Решение № 2792 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2792 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110215762 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Л. Д. против Наказателно постановление № 420003144/05.10.2022 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, с което на Х. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 93в, ал.

11 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година, относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета, относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014/, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното физическо лице, което в подадена жалба релевира доводи за отмяната му.

Изтъква, че описанието на нарушението е лаконично и възпрепятстващо, възможността му да разбере основните му параметри. Излагат се съображения, че приетата за установена фактическа обстановка не съответства на приложения закон, както и че не е конкретизирано, за кои точно периоди е бил длъжен да въведе изискуемите данни. Допълва, че наказващият орган не е конкретизирал, с какъв тахограф е било оборудвано, управляваното от него моторно превозно средство. Датата и мястото на нарушението, 1 според жалбоподателя не са надлежно посочени, което намира за съществено процесуално нарушение. В заключение се сочат аргументи, че са налице достатъчно основания, процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – Х.

Л. Д., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ИА АА, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбоподател е Х. Л. Д.а, ЕГН **********, който към 2022 г., заемал длъжността „водач“ в дружество „М и М Травел“ ООД и в качеството си на такъв, управлявал екипно автобус модел/марка „Мерцедес Травего“ с рег. № КН5552ВК.

На 16.08.2022 г., около 09:45 часа, в гр. София, в района на автогара „Сердика“, жалбоподателят Д., бил спрян за проверка от свидетеля Б. Георгиев Н. - инспектор в РД „АА“ - гр. София. В хода на проверката, контролните органи установили, че жалбоподателят Д. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа, за периода от 20:01 часа на 13.08.2022 г. до 15:37 часа на 14.08.2022 г. В хода на проверката жалбоподателят Д. не представил и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

При тази хронология, инспектор Б. Георгиев Н. съставил АУАН Серия А-2012 № 327935/16.08.2022 г. за извършено от Х. Д. нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент 165/2014 и на чл.100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Същият бил предявен на нарушителя, който го приел без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 42 – 0003144 от 05.10.2022 г., с което на основание чл. 93в, ал. 11 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв., както и на основание чл. 183, ал.

1, т. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 23.11.2022 г., а жалбата против него е подадена на 24.11.2022 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Б. Н., разпечатка от карта на водача, Заповед № РД-0830/24.01.2020 г., Заповед № 355/19.09.2022 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., в които разяснява за начина, по който е осъществена проверката спрямо жалбоподателя, както и липсата на въведени данни в тахографа на управлявания от него автобус. Поради изминалия период от време, свидетелят не съумя да възпроизведе точни детайли, относно датата и часовете, в които не са били въведени данните, което обаче се преодолява от приобщената разпечатка от карта на водача.

2

Видно от същата, в периода от 20:01 часа на 13.08.2022 г. до 15:37 часа на 14.08.2022 г., чрез картата на водача Д. не са въведени дейностите, които е осъществявал, докато е бил извън превозното средство.

Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролните органи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от компетентни органи.

Оспорваното наказателно постановление е издадено от директора на РД „АА“, съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя, а непосредствено след това му е надлежно връчен. Същите за изготвени в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.

Относно нарушението по т. 1.

Въпреки горното, в хода на изготвяне на двата основни акта в настоящото производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, изразяващи се в липса на точно и пълно описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, вменено на жалбоподателя, както и непълна правна квалификация на същото, което ограничава, в значителна степен, правото на ефективна защита на жалбоподателя.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажира за нарушение на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт.

От чл. 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 се извежда приложното поле на регламента, а именно спрямо превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага Регламент (ЕО) № 561/2006, какъвто се явява и настоящият казус, доколкото в НП е изведено, че жалбоподателят Д. е извършвал превоз на пътници, а превозното средство е регистрирано в Република България.

3

Видно превозното средство, управлявано от жалбоподателя е оборудвано с тахограф, който работи с карта на водача, което пък позволява да се идентифицира с точност водачът на превозното средство, а от друга страна да се осигури прозрачност и проследимост на неговите действия.

В чл. 2, § 2, б. „ж“ и „з“ е дадено легално определение на понятията „аналогов“ и „дигитален“ тахограф, като в зависимост от устройството, с което е оборудвано съответното превозно средство, задълженията вменени на водачите в чл. 34, § 3 се разделят съответно в буква „а“ – за аналогови и „б“ за дигитални тахографи. В хода на проверката и към административната преписка, съответно в описанието на нарушението, обаче липсва изрично посочване на вида на тахографа, както и дали същият работи в съответствие с изискванията на Регламента. Горното уточнение, следва да бъде изрично посочено в обстоятелствената част на постановлението, доколкото именно от това обстоятелство, произтича задължението и на жалбоподателя.

Единствено разпечатката от картата на водача не дава категоричен отговор на вида на използвания тахограф, доколкото съгласно чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламента - „карта на водача“ означава карта за тахограф, издадена от органите на държава-членка на конкретен водач, която идентифицира водача и служи за съхраняване на данни за дейността на водача. Няма понятие като дигитална карта в легалните дефиниции на съюзния акт.

На следващо място, чл. 34, § 3, буква б) от Регламент № 165/2014, която е посочена за нарушена, е предвидено, като задължение на водачите, когато не са в състояние да използват функцията по автоматично записване на дигиталния тахограф, с който е оборудвано превозното средство, периодите, различни от времето на управление, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

Самата разпоредба препраща към отделни хипотези със свое автономно значение, които обаче не са изрично констатирани и описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, а единствено дословно е преписано съдържанието на разпоредбата. Периодите, които се отнасят до всяка „друга работа“, „периоди на разположение“ и „почивки“, следва да съответстват или на времето на непрекъснато управление и общото време на почивка, „ако неговата дейност в момента е управление“, или на продължителността на съответната дейност и общото време на почивка по време на работа, ако неговата дейност в момента обхваща времето за почивка/отпуска - в този смисъл и решение от 7 май 2020 г., C-96/19, EU:C:2020:353, т. 35 от цитираната съдебна практика.

Безспорно бе установено, че жалбоподателят не е вписал данни за осъществени от него действия за периода от 20:01 ч. на 13.08.2022 г. до 15:37 ч. на 14.08.2022 г., видно от разпечатката от карата на водача. Но не се установява, че същият е бил извън превозното средство и не е могъл да използва тахографа, доколкото „дневният работен ден, включва времето за управление на превозното средство, всички други периоди на работа, периода на 4 разположение, почивките по време на работа, както и когато водачът разделя дневната си почивка на два или три отделни периода, този период на почивка, при условие че не надвишава един час“ - /в този смисъл и решение от 09 юни 1994 г., С-394/92, EU:C:1994:237/.

На следващо място, съгласно чл. 36, § 3 от Регламент № 165/2014, при осъществяването на проверки, контролните органи могат да осъществяват дейността си чрез анализ на извлечените данни от тахографа или от картата на водача, или „ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ“, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба, като изброяването не е изчерпателно /в този смисъл и решение от 7 май 2020 г., C-96/19, EU:C:2020:353, т. 37 от цитираната съдебна практика/. В своята контролна дейност, наказващият орган е бил длъжен да изиска и да обсъди всички такива факти, както и да съобрази, че жалбоподателят не управлява сам превозното средство, също така и че самият жалбоподател не управлява само това превозно средство /справка от картата на водача/.

От което следва, че преди да бъде ангажирана отговорността му е следвало да се съберат данни за това дали другият водач е управлявал автобуса на 13.08.2022 г., както и дали жалбоподателят не е управлявал друго превозно средство, което изрично да бъде посочено и в наказателното постановление с цел изясняване на фактите, при които се твърди че е осъществено нарушението.

В тази последователност, съдът е длъжен да допълни, че съгласно чл. 6 , ал. 1 ЗАНН, като част от състава на административните нарушения, освен елементите от обективна страна, наказващият орган е длъжен да установи и въведе и субективните такива, а именно вината, мотивите и целта, от които се е водел нарушителят. Доколкото отговорността е ангажирана спрямо физическо лице, то вината се явява съществен елемент от описанието на нарушението, като липсата или наличието й е недопустимо да се предполага.