Решение № 54 от 11.02.2022, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Видин, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20211320200867 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЕЛК.

Р. Й. от гр.Дунавци, ЕГН:**********, с адрес гр.Дунавци, ул. „Коста Йорданов“ №19 против Наказателно постановление № 21 -0953 - 000847/ 28.06.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.

70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100,ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са му отнети 6 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. По същество моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди се, че извършената проверка без видео и аудио заснемане е нарушение на Инструкцията за извършване на проверките. Поддържа, че описаната в АУАН фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.

1

Релевират се съображения , че в нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 190,ал. 3 от ЗДвП в пункт 4 от процесното наказателно постановление.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по делото.

От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 17.06.2021г. в 18:20ч. в гр. Дунавци на ул. „Георги Димитров“ в посока към центъра на града, на кръстовището с ул. „Чавдарци“жалбоподателката управлявала личния си лек автомобил марка „Фолксваген Битъл“ с рег. номер ВН0695АМ без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. Автомобилът се движил без включени светлини за движение през деня или къси светлини. Не носила контролен талон към СУМПС. От направената справка с РСОД се установило, че водачът има наложени глоби, които не е заплатил в законоустановения срок. Съставен бил АУАН серия GA №422864 от 17.06.2021 г.за нарушения по чл. 137А, ал.1,чл.70, ал. 3, чл.100, ал. 1, т.1, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, гласни доказателства – разпита на актосъставителя К.Б.. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред в т. 1, 2 и 3 в НП.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното 2 нарушение.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Видин, който към дата 28.06.2021 г. е бил оправомощен да издава НП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.

По пункт 1 от процесното НП съдът намира, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателката е допуснала нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.

137а, ал. 2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателката е допуснала визираното нарушение. Така и Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Налице е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че автомобила е лек.

Съгласно т. 12 от ДР на ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, категория М1 са моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача. Следователно МПС, управлявано от жалбоподателката, е такова, за което важи изискването за управление с поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория М1.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП.

Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.

По отношение на второто констатирано с АУАН нарушение, а именно, че в деня на проверката е установено, че въззивникът като водач на лек автомобил с рег. номер ВН0695АМ негова собственост се движи без включени светлини за движение през деня или с къси светлини съдът счита, че същото се доказа 3 предвид дадените от страна на свидетеля, съставил акта за установяване на нарушението, показания. Разпитаният свидетел е категоричен, че водачът на МПС на процесната дата е управлявал автомобила без включени дневни или къси светлини. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в съдебно заседание от свидетеля К.Б..

Неговите показания са безпротиворечиви и изцяло кореспондират се подкрепят от останалите писмени доказателства, кредитирани от съда. Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус. Същият последователно и непротиворечиво изложи своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден. Свидетелят е категоричен, че е възприел управлението на автомобила от въззивника без да използва включени светлини. С оглед показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, приетата по делото справка за нарушител, съгласно която жалбоподателят е многократно е санкциониран по Закона за движение по пътищата, съдът приема, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, и че същият виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл.

185 от Закона за движение по пътищата. При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушението се установява, че съгласно разпоредбата на чл. 185 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер от 20 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.

Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

По пункт 3 от издаденото наказателно постановление съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.Съдът намира, че от доказателствата по делото,както и от направените признания на жалбоподателката относно фактите в тази част на описаното нарушение, е безспорно установено, че на датата, посочена в АУАН и НП, жалбоподателката е управлявала МПС, респективно е имала е качеството на водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно същата е имала задължението да носи в себе си контролния талон към СУМПС, което му вменява разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче, същата не е представила този документ на проверяващите органи, респективно не го е носила в себе си, тъй като ако бе така би следвало да го представи. Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде 4 потвърдено.

По пункт 4 от процесното наказателно постановление съдът намира, че следва да бъде отменен поради обявената за противоконституционна приложима разпоредба. Според разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Действително, НП № 20 – 0953 - 000847 е влязло в законна сила на 13.08.2021 г. Съдът намира обаче, че с това не е осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната норма в действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС, неизпълнението на което да се явява административно нарушение. Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да се явява едно деяние административно нарушение е необходимо същото да представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, което изрично да е обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания.