Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 352 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 578/2025
Вид
Определение № 352
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Весела Иванова Евстатиева, Иванка Петрова Гоцева, Миглена Руменова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ - УТВЪРДЕН СЪС

ЗАПОВЕД № РД 44/26.03.2025 Г., в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300600578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение №155 от 14.02.2025г., постановено по ЧНД № 5774/2024г. Районен съд - Пловдив, ХII н.с., е отменил постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 146/2022г. /неправилно посочено в постановлението като ДП № 176/2022г./ по описа на РУ – Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр.чл. 130, ал.2 от НК. Постановено е вещественото доказателство по делото – 1 бр. флашпамет „Филипс“, да бъде изпратена за приобщаване по НОХД № 2045/2023г. на Районен съд – Пловдив. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от РП – Пловдив, с който се иска отмяна на първоинстанционното определение поради неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че упрекът на районния съд за игнориране на част от събраните доказателства с наблягане на други, отделни, обслужващи определена теза е неправилен, доколкото стандартът за мотивираност на прокурорския акт е бил покрит, още повече че според съдебната практика критериите за мотивираност на постановленията на прокуратурата и присъдите на съда били различни и между тях не следвало да се слага знак за абсолютно равенство. Посочено е, че първостепенният съд е „отрекъл“ протокола за оглед на приобщеното по делото веществено доказателство – флашпамет, и не се е запознал със съдържанието на видеозаписите, въпреки че същите се намират в ПРС, като макар и по друго дело са били достъпни. Отделно от това в постановлението на държавното обвинение мотивирано е било обяснено защо действията на св. * не изпълват квалифициращия признак - хулигански подбуди. Изразява се несъгласие с указаното от районния съд, че при новия анализ на доказателствата прокурорът следва да мотивира евентуалното наличие, респ. липса на данни 1 за други престъпления, а не бланкетно да заявява, че такива не се установяват.

По делото били извършени достатъчно на брой действия по разследването, които да позволят разкриване на обективната истина и да позволят наблюдаващият прокурор да направи законосъобразни и обосновани изводи за това извършено ли е деяние, кой е неговият автор и престъпно ли е то.

Алтернативно се сочи, че наказателното производство е прекратено на осн. чл.

24, ал. 6 вр.чл. 25, ал.1, т.6 от НПК, тъй като в шестмесечен срок от съобщението, че досъдебното производство е спряно и престъплението се преследва по частен ред, не е постъпила тъжба от пострадалия. Наведени са доводи, че изтичането на шестмесечния срок и неподаването на тъжба е достатъчно условие да бъде прекратено производството, без прокурорът да възпроизвежда вече възприетите от него с постановлението за спиране фактическа обстановка и правни изводи. Ето защо в тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство ПРС не е следвало да извършва преценка за обоснованост и законосъобразност на постановлението досежно изводите му за извършено престъпление от общ характер. Възможността за проверка на изводите на прокурора, че не е налице извършено престъпление от общ характер, а такова преследвано по тъжба на пострадалия, и на обосноваността на фактическите изводи при анализа на доказателствения материал, била предвидена в рамките на производството по обжалване на постановлението за спиране по чл. 244, ал.5 от НПК, поради което аргументи относно правилността на преценката на прокурора не следвало да се обсъждат в настоящото производство по чл. 243 НПК. Не на последно място били отстранени пороците, констатирани при предишна отмяна на прекратително прокурорско постановление по делото.

Против подадения протест е постъпило становище от пострадалите лица – св. А. А. Ю. и св. А. Е. Е., в което се сочи, че определението на Пловдивския районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Твърди се, че са налице данни за извършено престъпление – нападение над две лица /двамата свидетели/ на публично място в центъра на гр. *, в присъствие на общото им дете, което предизвикало широк обществен отзвук и възмущение. Не били разпитани въобще нито пострадалите, нито свидетели, имащи отношение по случая. Не били изискани от ПРС и относимите три граждански дела по ЗЗДН, нито са назначени съдебномедицински експертизи, които да установят нанесените им телесни увреждания. Отмененото постановление на РП – Пловдив било нищожно поради липса на мотиви. Нещо повече – фактическата обстановка била изопачена. Поддържа се, че в постановлението на РП - Пловдив неправилно е прието, че при процесното нападение над св. Ю. и жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство - св. Е., св. * била придружавана от съпруга й *. Не отговаряли на събраните доказателства и изводите на прокурора, че св. Ю. блъснал св. *, вследствие на която тя паднала на земята.

Противно на приетото именно св. * била тази, която е блъснала, ударила и одраскала св. Ю., като е оскубала и ударила и св. Е., която се опитала да защити мъжа си. На сградата на Община * имало монтирани камери, които заснели инцидента, но същите не били приложени по делото, а записите на другите камери не касаели нападението върху тях. Инкриминираното деяние осъществявало квалифициращите признаци освен по т.12 на чл. 131, ал.1 вр.чл.130, ал.2 НК, но и по т.4 на същата разпоредба, доколкото телесни 2 повреди били нанесени на две лица – на св. Ю. и св. Е.. Освен телесните увреждания били повредени/счупени и собствени на двамата свидетели /св.

Ю. и св. Е./ движими вещи, но разследване в тази посока въобще не било проведено. По изложените съображения от въззивния съд се иска да остави протеста без уважение, а определението на РС – Пловдив да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите наведени в протеста и становището по него, както и аргументите в атакуваното определение, намира протеста за процесуално допустим – подаден е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Досъдебно производство № 146/2022г. по описа на РУ - Стамболийски при ОДМВР – Пловдив е образувано с постановление от 24.06.2022г. за това, че на 25.03.2022г. в гр. Пловдив е причинена телесна повреда на А. Ю., като деянието е извършено при хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК. В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите *, *, *, А. А. Ю., *, А. Е. Е., изготвени са съдебномедицински експертизи по писмени данни и справки за съдимост на свидетелите А. Е., А. Ю. и *.

С постановление от 09.05.2023г. /което липсва по ДП/ наблюдаващият прокурор е прекратил цитираното досъдебно производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. Това постановление е било отменено с Определение № 420/26.05.2023г. по ЧНД № 3098/2023г. на Районен съд - Пловдив, като след протест на РП-Пловдив, първоинстанционният съдебен акт е потвърден с Определение № 633/06.07.2023г. по ВЧНД № 1290/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, поради липса на мотиви и посочени пороци в аналитичната дейност на прокурора.

В хода на допълнителното разследване повторно са разпитани свидетелите *, *, А. Е. Е., А. А. Ю., *, като са проведени и очни ставки с тяхно участие. Извършен е оглед на доброволно предаденото от св. * веществено доказателство – 1 бр. флашпамет, съдържаща 2 бр. видеозаписи от охранителна камера. С постановление от 10.10.2024г., изведено на 11.10.2024г., наблюдаващият прокурор е прекратил повторно наказателното производство по ДП на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 НПК и чл.199 от НПК. Срещу постановлението е подадена жалба от пострадалите А. Ю. и А. Е., по която ПРС е постановил определението, предмет на настоящата въззивна проверка.

С атакуваното определение Районен съд - Пловдив е отменил постановлението на РП-Пловдив, в което е прието, че не са налице признаци на извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр.чл. 130, ал.2 НК или друг състав на закона. За да достигне до този резултат наблюдаващият прокурор е възприел, че на св. А. Е. и св. А. Ю. било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Деянието не било извършено по хулигански подбуди, тъй като бил установен личен мотив в действията на св.

*, изразяващ се във влошени междуличностни отношения и възникнал скандал, макар личният мотив не винаги да изключвал този квалифициращ признак. В действията си св. * не била мотивирана от желанието й да изрази 3 явно неуважение към обществото, като причини на пострадалия лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК. Сочи се още, че несъмнено извършеното от св.

* е укоримо /същото се отнасяло обаче и за пострадалите А. Ю. и А. Е./ и се явява обществено неприемливо поведение по своята същност и в разрез с установените норми за поведение в обществото. Не са кредитирани с доверие показанията на св. А. Ю., св. А. Е., св. * и св. *, предвид противоречието им с приобщения по делото видеозапис, обективиран в протокол за оглед на ВД, от който било видно, че именно тези свидетели са първоначалните агресори в създалата се ситуация и инициирали физическата разпра между страните, а не св. *, както и с показанията на свидетелите при извършените очни ставки.

Според наблюдаващия прокурор дори можело да се приеме, че получените от пострадалите травми са вследствие на упражнена от св. * самозащита /т.нар. неизбежна отбрана по смисъла на НК/. Направен е извод, че е налице и предвидената в закона реторсия /чл.130, ал.3 НК/, макар този институт да е приложим само от съда. Изложено е, че по делото са извършени необходимите действия по разследването – разпит на свидетели, очни ставки, СМЕ, оглед на ВД, приложени били и всички относими документи. Освен това производството е било спряно с постановление от 18.03.2024г., на осн. чл. 244, ал.1, т.1 вр.чл. 25, ал.1, т.6 НПК, като на св. А. Ю. е била разяснена възможността да подаде тъжба до РС - Пловдив. От изисканата от ПРС справка се установило, че няма образувано наказателно дело от частен характер.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване РС - Пловдив е приел, че наблюдаващият прокурор не е обсъдил показанията на свидетелите *, *, *, А. Ю. и А. Е. (за показанията на св. * нищо не се споменавало), а единствено посочил и то като бележка, че не кредитира показанията на А. Ю., А. Е., * и *, тъй като от извършените очни ставки и от приобщения по делото видеозапис било видно, че „именно те са първоначалните агресори в създалата се ситуация, а не св. *. Същите са тези, които инициирали физическата разпра между страните, като именно техните действия са първопричината за изостряне на скандала.“ Според районния съд нямало доводи в постановлението дали съществува противоречие в показанията им и поради това да не се дава вяра на заявеното от тях. Прието е, че въпросният видеозапис, предаден доброволно с протокол от св. * (л. 106 от ДП) не е сред наличния доказателствен материал по делото, в разрез с императивната норма на чл. 111, ал. 1 от НПК, след като е бил предоставен от наблюдаващия прокурор с писмо (л. 114 от ДП) по друго наказателно производство в деня, в който прекратил настоящото – на 11.10.2024 година, преди актът му да е влязъл в сила, т. е. преди настоящото наказателно производство да е приключило. От друга страна, въпросният оглед на веществено доказателство – записът (л. 117 - л. 127 с приложен фотоалбум), не внасял яснота за инкриминираните събития, тъй като субектите в него са индивидуализирани единствено като мъже и жени, без разяснение кой точно кой е, за да могат да се правят обосновани изводи за действията на лицата.