Решение № 300 от 18.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000297 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1414/27.02.2024г. на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр.

София, ЕИК 121265177, подадена чрез адв. Т. С. от АК– гр. Варна, и насрещна въззивна жалба вх. № 1998/22.03.2024г. на С. Д. В. от гр. Добрич, представлявана от адв. М. Я. от АК- гр. Добрич, срещу решение № 7/05.02.2024г., постановено по т. д. № 64/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, (поправено с влезли в сила решения № 30/21.03.2024г. и № 52/28.05.2024г.).

Въззивна жалба вх. № 1414/27.02.2024г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на ищцата С. Д. В. сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 13.05.2022г. от водач на микробус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, както и сумата 896.40 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно с лихва за забава, считано от 08.02.2023г.

1

(датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция) до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се твърди неправилност на решението поради противоречие със закона и необоснованост. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ЗАД “ОЗК Застраховане” АД и „Травел Сървис България“ ЕООД застраховка „Гражданска отговорност”, с полица № BG/23/121003184267, за автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с per.

№ ХХ ХХХХ ХХ, както и по отношение на факта, че на 13.05.2022г. в Република Румъния, общ. Жилава, окръг Илфов, С. Д. В. е получила телесни увреждания, докато е пътувала в застрахования автобус, управляван от Ч К М.

Твърди се, че по повод отправената от ищцата на 07.11.2022г. към ЗАД „ОЗК Застраховане” АД застрахователна претенция, на 01.12.2022г. застрахователят е изискал от пострадалата (по арг. на чл. 106, ал. 3 КЗ) предоставянето на документи за окомплектоване на преписката; по това искане адресатът не е взел отношение до изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията, поради което е постановен отказ за определяне и изплащане на обезщетение на 07.02.2023г.

Оспорва се наличието на основание за гражданската отговорност на водача на процесния микробус, застрахован при дружеството. Въззивникът счита, че по делото са останали недоказани необходимите елементи от фактическия състав на приложимата правна норма - настъпване на застрахователно събитие по време на действие на застрахователния договор, вина, противоправно поведение и пряка причинно - следствена връзка между противоправно поведение на водача М и настъпили за В. вреди. Излага, че в настоящия случай липсва постановена срещу М присъда, както и няма данни той да е нарушил някое от правилата за движение по пътищата, в т. ч. на българското и на румънското законодателство. Твърди, че няма реализирано пътнотранспортно произшествие или пътен инцидент, а е налице единствено лице, което се е наранило при пътуване в превозно средство поради неспазване на правилата за безопасност. Позовава се на събраните по делото гласни и писмени доказателства, от последните касателно автотехническата част на приетото заключение на назначената по делото комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза във връзка с протокола за оглед на местопроизшествие, от които не се установява оставени от автобуса спирачни 2 следи. В тази връзка, навежда оплаквания, че съдът не е отчел разясненията, дадени от вещото лице- автоексперт в открито съдебно заседание по делото, който казва, че доколкото няма съприкосновение между два обекта- превозни средства или превозно средство и пешеходец, то не е възможно да се изследва възможността на автомобила да спре в настоящия случай. В заключение счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на водача на микробуса, респективно на функционално свързаната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да репарира понесените от ищцата вреди, тъй като водачът М не е нарушил правилата за движение по пътищата или друга правна норма. Излагат се и съображения за липсата на причинно- следствена връзка между противоправното поведение и обективно настъпилите вреди. В условията на евентуалност, ако въззивният съдът намери исковете за доказани в своето основание, релевира оплаквания за допуснати от съда нарушения на нормите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД и моли за намаляване размерите на присъдените обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди при отчитане на действително претърпените болки и страдания, както и при определяне на действителния процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни за двете инстанции.

В законоустановения по чл. 263 ГПК срок е постъпил писмен отговор от С. Д. В., чрез адв. М. Я., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, а решението на първоинстанционният съд в обжалваната от него част за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва твърденията, че причина за нараняванията на ищцата се корени единствено в нейните субективни действия, както и изложеното в условията на евентуалност твърдение за наличието на съпричиняване от страна на ищцата, значително надвишаващо възприетия от решаващия съд размер от 10%. Моли съда да оставите въззивна жалба без уважение, като потвърди решението в обжалваното от застрахователното дружество части. Претендира присъждане направените във въззивното производство разноски.

С насрещна въззивна жалба вх. № 1998/22.03.2024г. се атакува 3 решението на ОС- гр. Добрич в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата С. Д. В. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 50 000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие. Твърди се неправилност на решението в тази част поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД.

Излагат се подробни съображения за това, че размерът на присъденото от ДОС обезщетение за претърпените от С. Д. В. неимуществени вреди е значително занижен. Страната счита, че не е съобразена в достатъчна степен последователната практика на съдилищата за определянето на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди като обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка (чл. 492 КЗ), както и лимита на застрахователна отговорност за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, към момента на настъпване на процесното събитие /13.05.2022г./, независимо от броя на пострадалите лица, който е бил в размер на 10 000 000 лв. Моли съда да отмените решението на ДОС в отхвърлителната му част по исковата претенция за неимуществени вред, като постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2023г.

(датата на изтичане на тримесечният срок за произнасяне по предявената претенция) до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК застраховане“ АД- гр. София, чрез адв. Т. С., с който страната изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба, респ. поддържа доводите изложени в депозираната от застрахователното дружество жалба, излагайки подробни съображения за това. Искането към въззивния съд е за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение като неоснователна.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

4

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от С. Д. В. от гр. Добрич срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.- болки и страдания, и обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение в размер на 996 лв., претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 13.05.2022г. на територията на Република Румъния, община Жилава, окръг Илфов, национален път ДН 5, в посока от гр. Букурещ към гр. Гюргево, виновно причинено от Ч К М като водач на автобус „Фолксваген Крафтер 2.0 ТДИ“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от входиране на извънсъдебната претенцията до окончателно погасяване на задълженията.

Исковата претенция е основана на твърденията, че на 13.05.2022г. на територията на Република Румъния, община Жилава, окръг Илфов, национален път ДН 5, в посока от гр. Букурещ към гр. Гюргево, шофьорът на автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с per. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответника, в който е пътувала ищцата Снежана В., близо до сграда № 268, приближавайки обозначена пешеходна пътека, рязко набива спирачки, при което ищцата, която в този момент е била права в автобуса между седалките, е загубила равновесие и е паднала. Излага се, че на мястото на инцидента е пристигнала полиция и линейка, и пострадалата е откарана в болницата „Багдасар Арсени“ в гр.

Букурещ. След направените медицински изследвания медицинските специалисти са обяснили на пострадалата, че няма как да бъде лекувана в болница в Румъния и трябва да се придвижи до България. Твърди се също, че при пристигането в България ищцата била откарана директно в Спешното отделение на МБАЛ – Добрич“, където е приета за лечение с диагноза: травматичен шок, съчетана травма, счупване на ключицата, закрито счупване на пубиса, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. След 5 двудневен престой в отделението по анестезия и инвазивно лечение, където травматичния шок е преодолян и състоянието й е стабилизирано, на 18.05.2022г. е извършена операция за открито наместване на акромиоклавикуларна става, при която е имплантиран анкерен винт 5 мм и е поставена К-игла. На 29.07.2022г. част от металната остеосинтеза е била премахната, след което започнали няколко курса по физиотерапия във връзка с ограничени движения и слабост в долните крайници. Твърди се също, че през възстановителния период пострадалата е имала нужда от помощта на близките си за ежедневни битови нужди, пътният инцидент се отразил неблагоприятно на психиката й като тя станала тревожна и имала проблеми със съня.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД оспорва исковете изцяло по основание с твърдения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност по съображения за липса на елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД- противоправно поведение на водача на застрахованото МПС и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че по повод отправената от ищцата на 07.11.2022г. застрахователна претенция, с писмо от 01.12.2022г. застрахователят е изискал от пострадалата (по арг. на чл.