Решение № 1963 от 26.08.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1963 гр. Бургас, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120108482 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД, a при условия на евентуалност и чл.59, ал.1 от ЗЗД, предя-вен от Г. Ж. Д. от гр.С против “Саркос“ ЕООД, гр.Б.

Ищецът твърди, че на 15.03.2021г. е сключил с ответника договор за наем, по силата който му е предоставил за ползване собствен недвижим имот, а именно – гараж, находящ се на подземен етаж в 6-етажна масивна жилищна сграда, с адрес: УПИ II-116 по плана на гр.Б, ж.к.“С“, целият с площ – 151.70 кв. м., срещу заплащане на наемна це-на от 300 лв. месечно, за срок от 15.03.2021г. до 31.12.2021г. Твърди и че след изтичането на този период дружеството е продължило д а ползва наетия обект, без да изпълнява задъл-жението си да плаща дължимия наем – по чл.236, ал.1 от ЗЗД, общо 24 800 лв., за времето от 10.12.2021г. до 21.12.2023г. – с оглед допуснатото изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, чрез увеличението му по размер, така и в писмените бележки. Моли Съдът да го осъди да стори това. Евентуално – иска заплащане на същата сума, като обезщетение за ползването на собствения му гараж от “Саркос“ ЕООД, без наличие на валидно правно ос -нование.

Претендира законната лихва и деловодните разноски.

Ответното дружество оспорва исковете – излага съображения, че договорът за наем е сключен формално от страните – за да се използват електромера и партидата на гаража за захранването на друг, нает за ресторант имот в същата сграда, а не и помещението реално.

Сочи, че през 2021г. негови служители са ползвали няколко квадратни метра от обекта, за да 1 пушат, но в началото на 2022г. достъпът им до него е бил преустановен от ищеца, кой-то е паркирал там автомобила си и е държал свои вещи. Моли Съдът да отхвърли претен-циите.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

На 08.02.2021г. “Саркос“ ЕООД е сключило с ”Каристо 2015“ ЕООД, договор за наем, по силата на който последното, чиито едноличен собственик на капитала е Г. Ж. Д., му е предоставило за ползване собствения си недвижим имот: Ресторант, находящ се в сградата на адрес: гр.Б, ЖК “С”, бл., с площ – 344.70 кв. м., на две нива, за срок от десет години, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 3 500 лв. без ДДС.

Не се спори между страните, че електрозахранването на обекта се е осъществявало от две точки за мощност – ИТН: .......за ресторанта и ИТН: .....за подземен гараж.

Тъй като потребената електроенергия е следвало да се фактурира от доставчика на ответното дружество, съответно и да се заплаща от същото, като наемател на обекта, титулярът на двете партидите в ”Електроразпределение Юг” ЕАД е следвало да бъде променен, за което е подадено нарочно заявление. Към него е приложен и документ, озаглавен Дого-вор за наем от 15.03.2021г., съгласно който ищецът е предоставил на “Саркос“ ЕООД за временно възмездно ползване, до 31.12.2021г., процесния гараж. Наемна цена не е посочена. Твърденията на Д., че е била уговорена такава – в размер от 300 лв. месечно, останаха недоказани в хода на процеса. Не се твърди от страните, а и не се установява по делото, във връзка с обсъждания договор, да е заплащан какъвто и да било наем. Същевре-менно, според показанията на свидетелката Г. В., ищецът е осигурил достъп на служителите на ответното дружество до гаража – понякога са зареждали ресторанта със стока през него, тъй като двата обекта са свързани с врата, както и са почивали и са пуше-ли на поставените там маси и пейки, но и самият Д., освен че е държал свое рес-торантско оборудване /или такова – на ”Каристо 2015“ ЕООД/ – посочените мебели и три хладилника, го е ползвал постоянно и за да си паркира автомобила, т. е. по предназначе-ние. Впоследствие, той е изискал второто дистанционно управление за отваряне на външ-ната рулетна врата, което му е било предадено от ответника, а зареждането на заведението е започнало да се осъществява единствено през аварийния изход. По-късно Д. е затворил и вратата между кухнята на ресторанта и гаража.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а последният – да му плати определена цена.

Следователно, касае се за един консенсуален и възмезден договор, съществен елемент на който е наемната цена – основно задължение на наемателя при наемното правоотноше-ние е да я заплаща на наемодателя. Липсата на уговорена такава или на обективен механи-зъм, по който тя евентуално да бъде определена, както и обстоятелството, че Д. е продължил да ползва гаража по предназначение, води до направата на извод, че в случая не е налице 2 съгласие за сключване на обективираната в документа от 15.03.2021г. сделка. Безспорно се установява по делото и че процесният договор за наем е бил съставен единс-твено с цел да се представи пред ”Електроразпределение Юг” ЕАД, за да се извърши смя-ната на титуляра на партидата с ИТН: 4056263. Ответното дружество не е ползвало гаража за своята дейност, с изключение на спорадично преминаване за зареждане, а неговите слу-жители са почивали и са пушели за кратки периоди от време на съвсем малка площ /обек-тът е с площ 151.70 кв. м./. Т. е., страните явно не са желали да се обвържат с наемно пра-воотношение, а само да създадат привидност за наличието на такова, пред третото лице.

Предвид горното, настоящият съдебен състав счита възражението на “Саркос“ ЕООД, че процесният договор за наем на подземния гараж е сключен само формално с оглед про-мяна титуляра на партидата за ИТН: ........от ”Електроразпределение Юг” ЕАД, т. е. по съществото си – за нищожност, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, и при-видност на сделката /абсолютна симулация/ – чл.26, ал.2, пр. посл. от ЗЗД, за основателно.

Въз основа на нищожната сделка – процесният договор за наем от 15.03.2021г., за ответното дружество не е възникнало твърдяното от Д. задължение – за заплащане на наемна цена от общо 24 800 лв. за периода от 10.12.2021г. до 21.12.2023г.

Искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По евентуалната претенция:

За да се уважи иск с правно основание чл.59 ЗЗД, е необходимо да се установи връзка-та между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, което произтича от един и същи факт – ползването от първия без правно основание на имот, собственост на втория.

Въпреки указаната в първото съдебно заседание доказателствена тежест – с оглед възраженията в писмения отговор на ответника, и дадената му възможност за това, ищецът не е ангажирал по делото надлежни доказателства, че е собственик на процесния гараж.

Горното само по себе си е достатъчно основание за отхвърлянето и на втората претенция.

За пълнота обаче, следва да се посочи и че по делото не се установяват твърденията на Д. ответното дружество да е ползвало процесния гараж без основание.

Ищецът се е съгласил “Саркос“ ЕООД да ползва електрозахранването в обекта безвъзмездно, във връзка със сключения с ”Каристо 2015“ ЕООД договор за наем на ресторанта /затова в обсъдения по-горе документ не е уговорено заплащане на наемна цена/, като доброволно е осигурил и частичен достъп на служители на дружеството до него, за зареждане и за почивка, впоследствие ограничен изцяло, ползвайки същевременно гаража по предназначение – за складиране на вещи и паркиране на автомобили.

Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД също следва да се отхвърли като неоснователен.

По делото не са представени доказателства ответникът да е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение от 1 100 лв. без ДДС /1 320 лв. с ДДС/ по банкова сметка на пълномощника си – адв. Мартин Богдев, поради което такова не следва да му се присъжда.

3

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ж. Д., ЕГН: **********, гр.С, ул.“К. К“ № , срещу ”Саркос“ ЕООД, ЕИК: 203079880, седалище и адрес на управление: гр.Б ЖК “С“, бл., вх., ет., искове – за заплащане на сумата от 24 800 лв., представляваща дължима наемна цена по сключен от тях на 15.03. 2021г. договор за наем на недвижим имот – гараж, находящ се на подземен етаж в 6-етаж-на масивна жилищна сграда, с адрес – УПИ......по плана на гр.Б, ж.к.“С” , бл. целият с площ 151.70 кв. м., за времето от 10.12.2021г. до 21.12.2023г., евентуално, като обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД – поради ползването на собствения му, описан по-горе обект, от дружеството – през същия период, без наличие на валидно правно основание за това, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2024г. до окончателното плащане, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4