Определение № 2637 от 14.10.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1941/2025
- Вид
- Определение № 2637
- Подписан
- 14.10.2025
- В сила
- 08.11.2025
- Състав
- Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180, ал.1, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2637 гр. София, 14.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000501941 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 232 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47070/15.04.2025 г. на ответницата в първоинстанционното производство Л. С. В., чрез пълномощника й адв.А. В., която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК обжалва Решение № 1789 от 24.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 3693/2022 г. по описа на
СГС,
Първо гражданско отделение,
I-2 5 с което по отношение на ответницата са уважени предявените от ищеца Г. В.
Х . искове по чл.74 вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, чл.87 от ЗННД, чл.180, ал.1т.3 ДОПКвр.чл.чл.4, б.в предл.2 от ЗДТ, чл.180, ал.1, т.3 ДОПК вр. Чл.45, ал.1 от ЗМДТ при твърденията, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. Жалбата съдържа доказателствени искания за приемане като писмено доказателство по делото на Споразумение от 30.03.2023 година и искане за допускане на Съдебносчетоводна експертиза с поставени във въззивната жалба задачи.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът Г. В. Х., чрез пълномощника си адв.А., оспорва въззивната жалба, прави доказателствени искания за приемане като писмени доказателства на Договор за цесия от 25.07.23 г. и Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците „РЕД СПОТС СЪЛЮШЪН“ ООД с нотариална заверка на подписите от 16.05.2025 г.
С Молба вх.№ 25678/01.10.2025 г. ищецът в първоинстанционното производство Г. В. Х., чрез пълномощника си адв.А., прави искане за прекратяване на делото поради постигнато с ответната страна извънсъдебно 1 споразумение с нотариална заверка на подписите от 21.07.2025 г. , като заявява, че оттегля предявените от него искове, а ответницата Л. С. В. изрично е заявила, че е съгласна с направеното оттегляне и няма претенции в тази връзка.
На л.35 от настоящото делото е представено Извънсъдебното споразумение с нотариална заверка на шщеца Г. Х. и ответницата Л. В. от 21.07.2025 г., в което е обективирано и съгласието им за прекратяване на делото.
В тази връзка се прави искане за прекратяване на делото и за обезсилване на първоинстанционното решение поради оттегляне на исковете.
Страните изрично са заявили, че разноските по двете дела пред първата и въззивната инстанция остават за страните така както са направени, поради което молят разноски да не се присъждат на която и да е страна , в частност да не им бъдат възлагани такива и за настоящото производство.
С Молбата ищецът Г. В. Х. моли съда да му бъде върната 50% от държавната такса внесена по сметка на СГС поради прекратяване на делото по споразумение на страните.
Настоящият въззивен състав намира, че с оглед направеното от ищеца оттегляне на исковете, изричното съгласие на ответницата, е десезиран с правния спор. Затова производството по делото следва да бъде прекратено, а първоинстнционното решение – обезсилено.
Неоснователна обаче е претенцията на ищеца Г. Х. за връщане на половината от внесената по сметка на СГСдържавна такса на основание, че спорът е приключил със извънсъдебно споразумение. Производството пред САС е приключило с Определение по чл. 232 ГПК, поради отказ от иска, а не въз основа на съдебна спогодба по чл. 234 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК /предвиждаща връщане на половината от внесената държавна такса/ е неприложима извън случаите на съдебна спогодба. Както е посочено в Определение № 180/15.03.2013 г. По ч.т.д. № 1276/2103 г. На ВКС, ІІ ТО, "всички останали начини за приключване на производството по делото без постановяване на решение по същество- оттегляне и отказ от иска или извънсъдебно споразумение /чиято последица съгласно чл. 249 ГПК е обезсилване на невлязлото в сила съдебно решение и прекратяване производството по делото/, не могат да бъдат приравнени на съдебна спогодба и поради това не представляват основание за връщане на държавната такса." /в същия смисъл е и Определение по ч.т.д. № 121/2011 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Така мотивиран, Апелативен съд -София.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1789 от 24.03.2025 г. по гр.д.№ 3693/2022 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, І- 25 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3