Определение № 280 от 10.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Кюстендил, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по подадено от З. Н. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес:

*****, чрез пълномощника адв. С. Н. от АК – Варна, възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 10670/22.12.2022 г. във връзка с издадена против длъжницата Заповед за изпълнение № 493/04.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 778/2022 г. по описа на РС – Дупница.

Депозираното възражение се мотивира с допуснати в заповедното производство съществени процесуални нарушения, по-конкретно заповедта за изпълнение не била връчена на длъжницата надлежно и същата била лишена от възможността да оспори вземането.

По така депозираното възражение е постъпил отговор от насрещната страна– „******** ЕООД, чрез пълномощника си юрк Р. И.И.. В него се изразява становище за неоснователност на депозираното възражение. Поддържа се искане за оставянето му без уважение.

При преценка допустимостта на подаденото възражение, въззивният съд взе предвид следното:

КнОС приема, че едномесечният срок по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение по този ред е спазен, доколкото видно от разписка за връчване на Покана за доброволно изпълнение, изходяща от ЧСИ Е. Х. и адресирана до длъжника З. Н. А. е, че тя е получена от длъжника лично на 02.12.2022 г., а възражението по чл.423 ГПК е с дата на подаване в съда 22.12.2022 г.

Кюстендилският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на възражението, след като прецени изложените доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с оглед на което връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК.

Начините на връчване на съобщения и други книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл. 43 от ГПК.

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „******** ЕООД против длъжника З. Н. А., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.

1

С разпореждане № 817/04.05.2022 г. заповедният съд е уважил подаденото заявление по реда на чл.410 ГПК и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 493/04.05.2022 г..

Видно от данните по ч.гр.д. № 778/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на посочения от кредитора адрес, а именно: *****.

Направен е опит за връчване на така издадената заповед на длъжника, като съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че лицето не живее в ***** от 3 години и повече. РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Залепено е уведомление на таблото пред кметството на ***** на 15.06.2022 г. В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата.

Приложена е справка от ТД на НАП, като според същата лицето не е имало регистрирани действащи трудови договори.

При тези данни, съдът с разпореждане от 29.06.2022 г. и е приел заповедта за надлежно връчена в хипотезата на чл.47, ал.1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая длъжникът по заповедта за изпълнение релевира доводи, че поради ненадлежно връчване на заповедта на основание на основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК З. А. е била лишената от възможността да оспори вземането, т.е. не е изпълнена надлежно процедурата по чл.

47 от ГПК. Съдът счита, че възражението е основателно. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК към залепване на уведомление се пристъпва когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Съдебната практика е дала отговор на въпроса дали еднократната констатация, че адресатът не пребивава на адреса в момента, в който е потърсен, представлява основание да се приеме, че е осъществена хипотезата на сочената норма и този отговор е отрицателен. Приема се, че за да е редовна процедурата по връчване чрез залепване на уведомление и за да се приложи презумпцията на чл.47, ал.5 от ГПК, съответният връчител би следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, като посочи посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение. Приема се също така, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение – не по-малко от три, в продължение на повече от един месец, като връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл.47, ал.1 от ГПК обстоятелства – по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. В конкретния случай се установява, че връчителят е потърсил адресата само веднъж, като не е посочил на коя дата. Отразил е, че лицето не живее в ***** от 3 години, но не е 2 посочил източника на информация за тази констатация. Няма отбелязване и поради какви причини е приел, че не се е намерило лице от категорията по чл.46, ал.2 от ГПК, което е съгласно да получи съобщението.

От друга страна след като длъжникът не се е явил да получи заповедта за изпълнение в срока по чл. 47, ал.1 от ГПК, съдът не е изпълнил задължението си служебно да провери неговата адресна регистрация съгласно нормата на чл. 47, ал.3 от ГПК, респ. да изиска справка за постоянния му и настоящ адрес, за да може да приложи разпоредбата на чл. 47, ал.6 от ГПК.

Тези действия не удовлетворяват посочените минимални изисквания относно редовността на процедурата по чл.47 от ГПК, което предполага възможност поради различни причини адресатът да е отсъствал. Приложението на чл.47 от ГПК е крайна мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на нормата.

Съгласно изложеното, съдът приема, че разпоредбите за връчване на съобщения са били нарушени, вследствие на което заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника. Следователно налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Изложените доводи очертават извод за основателност на подаденото възражение. На основание чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК, служебно следва да бъде спряно производството по изпълнение на издадената заповед. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на взискателя.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК подаденото от З. Н. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, чрез пълномощника адв. С. Н. от АК – Варна, възражение с вх. № 10670/22.12.2022 г. против Заповед за изпълнение № 493/04.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 778/2022 г. по описа на РС – Дупница.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение № 493/04.05.2022 г. по ч.гр.д.

№ 778/2022 г. по описа на РС – Дупница.

ВРЪЩА делото на РС – Дупница за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3