Решение № 236 от 21.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Ямбол, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. С.а

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500286 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция" МВР гр.София, депозирана от юрисконсулт Я. Т. против Решение № 260040/20.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 176/2020 г. по описа на РС-Елхово. С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция" МВР гр.София, да заплати на Х. И. С., ЕГН **********, от гр.*************, със съдебен адрес гр.******, на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от 1 639.40 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 01.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 249.16 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на исковата молба- 01.04.2020г., както и на основание чл. 181, ал.З от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ обезщетение в размер на 207.15 лева, представляваща стойността на непредоставените на ищеца ободрителни напитки по време на положените от него 345.25 нощни дежурства за периода 01.02.2015г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата подаване на исковата молба - 01.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 360.00 лева - разноски по делото.

Със същото Решение ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция" МВР - гр.София е осъдена на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-Елхово сумата от 83,83 лева – държавна такса, 100 лв. – разноски за вещо лице и 5.00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С Решението е допуснато на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение в частта му, с която е уважен искът с правно основание по чл. 178, ал. 1, т.З, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр.

60/2020г./.

1

ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК,намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна –ответник по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Елхово, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва възивната жалба и отговора по нея, както следва: С въззивната жалба решението на РС-Елхово се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът излага, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, доколкото ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и съгласно чл.2 от същата норма статутът му се урежда от специалния ЗМВР, както и от подзаконовите нормативни актове по приложението на този закон. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на това получени като разлика над нормата. Твърди се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 178, ал.1 от ЗМВР вр.с ал.3 и чл.179 от с.закон, както и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.), които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност, като именно тези нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, поради което е недопустимо приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Възразява се, че неправилно в съдебния акт е прието, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Неправилно е атакуваното Решение на ЕРС и по отношение позоваването като аргумент на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като в тази насока се изтъкват аргументи за неприложимост доколкото съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР е визирано, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а видно от §6 на ЗР на НРВПО, същата е приета на основание чл.139 ал.5, чл.155 ал.5, чл.163 ал.16, чл.164б ал.12 и чл.167а ал.9 от КТ, т.е. това е подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ и използването му при аргументиране на първоинстанционното решение по отношение на служебно правоотношение по ЗМВР е неправилно, тъй като е налице специална правна уредба по ЗМВР и подзаконов акт по прилагането му. По отношение на нощния труд на служителите по ЗМВР, законодателят е приел, че за същия се изплаща допълнително възнаграждение чл.179 ал.1 от ЗМВР и такова видно от представените доказателства е изплатено на ищеца.

Неоснователно според въззивника пръвоинстанционния съд е уважил и претенцията за осъждане на ГД"ГП"-МВР да заплати на ищеца равностойността на непредоставени ободрителни напитки. В тази насока се изтъква, че през периода 2016-2019г. са действали следните заповеди относно определяне размера на сумите за безплатна храна на служителите в МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч. МЗ №8121з38/19.01.2016г., изм. с МЗ №8121з-693/08.07.2016г., МЗ №81213-57/09.01.2017г., МЗ №8121з-45/16.01.2018г. и МЗ №8121з-1717/28.12. 2019г. Чл. 2 на всяка от заповедите е визирал, че сумите за ободряващи напитки са в размер до 0.60 лв., като точната сума не е конкретизирана, а съгласно чл.12 от действащата през процесния период Наредба №8121з792 от 29.10.2014г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за 2 държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06,00 ч. и чл. 10 от Наредба №8121з-904 от 30.07.2015г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч. "ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари". Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на решението на РС-Елхово и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Х. И. С., чрез пълномощниците му адв.В. Б. и адв.П. С., и двамата от АК-Бургас, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението на РС-Елхово. По изложени подробни и аргументирани съображения и доводи се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивникът Главна дирекция "Гранична полиция" МВР не изпраща представител в о.с.з. на 18.10.2022 г.

Въззиваемият Х. И. С. не се явява и не се представлява в о.с.з. на 18.10.2022 г. В предварително депозирана Молба вх. № 4678/11.10.2022 г. пълномощникът на въззиваемия адв. Б. е заявила позиция, че оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба. По същество се иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молбата.

След внимателен преглед на обективираните във въззивната жалба и в отговора защитни аргументи и възражения,тяхната съпоставка с със събрания доказателствен материал съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Правилно и в унисон със съпоставката в контрадикторните позиции на страните първостепенният съд е извел като безспорна фактическата констатация, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемият е работил по служебно правоотношение при ГДГП, заемайки длъжността "мл.инспектор/ст.полицай" в ГОДГ 04 към ГПУ-Малко Търново при РДГП-Елхово. Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22. 00 до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която при формулиране на отговори на поставените задачи е използвала протоколи и нарядни дневници за положен труд, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от които за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови работни смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.

00 ч. до 06. 00 ч. /8 часа на смяна/, т. е. и през нощта – общо 1616 часа /представени и в табличен вид в колона 6 на Таблица 1- Приложение №1/. Вещото лице е мотивирало извод, че положения от ищеца нощен труд от общо 1616 часа, преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 1847, 09 часа, като разликата между положения нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 231. 09 часа.

Според експертните констатации дължимото и неизплатено допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1639, 40 лв., изчислено на база основното месечно възнаграждение за отчетния период и съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Съгл. специализираните установявания в ССчЕ обезщетението за мораторна лихва върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на 3 забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 249, 16 лв. В експертизата в.л. е посочило, че въззиваемият е 2762 ч. нощен труд, който разделен на 8 ч. се равнява на 345, 25 нощни смени, а единичната цена на ободряващите напитки е 0,60 лв. Прието е, че на ищеца не са предоставени за посочения период ободряващи напитки и не са му изплащани суми, равностойни на дължимите напитки. Формиран е крайният извод, че съгл. чл.2, ал.2, т.3 от Наредба №11/21.12.2005 г.за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична организация на труда на ищеца се полагат 207, 15 лв. за тонизиращи и ободряващи напитки.