Решение № 11404 от 30.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11404 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110163899 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 559,36 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., вследствие на ПТП от 18.01.2016 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2022 г. до окончателното плащане, както и 170,44 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2019 г. до 25.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 46334/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.09.2022 г.

Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 18.01.2016 г., около 14:15 часа, в ...., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „BMW X3“, с рег. № ...... Поддържа, че ответникът ..... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил - И. Г., който преминавайки през непрекъсната линия на пътното платно спира успоредно зад другия паркиращ назад автомобил, при което между тях настъпва удар, вследствие на което му нанася материални вреди, изразяващи се в счупен заден ляв стоп и увреждане на задна броня. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП № 02685/18.01.2016 г., като във връзка с него е образувана щета № 100160303101785, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 544,36 лв., в който размер на 20.11.2017 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „...., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана с изх. № Л-8853/24.11.2017 г., получена на 30.11.2017 г., ведно с 1 материалите по щетата в оригинал, ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 559,36 лв., но същият не е сторил това, поради което претендира същата ведно с лихва за забава в размер на 170,44 лв., начислена за периода от 25.08.2019 г. до 25.08.2022 г.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП от 18.01.2016 г., както и изключителната вина на водача на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... твърдейки, че виновен се явява водачът на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., който е допуснал нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне движението си назад, не се е убедил, че пътят зад него е свободен и е създал опасност за останалите участници в движението. Оспорва иска и по размер, считайки, че размерът на обезщетението следва да се редуцира с разходите за части и труд на увредения автомобил. Предвид неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорния иск за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 04.02.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.01.2016 г., около 14:15 часа, в ...., е настъпило ПТП с участието на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., застрахован при ищеца .... по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... застрахован при ответника ..... по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз – „.... сумата от 544,36 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. За безспорно е отделено още, че с регресна покана с изх. № Л8853/24.11.2017 г., получена на 30.11.2017 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – протокол за ПТП от 18.01.2016 г., уведомление за щета до ...., показанията на свидетелите В. Г. Г. и И. Б. Г., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 18.01.2016 г., около 14:15 часа, при движение по бул. ... и в района на № 5, при наличието на непрекъсната линия на пътното платно, водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № 2

.....предприема маневра за завИ.е наляво, като в същото време водачът на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № 4455 ТМ осъществява маневра за движение на заден ход с цел успоредно паркиране, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва съприкосновение, вследствие на което на последния са причинени материални вреди.

Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомление за щета до застрахователя – ищец ...., показанията на разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и изводите на заключението по съдебно-автотехническата експертиза. Съобразявайки същите, съдът приема, че от една страна процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... който при извършване на маневра за ляв завой с цел бързо заемане на освободило се място за паркиране не се е съобразил със съществуващата хоризонтална маркировка – непрекъсната линия между двете насрещни платна за движение, като по този начин е допуснал съприкосновение с намиращия се в противоположна посока на движение друг автомобил, извършващ маневра назад с цел паркиране. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля В. Г., който при разпита си изрично заявява, че по време на извършване от негова страна на маневра на заден ход с цел успоредно паркиране от противоположната посока на движение е дошъл друг автомобил, който е пресякъл непрекъснатата линия на пътното платно и се е насочил към освободилото се зад него място за паркиране, при което е бил ударен в задната лява част на управлявания от него автомобил. С категоричност свидетелят заявява, че водачът на другия автомобил е пресякъл непрекъснатата линия и навлизайки в освободеното място за паркиране го е ударил със страничното си огледало в задната лява част на автомобила му. В случая, в тази част показанията на разпитания свидетел се подкрепят и от констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което също е приело, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № ..... който не се е съобразил с местоположението на останалите участници в движението, като при наличието на непрекъсната линия е предприел маневра за завИ.е наляво, вследствие на което е реализирал съприкосновение с паркиращия успоредно на заден ход л. а. „БМВ Х3“, с рег. ...... Нещо повече, изрично експертът заявява, че за водача И. Г. е съществувала техническа възможност да предотврати удара в случай, че беше изчакал другия автомобил да паркира, като едва след това извърши маневрата за завой наляво. В тази насока липсва оспорване от ответника, който в хода на процеса единствено е поддържал, че за настъпване на процесното ПТП е допринесъл и водачът на застрахования при ищеца автомобил, без обаче да са наведени възражения във връзка с конкретните фактически действия, предприети от страна на застрахования при него такъв. Нещо повече, в показанията си свидетелят И. Г. също заявява, че в стремежа си бързо да заеме освободило се място за паркиране, се е отклонил от посоката си на движение, завивайки наляво и допускайки по този начин пресичане на непрекъсната линия на платното за движение, вследствие на което е настъпило и съприкосновението с извършващия по това време маневра за паркиране на заден ход друг автомобил. В случая, така установеното поведение на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № .....несъмнено представлява нарушение на чл.

25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при отклонение наляво е навлязъл в противоположната лента за движение с цел заемане на свободно място за паркиране, без обаче да се съобрази с 3 местоположението и посоката на движение на другия участник в движението. Действително по делото се установява, че по същото време водачът на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ..... е извършвал маневра за паркиране назад, но този факт не означава, че водачът И. Г. е бил освободен от задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а именно: да извърши предприетата маневра за навлизане в мястото за паркиране, като се съобрази с местоположението и посоката на движение на останалите участници в движението. Съгласно оборимата презумция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, като в случая тя не бе напълно опровергавана в настоящото производство чрез пълно и главно обратно доказване от ответника. Следва да се отбележи още, че по време на разпита си като свидетел по делото застрахованият при ответника водач също е потвърдил вината си при настъпване на процесното ПТП.