съобщението за решението на Смолянския окръжен съд е получено от жалбоподателя на 22.10.2025 година, а жалбата срещу него е подадена по пощата на 29.10.2025 година.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление А4 вх. № 20250729124512 година, подадено от а. Д. Т., упълномощена от Н. Р. К. в качеството му на новоизбран у. на „Д.“ ЕООД, е заявено вписване на промени на обстоятелства по партидата на дружеството.

Заявените промени са прехвърляне на дружествените дялове от досегашните четирима съдружници на Н. Р. К., заличаването им като съдружници и вписване на Н. К. като едноличен собственик на капитала, както и заличаване на досегашния у. Д. С. и вписване на Н. К. като у. и промяна в седалището и адреса на управление на дружеството.

Към заявлението е приложен договор за продажба на дружествените дялове от капитала на „Д.“ ООД от дата 28.07.2025 година, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с който четиримата съдружници Т. А.

С. /притежаващ 150 дружествени дяла/, Б. Х. С. А. / притежаващ 150 3 дружествени дяла/, Х. Б. С. / притежаващ 150 дяла/ и Ш. С. /притежаваща 50 дяла/, действащи чрез пълномощника си В. А. К., са продали всичките си дялове на Н. Р. К.. Т. С. и Ш. С. са упълномощили В. К. с пълномощни с нотариална заверка на подписите и съдържанието от дата 18.01.2024 година, извършена от завеждащия Консулската служба на Посолството на Р. Б. в град П..

За останалите двама - Б. Х. С. А. и Х. Б. С., са представени пълномощни, с които те са упълномощили В. К., заверени от Нотариус, упражняващ нотариална дейност съгласно законодателството на Р. М., снабдени с апостил от 22.01.2024 година.

Отказът на длъжностното лице по регистрацията, както и решението на ОС – Смолян, с което е потвърден този отказ, са мотивирани с това, че е спазена формата на договора за прехвърляне на дружествените дялове, но не е представено годно пълномощно за представителя на съдружниците Б. Х. С. А., гражданин на Р. М. и Х. Б. С., британски гражданин, с адрес в Р. М.. Прието е, че представените пълномощни не отговарят на императивното изискване за форма съгласно чл. 129, ал. 2 от ТЗ и чл. 37 от ЗЗД, приложимо на основание чл. 56, ал. 1 от КМЧП, тъй като не са с нотариална заверка на съдържанието, а само на подписа.

Безспорно е, че в случая се касае за отношения с международен елемент – досегашните съдружници и прехвърлители на дружествените дялове с договора от 28.07.2025 година са чуждестранни граждани – на Р. М.

/ Т. С. / и на В. – останалите трима, като и четиримата са с посочени адреси в Р. М.. От друга страна „Д.“ ООД е дружество, регистрирано в Р. Б..

При този международен елемент Окръжният съд, както и длъжностното лице по регистрацията правилно са се позовали на приложението на стълкновителните нормите на КМЧП. Съгласно чл.56, ал.1 от КМЧП, юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. В чл.58, т.6 от КМЧП е посочено, че приложимото право е правото по месторегистрация на юридическото лице по въпросите относно придобиване и загубване на членство, както и свързаните с това права и задължения.

Съгласно чл.61 от КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към правната сделка. Съгласно чл.98 от КМЧП, за 4 действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на държавата, в която е сключен договорът, като ал.5 предвижда, че за действителността на едностранно волеизявление във връзка с бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази глава се прилага към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.

Правото, приложимо към договора за прехвърляне на дружествени дялове, е българското право. В чл.129 ал.2 от ТЗ изрично е предвидено, че прехвърлянето на дружествен дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване едновременно на подписите и съдържанието.

Такава е и необходимата форма на упълномощителната едностранна сделка, както по смисъла на чл.37 от ЗЗД, така и съгласно чл. 98 ал.5, предложение първо от КМЧП. Посочената разпоредба предвижда и алтернативна възможност относно правото на държавата по местоизвършване на едностранното волеизявление. В случая жалбоподателят не е установил съдържанието на правото на Р. М., където е извършена заверката на пълномощните на посочените по-горе двама съдружници, съгласно задължението си по чл. 43, ал. 2 от КМЧП, респ. не е опровергал приетото след справка от първоинстанционния съд, че според правото на Р. М. публичният нотариус има правомощие да удостовери както подписа, така и съдържанието на пълномощното.

Дори да се допусне, че според правото на Р. М., в която е осъществено упълномощаването от двама от съдружниците, е достатъчно едностранното волеизявление да е скрепено с нотариална заверка само на подписа, то в случая не може да се приеме, че при избора на чуждестранните граждани да извършват търговска дейност чрез юридическо лице, регистрирано в Р. Б., е дерогирано императивното изискване на чл. 129, ал. 2 от ТЗ и чл. 37 от ЗЗД за едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието както на договора, така и на упълномощителната сделка за неговото сключване, което е въведено по съображения, касаещи обществения ред в страната.

Цитираните разпоредби на българския ТЗ се явяват специални повелителни норми, като възможността на тяхното дерогиране от правото на друга държава е изключено съгласно чл. 46, ал. 1 от КМЧП.

5

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че със заявлението са представени всички необходими документи, установяващи обстоятелствата, достатъчни, за да се извърши исканото вписване, а именно протокол от решение на общото събрание на съдружниците и договор за продажба на дружествени дялове, двете с нотариална заверка на подписите и съдържанието, респ. че проверката на пълномощните и на тяхната заверка относно съдържанието е извън правомощията на длъжностното лице. Отказът на длъжностното лице е постановен въз основа на преценка, дължима съгласно чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ. При неспазване на изискването относно формата на пълномощното не може да се приеме възникването в съответствие със закона на исканото за вписване обстоятелство, а именно прехвърляне на дружествените дялове, като последица от което възникват и останалите, заявени за регистрация, обстоятелства /освобождаване на съдружници, приемане на съдружник, освобождаване и избор на у., промяна на адреса на управление, нов дружествен договор/.

По тези съображения съдът приема, че проверката на пълномощните на съдружниците, респ. на съответствието им с изискването за удостоверяване на подписа и съдържанието, което е необходимо по изложените по-горе съображения, е в кръга на осъществяваната от длъжностното лице проверка.

Непосочването на пълномощните сред документите, изброени в чл. 21, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, необходими за вписване на прехвърляне на дружествените дялове и приемане на нов съдружник, не изключва задължението за представяне и проверка на пълномощните, когато съдружниците са представлявани от пълномощник на общото събрание и при сключване на договора, съгласно нормата на чл. 21, ал. 3, т. 13 от тази Наредба .