Акт от 12.03.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81 гр. Велико Търново, 12.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №684 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25,ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/.

Жалбоподателят „Алекс

Експорт 15“ ЕООД – село Малки Чифлик, област Велико Търново, е оспорил като незаконосъобразно разпореждане за спиране на част от цялата дейност №645/22.10.2020 година на главен инспектор към ОДБХ –Велико Търново, с което на основание чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2, буква „и“ от РЕГЛАМЕНТ (EС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета /“Регламента за контрол за лаконичност“/ е спряна вътреобщностната търговия с месни продукти, съдържащи в състава си свинско месо по отношение на склад за търговия на едро с храни от животински и неживотински произход, намиращ се в село Малки Чифлик, улица „Стокова база“ с ветеринарен одобрителен номер BG 04030088.

В жалбата се поддържа, че дружеството извършва търговия на едро с месни продукти, като доставя същите от най – големите производители на територията на Република България, като продуктите отговарят на всички изискания за ветеринарно сертифициране според националното законодателство. Всъщност ветеринарното сертифициране на търгуваните продукти е задължение на производителите им. Дружеството закупува вече готови, опаковани, пакетирани и сертифицирани продукти от свинско месо, а не произвежда самата суровина и преработката и. Посоченото в акта решение за изпълнение на Комисията 2014/709/ЕС /решението на

Комисията/ има за предмет определяне на мерки за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в държавите членки или в области на държавите – членки, изброени в това решение. Посочените в това решение мерки не засягали всички стопански субекти, а и дружеството не притежава обект, в който да се извършва релевантна към сочените разпоредби от решението дейности. Разпореждането е неясно и неоснователно, тъй като се сочи, че се спира част от цялата дейност на дружеството, като неясно остава коя именно дейност се спира и коя – не. В този смисъл няма как да бъде спряна дейността само частично, тъй като жалбоподателят извършва дейност, свързана с търговия на месни произведения. Тези оплаквания се поддържат от процесуалния представител на дружеството ***М..

Ответникът, главен инспектор при ОДБХ –

Велико Търново, чрез ***Д.С. от ВТАК, заема становище за неоснователност на жалбата. В представеното по делото становище /лист 29/ се поддържа, че процесният акт е издаден заради нарушаване от страна на жалбоподателя на разпоредбите на чл.13, букви „б“ и „в“ от решението на Комисията, като грешната правна квалификация е без значение. Тези норми гласели, че изпращането на свинско месо, продукти от него и каквито и да са други продукти, състоящи се от или съдържащи свинско месо от областите, посочени в четирите приложения към решението, в които попадали и всички 28 области в България. Всъщност област Велико Търново била посочени в решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията от 5.10.2020 година, приложение 3, като изпращането на посочените продукти можело да се разреши само след кумулативно наличие на три предпоставки - преработване в съответствие с чл.4, §1 от Директива 2002/99/ЕО, да са преминали ветеринарно сертифициране в съответствие с чл.5 от тази директива и да са придружени от здравен сертификат за вътрешносъюзна търговия, предвиден в приложение към Регламент /ЕО/ 599/2004, част II. Жалбоподателят бил нарушил изискванията за такава търговия /със свинско месо и производни, съдържащи такава суровина/. В представената от ответника писмена защита на процесуалният му представител отново се поддържа, че основанието за издаването е плод на чисто техническа грешка, като нормите на чл.13, букви „б“ и „в“ от Решение за изпълнение на Комисията, а те гласят, че изпращането на съответните продукти от областите, посочени в приложенията към решението можело а се разреши само при три налични предпоставки. При това жалбоподателят бил нарушил изискванията за вътреобщностна търговия с прясно свинско месо, заготовки от него и прочие, като е дистрибутирал такива храни в страни – членки, без тези храни да са преминали ветеринарно сертифициране и без здравен сертификат за вътреобщностна търговия, придружаващ съответната пратка.

Претендират се разноските по делото.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното разпореждане.

От самото разпореждане е видно, че то е връчено на управителя на дружеството на 22.10.2020 година, като от щемпела, положени при подаването на жалбата до съда чрез ответника се установява, че тя е подадена на 4.11.2020 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок от адресата на разпореждането, спрямо който са разпоредени неблагоприятни последици.

По същество жалбата е основателна.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното дирене доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателят стопанисва собствен обект, представляващ склад за търговия на едро с храни, за който е издадено удостоверение за одобрение №5639/21.10.2020 година по чл.31, ал.19 от ЗХ, установяващо одобяването му като обект за търговия с изрично посочени в удостоверението храни по §1, т.4 от ЗХ.

На 22.10.2020 година двама главни инспектори към Областната дирекция „Безопасност на храните“ – Велико Търново /първият от които е и издателят на разпореждането/ са извършили проверка на въпросния склад, находящ се в село Малък Чифлик. Проверката е извършена в присъствието на Управителя на дружеството жалбоподател. В представения констативен протокол е вписано, че целта на проверката е спазването на Решение за изпълнение

2014/709/ЕС от 9.10.2014 година относно мерките за контрол във връзка с АИС за придвижване и контрол на месни продукти, съдържащи свинско месо в рамките на общността. Посочено е, че обектът извършва вътреобщностна търговия чрез дружеството -жалбоподател, който закупува стоки от производители на местно и на национално ниво и ги дистрибутира до търговски обекти в Германия, Нидерландия, Англия, Шотландия. Констатирано е, че търговецът търгува с храни от животински, неживотински произход, напитки и промишлени стоки. Пратките се придружават от стокова разписка, фактура, товарителница /CMR/ и потвърдително писмо от мястото на получаване. За храните от животински произход /месни продукти/, описани в стоковите разписки, съдържащи свинско месо, се издава и търговски документ, но те не се придружават от сертификат в системата TRACES. На 14.03.2019 година е било издадено предписание №51 за спазване на изискванията на посоченото решение за изпълнение. Посочено е, че мястото на сделката е в склада на дружеството и тази сделка се счита за сключена в момента, в който приемането достигне у поръчителя. Дружеството не разполагало със собствени транспортни средства. Видно от положения подпис, управителят на дружеството жалбоподател е присъствал на тази проверка. От разпита на свидетелката П./служителка на ОДБХ - Велико Търново, извършила съвместно с издателя на акта проверката/ се установява, че са поискани документи във връзка с търговията, която се осъществява чрез склада, тъй като е било издавано предписание във връзка с тази търговия. Свидетелката сочи, че проверката е извършвана по документи, като в тях е отразен купувача на стоките, като не са изисквани сертификационни документи, установяващи възможност за ВОД на месни произведения.

Впрочем установява се от преписката, представена на съда, че двама главни инспектори при ОБДХ – Велико Търново са извършили инспекция на посочения склад на 5.3.2019 година, като в резултат на това действие е изготвен доклад /лист 35 и следващите от делото/. Видно от съдържанието на т.н. „други констатации извън темата на проверката“ в този доклад, констатирано е, че от обекта се изпращат сурови месни продукти, съдържащи в състава си свинско месо за други държави – членки на ЕС, като тези пратки не се придружават от сертификат по системата TRACES, съгласно изискванията на Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9.10.2014 година относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки.

Констатирано е, че в обекта не се спазват изискванията за проследяемост на храните на всички етапи на производството, дистрибуцията и прочие. Констатирано е и неспазването на посоченото решение. Съответно, както сочи и свидетеля, издадено е предписание №51 от 14.03.2019 година, в което е констатирано неспазването на посоченото решение на Комисията /като не е посочено кой текст на решението е нарушен/, тъй като не е наличен сертификат в системата TRACES. С него е предписано на дружеството да отстрани констатираното нарушение, като липсва определен срок, в който следва това нарушение да се отстрани.

Както съдът констатира по-горе, с процесното разпореждане е разпоредено спирането на вътреобщностна търговия с месни продукти, съдържащи в състава си свинско месо, без да е посочено за какъв срок са разпоредени тези неблагоприятни последици.

Съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Според разпоредбата на член 3, §3 от Регламент

/ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета /Регламента за контрола за лаконичност/ „Компетентни органи“ за целите на този акт на общностното право са а) централните органи на държавата членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно – съответните органи на трета държава. Всъщност първата част от тази дефинитивна норма определя като компетентни органи по официалния контрол във връзка с чл.1, §2 от него централните органи съобразно законодателството на съответната държава – членка, които са отговорни за организацията на такъв контрол. Втората хипотеза касае посочването на всеки друг орган, който е натоварен чрез правилата на съответната държава членка със същата отговорност, като тази на органите по горния параграф. Съответно според разпоредбата на чл.3, §5 от Регламента „орган с делегирани правомощия“ означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности.