Решение № 47 от 27.03.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. ******, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235620100696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на З. Г. Н., действаща чрез пълномощника адв. Д. от САК, срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че на ****** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № ****** г. за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). В исковата молба се твърди, че с договора ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 4000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 4920 лв. /представляваща сбор от главница в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 920 лв./ на 12 вноски. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора за кредит се задължила да сключи договор за гаранция с Multitude Bank, по който договор в тежест на ищцата имало такса за предоставяне на гаранция /попечителство/ в размер на 3800 лв., като по договор за потребителски кредит № ****** г. ищцата се задължила да върне сумата в размер на 4920 лв., а в момента общия размер на кредита възлизал на 7 800 лв. Излага твърдения и за нищожност на самия договор за поръчителство, като счита, че двата договора са свързани, тъй като в догора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, но размера й е дължим в друг договор. До момента ищцата изплатила сума в размер на 3 661 лв. Излага подробни съображения относно недействителността на договора за потребителския кредит. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между З. Г. Н. и „Фератум България“ ЕООД на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, 1 т.10 от ЗПК, вр. с чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, действащо чрез адв. Е. Ц., в който взема становище за неоснователност на иска. Развива съображения за валидност на договора за кредит и на клаузата за обезпечение чрез Multitude Bank. Твърди, че ответното дружество няма нищо общо с третото за делото лице Multitude Bank. Поради това иска от съда да се отхвърли иска като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № ****** г. /л.23/, по силата на който е предоставена сумата от 4000 лв. със срок на погасяване ****** г., като ищеца се е задължил да я върне на 12 вноски по погасителен план /л. 51/ и при първа вноска ****** г. /чл.2 от договора на л.23/. У говорен е лихвен процент в размер на 23% /чл.3 от договора/ или лихва в размер на 920 лв.. В чл. 4 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,11 %, като общия разход по кредита възлиза на 4 920 лв.

Съгласно чл.5.3 от приложимите към кредита общи условия, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят можел да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложеното кредитополучателя и одобрено от кредитодателя физическо лице /л.88/.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank. Съгласно договора за гаранция (поръчителство) /л.15/ , същият е сключен между Multitude bank p.l.c. и ищцата З. Г. Н., като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорена такса, в размер на 3800 лв., разсрочена заедно с месечните вноски по кредита – 12 броя, дата на първо плащане ****** г., краен срок – ****** г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на ответното дружество включва попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия. Според експертното заключение при избор на обезпечение на кредита, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да кандидатства за кредит с посочване на физическо или юридическо лице като поръчител. Вещото лице е описало стъпките при сключване на договора - изпращане и одобрение на посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, като е посочило, че при съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е съгласен да сключи 2 договора при предложените му условия. Вещото лице е категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от страните по него. Съдът кредитира експертните заключение като пълни и компетентно дадени. Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на договора за поръчителство, но е изложил подробни съображения за това.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството – ответник, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение в размер на 3 800 лв.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование от Ferratum Bank/.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че 3 уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В настоящияслучай сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената 4 величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 920 лв., при лихвен процент от 23%, не става ясно как е формиран ГПР от 49,11 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.