Решение № 606 от 06.08.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Благоевград, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210102793 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. И. Б., с ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Б....... чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С....... представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. С...... представлявано от И.....В...... Д..... и Д... В.......Н........

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1201394, сключен между Н. И. Б., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от И...... В... Д....и Д... В.........

Н...предвиждаща запл.........ащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника, както и да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 5, 00 лв. /частичен иск от 177,73 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание но договор за потребителски кредит № 1201394, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца .............

Твърди се, че на 01.10.2022 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1201394, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Сочи се, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 600 лева, който ищецът е следвало да погаси за срок от 30 дни, като е следвало да върне сумата с лихва 3,38% или 20,28 лв. /или общо 620,28 лв./, с посочен годишен процент на разходите в размер на 49,85%.

Поддържа се, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник, като при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди се, че след като усвоил сумата от 600 лв., Н. Б. установил, че освен заемната сума от 600 лв., са му начислили такса за обезпечение 1 с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 177,73 лв.

Твърди се, че към датата на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита се, че процесният договор е недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочен в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Било посочено само ГПК в %, но не е бил посочен начина па изчисляването му, поради което се твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място се сочи, че е сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Сочи се, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Сочи се, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, се сочи, че представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването па забраната па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, като в тази насока се цитира и съдебна практика .

Счита се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГОТ, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗП£. Счита се, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за 2 потребителски кредити се сочи, че изрично е посочено: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Счита се, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1201394 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

С Разпореждане № 170/22.01.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 26.01.2024 година.

В указания от съда едномесечен срок на 23.02.2024 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Претендират се сторените в производството разноски.

Относно сключване на процесния договор за кредит се сочи, че договорът е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като ищецът е попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на „Фератум България“ ЕООД с избрани от него параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. След оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, искането е било одобрено, като на ищеца бил предоставен на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит (договор, погасителен план, общи условия), генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от договора изрично било посочено правото на отказ от кредита. Сочи се, че договорът е сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона (“SMS”), че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия.

Излага се, че в договора са включени всички реквизити, изискуеми от закона, в това число право на отказ от същия. Доколкото между страните е уговорено, че връщането на предоставения заем ще стане с еднократно плащане, се сочи, че обратно на твърдяното от ищеца, не е необходимо представяне на погасителен план по договора за кредит.

Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК се сочи, че ищецът твърди, че лихвеният процент не е бил коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е посочен правилно, тъй като в него е трябвало да се включи и размера на евентуално дължимо възнаграждение по договор между кредито получателя и трето лице, като се сочи че тези твърдения на ищеца са неоснователни.

Сочи се, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставил своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, като тази информация се предоставяла във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Сочи се, че такъв СЕФ бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Сочи се, че лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Твърди се, че изрично било посочено в самия договор, че връщането на кредита ставало съгласно приложен към договора погасителен план. Лихвеният процент бил посочен като число, съответно не е възможно същият да е променлив, доколкото променлив лихвен процент се уговаря спрямо 3 друга величина. Сочи се, че условия за прилагане на лихвения процент могат да съществуват само в последния случай, тъй като потребителят трябва да е наясно от коя друга величина, зависи размера на дължимата от него лихва.

На следващо място се сочи, че са неоснователни твърденията за нарушаване на чл. 11, ал.

1, т. 11 от ЗПК, като в посочената разпоредба се съдържа задължение за включване на погасителен план, включващ размер, брой и периодичност на вноските. Сочи се, че от договора за кредит се установява, че към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Сочи се, че посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва" е направено в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са били посочени размерите на главница и лихва. Следователно се излага, че не е налице твърдяната от ищеца неяснота, което се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив лихвен процент.