Решение № 80 от 20.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. К., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500113 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, депозирана чрез процесуален представител от длъжника Д. Й. М. насочена против Разпореждане от 29.04.2024 г. на ДСИ при РС-К. по изп.д. № 77/2024 г., в частта му относно присъдените на процесуалния представител на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., с молба същите да бъдат намалени на 200 лв., съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателят изтъква, че взискателят чрез процесуалния си представител- адвокат образувал изпълнителното дело, като приложил само молба за образуване, придружена с изпълнителен лист и адвокатско пълномощно, в което посочил, че е получил възражение в размер на 1000 лв.

Във връзка с направено от него-длъжника възражение за прекомерност, ДСИ намалил търсеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на 550 лв. на основание чл.10, т.1 и т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбодателят намира и така намаления размер за незаконосъобразен, тъй като процесуалният представител на взискателя 1 освен да образува изпълнителното дело, не извършил други действия, за да е налице приложение на т.4 на чл.10 от наредбата. Моли разпореждането да бъде изменено, като дължимият размер бъде намален от 550 лв. на дължимите се само за образуване на изпълнителното дело 200 лв.

Ответникът по жалбата – взискателят Х. И. Е., не е подал писмени възражения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ДСИ Й.К., в които е изразено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по изпълнително дело № 77/2024 г. по описа на СИС при РС-К., писмени доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 77/2024 г. е образувано по депозирана чрез процесуален представител от взискател Х. И. Е. молба с вх.№ 1589/09.04.2024 г., ведно с приложени към нея изпълнителен титул- Изпълнителен лист № 27/05.04.2024 г., издаден по гр.д. № 186/2023г. по описа на Районен съд - М. и адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. Изпълнителното дело е образувано срещу длъжника- баща Д. Й.

М. и е с предмет предаване на живеещото при бащата-длъжник дете А. Д. Й., с ЕГН **********, на взискателя –майка, на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения със същото.

Със сезиращата ДСИ молба е направено искане за предприемане действия по предаване на детето на майката, както и е направено искане за събиране на направените в изпълнителното производство разноски, за които са посочени и способи за принудителното им събиране. От цитирания Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, е видно, че взискателката Х. Е. е упълномощила адв. И.Б. от АК- К., да образува изпълнително дело, води, защитава и извършва представителство по него, както и да извършва на действия по предаване на детето А. Й., за което е заплатила в брой 1 000 лв. С втора молба с вх. № 1702/15.04.2024г. процесуалният представител на взискателя- майка е поправила оставената без движение първоначална молба, внасяйки и представяйки пред ДСИ доказателства за внесените авансови дължими се държавни такси. С Разпореждане от 15.04.2024 г. ДСИ е 2 определил датите и часовете за предаване на детето, на които страните и техните процесуални представители следва да присъстват, като е сезирана и Дирекция “Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“- К.. В изпълнение на направеното от процесуалния представител на взискателя искане ДСИ е предприел и действия за обезпечаване събирането на направените в изпълнителното производство разноски.

На 24.04.2024г. на длъжника е връчена Покана за доброволно предаване на дете. С молба от 26.04.2024 г. същият е поискал спиране на изпълнението по изп.д.№77/2024 г. с довод, прилагайки и препис от исковата молба, че поради несъгласие детето да живее при майка си, бащата-длъжник в това изпълнително производство е завел нов иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК. С молбата същият е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

С Разпореждане от 29.04.2024г. съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане за спиране на изпълнителното производство, и е намалил адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателката Х. И. М. /Е./-адв. И.Б. от АК- К. по Договора за правна помощ от 09.04.2024 г. от 1000 лв. на 550 лв., съгласно чл.10, т.1 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпореждането е връчено на длъжника на 08.05.2024 г.

Стоящата в основата на настоящото въззивно производство жалба с вх.№ 2259/09.05.2024 г. по регистъра на ДСИ, като подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт на ДСИ, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва акта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателката е упражнила надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатското възнаграждение въз основа на приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат Бръмбарова представителна власт за процесуално представителство по изпълнителното дело. От представения договор за правна защита и 3 съдействие се установява, че такива разноски действително са направени от взискателката, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар (т.1 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В съответствие с посочената по-горе норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал въз основа на представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение с оглед неговата прекомерност, което и длъжникът в казуса е направил. При основателност на релевираното от длъжника възражение, разноските за адвокатско възнаграждение съгласно разбирането на настоящия състав, се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в Наредба № 1/09.07.2004 г. Преценката в изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото(ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В този аспект ДСИ правилно е преценил, че за така развилото се пред него изпълнително производство на процесуалния представител на взискателката се следват възнагражденията, предвидените в чл.10, т.1 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 200 лв. за образуване на изп.дело и 350 лв. –за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело, което има за предмет действия, извън посочените в т.2 и т.3 на цитираната правна норма, в казуса такива за принудително предаване на дете.

Съдът намира за правилен този извод, респ. и извода за правилност на обжалваното разпореждане. Изпълнителното дело в казуса е образувано с предмет принудително предаване на дете, като с обема и естеството на 4 предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Затова и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на предвидения в наредбата минимум. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено, както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Всъщност основният в производството въпрос е, дали на процесуалния представител на взискателя се следва възнаграждение освен по т.1 и по т.4 на чл.10 от наредбата. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя-майка определено не се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение. С нея е поискан и необходимия способ за принудително изпълнение предаването на дете, както и са посочени и изпълнителни способи осигуряващи събиране и на паричното й вземане за разноски по производството. По делото освен цитираната молба са извършени от процесуалния представител на взискателката и действия, обективирани в молба за изправяне нередовностите на първоначалната такава чрез внасяне и представяне пред ДСИ на дължимите се по производството авансови държавни такси, и в молба за посочване на изричен изпълнителен способ за събиране на вземането й за разноски - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Нещо повече, при извършената от съда служебна проверка по делото се установява и че предметът на процесното изпълнително дело – принудителното предаване на дете не е изчерпан, принудителното изпълнение не е приключило и предстои реалното му осъществяване, за което определено ще е необходимо и представителството на ангажирания от взискателя-майка процесуален представител- адвокат.

По изложените съображения, въззивният съд намира сезиращата го жалба за неоснователна.

Водим от горните мотиви, въззивният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 2259/09.05.2024 г. по регистъра на СИС при РС-К., депозирана чрез процесуален представител от длъжника Д. Й. М., насочена против Разпореждане от 29.04.2024 г. на ДСИ при РС-К. по 5 изп.д. № 77/2024 г., в частта му относно присъдените на процесуалния представител на взискателят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6