Определение № 661 от 01.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. П., 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500719 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба, неправилно посочена като въззивна, срещу решение № 618/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20255220100504, с което Пазарджишкият окръжен съд е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск. За да постанови този правен резултат, районният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на такъв иск.

Жалбоподателят Х. М. М. с ЕГН ********** от с. В., общ. С., обл. П., ул.

„5-а“ № 24 чрез неговия процесуален пълномощник твърди, че правният интерес от провеждането на отрицателен установителен иск произтича от потенциалната опасност в бъдеще кредиторът да предяви вземането си, позовавайки се на издадената в негова полза фактура за задължение на ищеца за потребена вода. Моли решението с характер на определение, с което районният съд е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено ново, с което да се приеме, че ищецът не дължи исковата сума и ответникът да бъде осъден да му заплати разноските за две инстанции.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, бизнес парк „София 1“, сгр. 2А.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните 1 съображения:

В исковата молба на Х. М. М. се твърди, че е получил фактура за потребена вода през 2017 г. и причина за предявяване на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата е от една страна изтичането на 3-годишната погасителна давност, а от друга страна – безпокойството му че в бъдеще ответникът може да предяви иск за събиране на погасената по давност сума. Затова иска със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че не дължи тази сума.

С допълнителна молба е твърдял, че действия по събиране на сумата не са били предприемани до момента от кредитора, но негови служители притеснявали периодично ищеца по телефона за заплащането й. Във връзка с така посочените доводи районният съд е указал на ищеца, че не сочи доказателства за установяването на тези твърдения и е отложил делото за следващо съдебно заседание, за да даде възможност на М. да представи такива доказателства. В последното съдебно заседание ищецът отново не се е явил и не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответното дружество чрез свои служители му оказва извънсъдебен натиск за заплащане на исковата сума. При тези данни районният съд е прекратил исковото производство поради липса на правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск.

Изложените от районния съд доводи са основателни. Въпреки изрично дадените му указания и възможност, ищецът не е представил доказателства, от които може да се направи извод, че ответното дружество му оказва извънсъдебен натиск за заплащането на исковата сума, която той самият счита за погасена по давност. Установяването на този факт би дало основание на съда да приеме, че за ищеца е налице действителен правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи сумата. След изтичане на погасителната давност обаче ответникът не е предприемал никакви действия по принудително или извънсъдебно събиране на вземането, а в отговора на исковата молба е признал, че вземането е погасено по давност. Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. В Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3448/2017 г., III г. о., ГК е посочено, че „…правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например 2 започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск“.

В цитираното съдебно решение ВКС приема, че противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС.

В отговора на исковата молба самият ответник е признал иска, поради което не може да се приеме, че е дал повод за завеждането на делото. При тези данни правилно районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Въззивният съд обаче намира за необходимо да обърне внимание на районния съд, че надлежният акт, с който е следвало да се произнесе, не е решение, а определение. Именно поради това редът за разглеждане на жалбата е този по чл.274 и сл. от ГПК, а не по чл.258 и сл. от ГПК.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен със

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 618/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20255220100504, имащо характер на определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3