Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 9696 от 29.10.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
1979/2026
Подписан
29.10.2026
В сила
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.107р и сл. · Кодекс на труда
  • чл.107р, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • § 1 · Кодекс на труда
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 9696

Бургас, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ канд № 20267040601979 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ТРЕНКВАЛДЕР СЪРВИСИС ЕООД, [населено място], против Решение № 577 от 24.06.2026г. постановено по АНД № 2691 от 2025 г. по описа на РС – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-2500412/02.07.2025г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място], с което, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от с. к., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Съдебното решение се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Касаторът оспорва съставомерността на деянието и счита, че не са налице елементите на трудово правоотношение. Иска се отмяна на съдебния акт и цялостна отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството, както и от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация- директора на Дирекция „Инспекция по труда“-[населено място], чрез пълномощник- юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на оспорването и пледира за отхвърляне на КЖ, респективно да се остави в сила решението на РС-Бургас. Претендира юрк. възнаграждение.

Административен съд-Бургас, в настоящият тричленен състав, за да се произнесе съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Съгласно установеното по делото, отговорността на касатора е ангажирана след извършена на 16.05.2025г. проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски обект – магазин „Ел Си Уайкики“, находящ се в [населено място], в МОЛ Г. П., при която е установено, че лицето Б. П. полага труд в склада на магазина – сортира и подрежда дрехи, поставя етикети и аларми на артикули. Декларирано е, че работи в обекта на фирмата от м. април 2025г., а като конкретен субект /в раздела предприятие/фирма/ е посочено юридическото лице „ТРЕНКВАЛДЕР СЪРВИСИС“ ЕООД. Отбелязано е работно време от 08,00ч. до 17,00ч., почивка – 1 час на ден, 4 дни седмично и с уговорено трудово възнаграждение от 60 лева на ден. Наред с това е отразено, че няма сключен трудов договор. Не разполага и с граждански договор. След направените констатации в хода на проверката, проверяващите органи от Д“ИТ“-Бургас са характеризирали извършваната дейност, като трудово правоотношение, за което не е сключен трудов договор, в нарушение на императивната норма на закона. Съставен е АУАН, а въз основа на този акт е издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

РС-Бургас, след разглеждане на жалбата срещу процесното НП е постановил решение, с което НП е потвърдено. Решаващият състав е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са спазени разпоредбите на чл.34, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и законосъобразно ангажиране отговорността на търговеца. Видно от съдържанието на решението, съдът е анализирал приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обосновал извод за доказано наличие на елементите от трудовото правоотношение- работно време, работно място, определена трудова функция, както и трудово възнаграждение за положен труд на час, а не за конкретен резултат, респективно за периодичност при изплащане на трудовото възнаграждение. Отречена е тезата за наличие на гражданско правоотношение, предвид направените от съда констатации. Обсъдени са и показанията на конкретното лице, което е извършвало трудова дейност, а именно Б. П.. Обоснован е извод, че вмененото нарушение действително е осъществено и за него правилно е наложена имуществена санкция. По отношение размерът на санкцията, решаващият състав е изтъкнал, че така определения размер от 2500 лева съответства на тежестта на нарушението и целите на наказанието и НП е потвърдено.

Решението е ПРАВИЛНО.

При обсъждане оплакванията на касатора в обхвата на касационната проверка по чл.218, ал.1 от АПК настоящият съдебен състав на АдмС-Бургас намери същите за неоснователни.

Видно от свидетелските показания на Б. П., на което се позовава дружеството-касатор, липсва промяна в естеството на правоотношението между конкретното лице и дружеството. Действително, св.П. е заявила, че „По телефона ми се обаждаха, като ми казваха определени дни и аз им казвах кога мога да взема тези дни…“. По същество извършваната дейност е била „една и съща“, съответно посочва, че „почивката е регламентирана от 12 до 13 часа“ и уточнява, че „работим от 08.00 до 17.00 часа, с един час почивка. Всички така бяхме. Мисля, че тогава бяхме трима или четирима.“ По-нататък в показанията се уточнява, че „…след приключване на работния ден пишем от кога до кога сме работили и почивали. Това го пишем в един присъствен лист, който ни дават в края на работния ден, той си седеше там в склада. За отделните месеци едно и също възнаграждение получавам, въз основа на този присъствен лист, колкото работни дни имаме толкова ни се плащаше. Заплащането беше 60 лева на ден.“ В касационната жалба се справи съпоставка между посоченото в писмената декларация на конкретното лице заварено да извършва дейност на място при проверката и заявеното в показанията на лицето пред съда. При така цитираните по-горе свидетелски показания на Б. П. /протокол от открито съдебно заседание на РС –Бургас, проведено на 30.04.2026г./ и посочените факти в писмените декларации по преписката, приети като писмени доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира за установено по категоричен начин, че в случаят става въпрос за изпълнението на функции на конкретното лице, които могат да се окачествят именно като трудово правоотношение, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Именно наличието на работно време /от 8 до 17 часа/, естеството на извършваната дейност, начинът на формиране на възнаграждението /отработен час/ и обособеното работно място /в помещение на магазина/, периодичността на изплащане на уговореното възнаграждение установяват наличието на елементите от трудовото правоотношение, за което обаче липсва сключен писмен трудов договор.

Противно на изложеното в касационната жалба, анализът на доказателствата е обективен и пълен.

Колкото до възможната уредба на отношенията, настоящият съд следва да отбележи следното:

Видно от приложения договор за предоставяне на услуги от 10.02.2025г. сключен с „Ел Си Уайкики“, касаторът, като изпълнител, се е задължил да извършва в полза на възложителя услуги, описани в приложението като разопаковане и подреждане на стока и поставяне на етикети и аларми, като са договорени определени часови ставки на работа. Изхождайки от този договор е видно, че се касае за хипотеза по чл.107р и сл. от КТ и ТРЕНКВАЛДЕР СЪРВИСИС ЕООД има качеството на лице по § 1, т.17 от ДР на КТ, съгласно който "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта, съответно възложителят „Ел Си Уайкики“ има качеството на лице по смисъла на следващата т.18 на § 1 от ДР на КТ – предприятие-ползвател. Легалната дефиниция по т.17 изрично сочи, че предприятието сключва трудов договор с работника или служителя, това е видно и от нормата на чл.107р, ал.1 от КТ, поради което поставеният от страната въпрос – как следва да уреди отношенията с лицето, е законодателно уреден и произтича от съдържанието на правната норма/легалната дефиниция. При тази законодателна уредба не е налице възможност за избор как да се уредят отношенията, респ. за тях не е приложим институтът на гражданския договор. Отделно от това, видно от т.2.3, 4.4 от договора, посочено е, че услугите ще се изпълняват от служители на изпълнителя, което е също индикация за трудов договор, тъй като в гражданския договор изпълнителят няма качеството на служител.

Посоченият в пледоарията на касационния жалбоподател и в писмените бележки нормативен акт Директива /ЕС/ 2024/2831 е неотносим в случая предвид факта, че извършваната дейност очевидно не попада в неговото приложно поле, а именно „работа през цифрови трудови платформи“.

Не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до СЕС по поставен в касационната жалба въпрос относно „наличие на критерия подчинение“, при положение, че в настоящото АНП въобще не са били предмет на обсъждане въпроси свързани с неизпълнение на трудови задължения, респективно настъпили неблагоприятни последици от това, наложени санкции на работника и т.н., поради което този въпрос няма отношение към законосъобразността на издаденото НП и предмета на доказване. Колкото до наличието на задължения за работника, които се определят от работодателя същите съвсем ясно са онагледени от описаните по-горе факти, свързани с явяването на работа при повикване, отчитането на времето, за което се изплаща възнаграждение /на час/, формата за отчитане на изпълнените трудови задължения с присъствен лист.

РС-Бургас е преценил съразмерността на наложената санкция, която е определена над минималния размер на предвидения в закона диапазон [рег. номер] 15 000 лева, съответно е посочил, че така определената по размер санкция от 2500 лева съответства на тежестта на нарушението, който извод се споделя и от настоящия касационен състав. Поради отсъствие на отменителни основания, решението следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора следва да се присъди дължимото юрк. възнаграждение в полза на ответника в минималния размер, съгласно чл.27е от НЗПП, а именно равностойността на 130 лева /66.47 евро/.

Ето защо, на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577 от 24.06.2026г. постановено по АНД № 2691 от 2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА ТРЕНКВАЛДЕР СЪРВИСИС ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 66.47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на Директора на ДИТ-Бургас в касационното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�