Определение № 2441 от 29.10.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2441 гр. Велико Търново, 29.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102581 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ФН Група“ ООД срещу „Делта Гард“ ЕООД, с която се иска съдът да приеме за установено, че към м. юни 2025 г. между двете дружества е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за охрана, което не било прекратено по надлежния ред, да приеме за установено, че ищецът е упражнявал трайна, публична и непрекъсната фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор *** в стр. кв. 167 по ПУП на гр. ***, заедно с построената в този имот масивна триетажна трисекционна складова сграда с идентификатор ***, както и да осъди ответника да предадена на ищеца фактическата власт върху имота и да преустанови действията, с които пречи на упражняването й.

При извършена проверка съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да довнесе дължимата държавна такса за иска по чл. 75 ЗС в размер от 21 752.54 лева.

Съобщението с така дадените указания е връчено на ищеца на 20.10.2025г., като срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 27.10.2025 г., но и към настоящия момент същите не са изпълнени. Предвид на посоченото, съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да бъде върната в частта, касаеща иска по чл. 75 ЗС.

По повод молбата на ищеца от 27.10.2025 г. и твърдението в нея, че искът по чл. 75 ЗС е неоценяем следва да се има предвид, че съдът не открива нито едно от цитираните в тази молба решения и определения на ВКС, в които според ищеца се съдържа практика в тази насока. В тази връзка обаче, трябва да се посочи, че съгласно процесуалния закон исковете за нарушено владение са оценяеми и тяхната цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК – една четвърт от размера по т. 2. В тази връзка е налице и изобилна практика на ВКС - Определение № 315 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 124/2017 г., I г. о., Определение № 355 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 213/2018 г., II г. о., Определение № 647 от 1

7.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 630/2012 г., I г. о., Определение № 89 от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3932/2020 г., II г. о., Определение № 443 от 2.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2017 г., II г. о., Определение № 125 от 9.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2341/2018 г., I г. о. и много други.

Съдът намира, че с подадената исковата молба са предявени и други два недопустими установителни искове, производството по които също следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви установителен иск за разрешаване на граждански спор относно съществуването или отричането на едно спорно право или правоотношение. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск, освен ако предмет на спора не е вещно право /т. 2 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая с исковата молба на първо място е предявен иск за установяване съществуването на облигационно правоотношение по договор за охрана, което не е било прекратено по надлежния ред, който иск не е собственически, с оглед на облигаторното действие на договора. Следователно допустимостта на този иск е обусловено от наличието на правен интерес за неговото предявяване. Ищецът извежда съществуването на същия с твърдение за незаконосъобразно упражнено от ответника субективно право на разваляне на договора за охрана, поради отсъствие на правни основания за това.

Константна е съдебната практика, че установяване на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е развалил договор не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира една разкъсана облигационна връзка /независимо дали е правилно или неправилно прекратена/, което е недопустимо, предвид договорната автономия при сключване на сделки и тяхното действие /чл. 8 и сл. ЗЗД /. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се изследва изправността на страните по договора. Недопустимо е обаче страна по прекратено облигационното отношение да се опитва да възстанови действието на същото, чрез установителен иск, за да докаже косвено по този начин владението си върху имота. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти /арг. чл. 87, ал. 3 ЗЗД /, какъвто настоящият договор не е. В изложения смисъл са Решение № 13/30.01.2019 г. по гр. д. № 1806/2018 г. на IV г. о., Решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на I т. о . , Определение № 458/11.06.2018 г. по гр. д. № 1270/2018 г. на III г. о., Определение № 535/18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2472/2013 г. на I т. о. и др.

Искът за приемане за установено, че ищецът е упражнявал трайна, 2 публична и непрекъсната фактическа власт върху процесния поземлен имот също е недопустим, тъй като с него се иска установяване на факт, който е предмет на предявения владелчески иск, исковата молба по който пък следва да бъде върната поради неизпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба на „ФН Група“ ООД в частта, касаеща иска по чл. 75 ЗС, както и в останалата част, на основание чл. 130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2581/2025 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3