Решение № 10092 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10092 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126859 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Б. А. С. срещу „Кредирект“ ЕООД искова молба.

Ищцата твърди, че е извършила плащания към ответното дружество без наличие на основание за това, с оглед на което отправя искане за осъждане на последното да й върне платените от нея суми в общ размер на 1 137,11 евро /2 224 лева/. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва редовността и допустимостта на подадената искова молба. Поддържа, че плащането на процесната сума е въз основа на валидно сключен между страните Договор за кредит №1106882 от 10.07.2024г. Сочи, че в представените платежни документи като основание за плащане са посочени „вноска“, „плащане по кредит“, в част от тях е посочен изрично и номерът на договора. Излага съображения, че договорът за кредит отговаря на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и чл.20 и ал.2 ЗПК, както и на тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Б. А. С. срещу „Кредирект“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 1 137,11 евро /2 224 лева/, представляваща недължимо платена от нея на ответното дружество сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 05.05.2025г. /съобразно пощенското клеймо/, до окончателното изплащане на вземането.

Основателността на предявения иск предпоставя установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на правопораждащите факти, от които 1 черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума, респективно при тяхното установяване в тежест на ответника е докаже, че е налице валидно основание за нейното получаване и задържане, което с оглед наведените от същия твърдения се състои във валидно сключен Договор за кредит №1106882 от 10.07.2024г. Съдът намира съдържащото се в подадената от ответника преди първото открито съдебно заседание молба твърдение, че процесната сума от 2 224 лева представлява надплатени суми над главницата освен по представения с отговора на исковата молба договор за кредит, така и по сключения между страните Договор за кредит №1015846 от 09.02.2024г. за преклудирано. Това е така, тъй като по иска по чл.55 ЗЗД основанието за получаване и задържане на процесната сумата е част от защитата на ответника и подлежи на въвеждане в преклузивните срокове по ГПК. В същото време съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК, доразвити в постановеното след приемането му Решение №53 от 19.02.2014г. по гр. д. №4041/2013г. на ВКС, I ГО, по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр. чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

На следващо място, с приетия за окончателен по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1106882 от 10.07.2024г., както и че ищцата е заплатила, а ответникът е получил сумата от 2 670,99 евро /5 224 лева/.

Видно от представения Договор за потребителски кредит №1106882 от 10.07.2024г., страните са постигнали съгласие на ищцата Б. А. С. да бъде отпуснат заем в размер на 3 000 лева срещу задължението й да го върне на 3 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50% и годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 61,24%, съответно общо дължима от заемателя сума при предоставено обезпечение в размер на 3 253,41 лева, респективно без- 4 400 лева.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите, като с оглед наведените от ищцата в подадената от нея на 06.03.2026г. молба доводи за недействителност следва да бъде извършена проверка дали посоченото императивно изискване е спазено в сключения между страните Договор за потребителски кредит №1106882 от 10.07.2024г.

В тази връзка следва да бъде взето предвид, че в чл.6 страните са предвидили изпълнението на задълженията по договора да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 2 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: при един поръчител- има осигурителен доход най-малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители- размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Същевременно в чл.18, ал.1 страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение или представяне на такова, което не отговаря на уговорените изисквания, кредитополучателят ще дължи на кредитодателя неустойка в размер на 1 171,42 лева, като нейното заплащане е разсрочено с погасителните вноски по кредита.

При анализ на посочените клаузи съдът намира, че така уговорената клауза за неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Този извод следва от съдържащата се в §1, т.1 от ДР на ЗПК дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, която обхваща всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът намира, че в разглеждания случай получаването на кредита е несъмнено обусловено от заплащането на уговорената неустойката. Аргумент за направата на този извод са въведените многобройни изисквания за предоставяне на обезпечение, съдържащи множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението изключително трудно изпълнимо. В същото време уреденият двудневен срок за предоставяне на обезпечението е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на различни документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.

Следва да бъде отчетено също, че в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, двудневният срок е уреден като краен и с неговото изтичане се поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от последващите му действия.

3

Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е обезпечаването на кредита, а спазването на краткия тридневен срок.

Показателно е и обстоятелството, че уговорената неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора, а именно-да върне заетата сума, като същата се дължи независимо от това дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля половината от размера на заетата сума, както и че задължението за нейното плащане е разсрочено заедно с останалите суми по договора.

Същевременно не е спорно между страните, че предвидената неустойка не е отчетена като разход по кредита, като това е изрично посочено и чл.18, ал.3 от договора. При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е неговото предназначение, поради което следва да бъде прието, че е налице неизпълнение на въведеното с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изискване за посочване на годишен процент на разходите. Съгласно чл.22 ЗПК в този случай сключеният между страните Договор за потребителски кредит №1106882 от 10.07.2024г. се явява недействителен.

Съгласно чл.23 ЗПК в случай че договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и на уговорената лихва или други разходи по кредита. В случая с приетия за окончателен по делото доклад е обявено за безспорно, че ищцата е извършила плащания в полза на ответното дружество в общ размер на 2 670,99 евро /5 224 лева/, като това обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба разписки. Както бе посочено, ответникът, в чиято доказателствена тежест е установяване наличието на основание за тяхното получаване и задържане в рамките на преклузивния срок навежда твърдения, че същите са заплатени въз основа на посочения по-горе Договор за потребителски кредит №1106882 от 10.07.2024г., по който предвид неговата недействителност ищцата дължи единствено сумата от 3 000 лева. От изложеното следва, че за остатъка в размер на 2 224 лева /1 137,11 евро/ ответникът не ангажира доказателства за наличие на основание за тяхното получаване, с оглед на което и при прилагане правилата за разпределяне на тежестта на доказване между страните, посочената сума се явява получена при начална липса на основание и подлежи на връщане, като предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен. Единствено за пълнота следва да бъде посочено, че дори и да не бе преклудирано възражението на страната за наличие на друго основание за получаване на процесната сума, а именно- сключен между страните Договор за кредит №1015846 от 09.02.2024г., то с оглед нейните конкретни твърдения, а именно, че претендираната сума се явява сбор от „надплатени суми над главницата“ по двата договора и предвид сходното съдържание на тези договори, включващо уговорка за неустойка, представляваща невключен в ГПР разход, съдът намира, че същата отново би била недължима съобразно чл.23 ЗПК.