Решение № 260425 от 11.06.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6500/2020
- Вид
- Решение № 260425
- Подписан
- 11.06.2021
- В сила
- 17.08.2021
- Състав
- ВИОЛЕТА ГРИГОРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 62, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. ***, 11.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ***, втори граждански състав, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ***при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия В.***гр. дело №6500/2020г. по описа на Районен съд *** и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния ***В.В.“ против М.Г.К. с
ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземане към ответника за следните суми: 4,62 лв. за отопление с ИРУ за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 220,78 лв. за отопление без ИРУ за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 212,39 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 562,12 лв. за битово горещо водоснабдяване за периода 01.09.2018г.-30.06.2020г.; сумата от 85,38 лв. – услуга дялово разпределение; корекция от 41,60 лв.; преизчислени суми с решение на КЕВР- 13,42 лв.; както и главница в размер на 1030,27 лв. за периода 01.06.2018г.-30.06.2020г.
Задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер 21126 на името на ответника, в който са монтирани два броя водомери, 3 броя индивидуални разпределителни уреди и щранг – лира в банята. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния ***В.В.“ против М.Г.К. с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания за следните суми: сумата от 1030,27 лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода от 02.11.2018г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 4023/2020г. по описа на РС ***.
С определение № 260443/16.02.2021г. на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв. И.Н.
*** за особен представител на ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител на ответника. По делото е депозирано становище с вх.№ 263220/09.03.20201г. от адв. Н., в което процесуалният представител счита предявените искове за неоснователни, както и че топлинната енергия е отчитана без правно основание.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от ***, която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
Особеният представител на ответника, се явява и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.***, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№4023/2020г. описа на РС-***, че на 18.08.2020г. „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М.Г.К., както и че в хода на производството била издадена Заповед №2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която РС – *** разпоредил „Длъжникът М.Г.К. да заплати на кредитора „Т.П.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния ***В.В., сумата от 1030,27 лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода от 02.11.2018г. до 04.08.2020г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение." Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №8621/29.10.2020г. съдът указал на заявителя възможността да предяви установителен иск. Съобщението е получено от ищеца на 05.11.2020г. В законовия месечен срок с искова молба вх.№268442/02.12.2020г. е инициирано настоящото гражданско дело №6500/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, том 3, рег.№ 3536, дело №728 от 1999г., че ответницата е собственик на недвижим имот с адм.адрес: гр.***, ***В тази насока е и справка от Служба по вписвания при РС *** на л.38 от делото.
Безспорно е и се установява от представеното заверено копие на договор № 41/05.10.2001г. и споразумителни протоколи от 05.10.2001г. и от 21.11.2011г., че етажната собственост е сключила договор с топлинен счетоводител – „***, който да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между абонатите на абонатната станция 01090, находяща се в гр.***, ***Не се спори и се установява от молба от
28.03.2000г., че М.Г.К. подала молба за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода при „***-***“ ЕАД.
Служебно известен на съда факт е, че Общите условия на „Т.П.“
ЕАД са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен („Посоки“ в бр.239 от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Спорно по делото е има ли качеството потребител на топлинна енергия ответницата, упражнила ли е правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ, дължи ли ***сумите по издадената Заповед №2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 4023/2020г. по описа на РС ***, на какво основание и в какъв размер.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца, както следва: сумата от
1030,27 лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода от 02.11.2018г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 4023/2020г. по описа на РС ***.
За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени доказателства.
Установява се от представеното в съдебно заседание заверено копие на договор от 05.12.2007г. , че между „***-***“ ЕАД и „*** бил сключен договор, по силата на който „*** следвало да извършва дялово разпределение между имотите в сгради етажна собственост или сгради с повече от един потребители на количествата топлинна енергия, доставени от „*** и отчетените по топломера в абонатната станция на СЕС, съгласно приложен списък, който се актуализирал ежемесечно.
Съгласно чл.3 *** се задължила да подпише споразумителен протокол Приложение №5 с упълномощения представител на потребителите , за формиране на сметките въз основа на определените дялове за отделните имоти в сградата на собственик, който е избран от потребителите съгласно чл.139б ЗЕ. Сред останалите задължения на *** са : да актуализира данните за титуляри на партидите, собствениците или наемателите на имотите, характера на потреблението и начина на заплащане по данни, предоставени от потребителите или от търговеца и да уведоми „***“, да предава ежемесечно данни за топлинната енергия за разпределение, както следва без да се ограничава с тях: показания на топломера в АС (ново/старо ), топлинна енергия за периода по топломер, топлинна енергия за периода без топломера, технологични разходи за топлинна енергия в АС, топлинна енергия за разпределение, показания на общия водомер в АС (ново/старо), количество гореща вода по общия водомер в АС; да приема молба-декларация от новия потребител за промяна на титуляр на партида и да уведомява търговеца за промяната на партидата.
Установи се от приложения по делото екземпляр от Приложение №5 към договора между „***-***“ ЕАД и „*** , че същият не е идентичен по съдържание с приложения образец №1 към исковата молба, като разликата освен в наименованията е свързана и с обстоятелството, че към образец №5 е следвало да се приложи Протокол от Общото събрание на етажната собственост, който съдържа трите имена, точните адреси, аб.№, ЕГН и подписите на упълномощителите.
Видно от представените от ищеца и неоспорени от ответника заверено копие на констативни протоколи и свидетелства за проверка на топломери на л. 66-69 от делото, през 2018г и 2020г. по отношение на топломер в абонатната станция за адрес ***, ж***е извършена метрологична проверка, като не са установени несъответствия в средството за измерване.
Назначена по делото е и съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, по приложените по делото документи и материали, предоставени от ищеца, към датата на изготвяне на заключението незаплатените суми за топлинна енергия на абонат №21126 възлиза общо на 1030,27 лв. , от които сумата от 427,17 лв. за топлинна енергия за отопление, сумата от 507,72 лв.- сума за битово горещо водоснабдяване и 85,38 лв. – услуга разпределение. За процесния период няма отчетени суми за топлинна енергия за отдадена от сградната инсталация.
Видно от заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва възлиза на сумата от 105,22 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото. В подкрепа на заключението на вещото лице са и приобщените по делото заверено копие на фактури на л. 9 до 31 от делото, представени от ищеца и неоспорени от ответника, през отчетните периоди на имот, находящ се в гр.***, ж.к.“Сторгозия“ бл.74б, ап.8, с потребител М.Г.К. е била доставена топлинна енергия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Съгласно чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Чл.38, ал.1 от Закона за собствеността гласи, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7754f580-44f9-426d-aa6e-b23c83a45eb4