Решение № 527 от 04.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 04.08..2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АДРИАНА АТАНАСОВА

При участието на секретаря Цветанка Делова в присъствието на прокурора Станимир Димитров, след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 2270 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 04.12.2019 г., постановена по нохд №7133/19г. на СРС, НО, 5-ти състав е признал подсъдимия Н.Й.П. за виновен в това, че на 25.01.2017 г., около 10:30 часа, в магазин „МАНИЯ”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, ул. „Илия Бешков” № 12, чрез извиване на дясна ръка на К.К.С. зад гърба, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в предна луксация /изкълчване/ на дясна раменна става, като луксацията на дясната раменна става реализира медико-биологичния признак на трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период повече от един месец – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 54, ал. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

Против присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия, в която се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се съображения за превратен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който съдът е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Прави се собствен разбор на доказателствения материал. Оспорват се приетите от съда отегчаващи вината обстоятелства, като се претендира, че е налице смекчаващо такова, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия. С тези аргументи се прави искане за отмяната на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия , поддържа така подадената жалба и допълнението към нея. Преповтаря доводите относно липса на всестранно обсъждане на събрания доказателствен материал, като се акцентира, че първоинстанционният съд безкритично е приел тройната съдебномедицинска експертиза, тъй като вещото лице д-р С.в съдебно заседание е заявил, че механизмът на изкълчване се извършва чрез падане, а не чрез издърпване, което не кореспондирало на повдигнатото обвинение. Оспорва и деянието да е извършено умишлено от подсъдимия П..

Пред въззивната инстанция частният обвинител С. твърди, че свидетелите – служители в магазина, не са били обективни при депозиране на показанията си. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Представителят на държавното обвинение заявява в открито съдебно заседание, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Намира доказателствения анализ на районния съд за правилен, въз основа на който първата инстанция е стигнал до правилни прави изводи относно обективната и субективната страна на деянието, извършено от подсъдимия П.. Излага съображения относно обосноваността на присъдата, като намира всички обстоятелства, част от предмета на доказване, за безспорно установени. Предлага присъдата да бъде потвърдена в цялост.

В правото си на последна дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан или да бъде осъден условно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от подсъдимия и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена. В хода на съдебното следствие са събрани всички възможни и достъпни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които първоинстанционният съд е достигнал до правилно крайно решение. Макар и в част от доказателствения си анализ районният съд да е подходил незадълбочено и лаконично, не е накърнено вътрешното му убеждение. За настоящата инстанция не съществува съмнение въз основна на кои доказателства и доказателствени средства е изградено същото.

Поради това съдът намира, че въз основа на обективен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до единствения възможен, логичен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимия П. в така повдигнатото му обвинение.

След извършен собствен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Н.П. работил като продавач-консултант в магазин „МАНИЯ“, находящ се на адрес гр. София, ж.к.

Дружба, ул. „Илия Бешков“ № 12, когато бил на работа.

На 25.01.2017 г. в горепосочения магазин е имало ново зареждане, поради което свидетелите К.К.С. и М.М.М.отишли рано сутринта пред магазина, изчаквайки неговото отваряне в 09:00 часа. Двамата били първите клиенти, които след като магазинът отворил започнали да пазаруват. Сред клиентите в магазина същия ден били свидетелите М.Г.А.П., К.У., С.Ф., М.М.и Е.В.. Повече от час С. и М.избирали стоки от магазина и след като приключили с пазаруването се наредили на опашката на касата, за да заплатят покупките.

Преди това свидетелят С. решил да рекламира две блузи, закупени предната седмица от същия магазин, които имали дефект. Той отишъл на касата и показал на касиерката – свидетелката Д.Н.И.двете блузи и ѝ обяснил, че иска да ги замени. Свидетелката И.го насочила да разговаря с управителя на магазина – свидетеля С.О.П., който стоял зад щанда с касите на магазина. Свидетелят С. отишъл при управителя и двамата започнали да спорят за блузите. Спорът между двамата ескалирал и прераснал във физическа разправа, като свидетелите С. и П.започнали да се бутат. Последвала и размяна на удари. Двамата се хванали за дрехите, започнали да се дърпат, загубили равновесие и паднали на земята, като продължили да се бутат и посягат един на друг. В този момент се намесили подсъдимият П., който се приближил в гръб към свидетеля С., хванал го за дясната ръка издърпал я силно назад и я извил зад гърба му, като продължавал да го дърпа за ръката, след което държейки го, го изритал. Подсъдимият П. преустановил действията си, тъй като се насъбрали доста клиенти от магазина. След това свидетелят С. се изправил и заедно със свидетеля М.се насочили към изхода. Докато се придвижвал към изхода, свидетелят С. се ударил в метална разделителна врата. След като напуснали магазина, той се оплакал на свидетеля М., че много го боли дясната ръка и, че тя му е „извадена“, като го боляла и главата. Свидетелят М.позвънил на тел. 112 и съобщил за инцидента.

На място били изпратени полицейски служители от 08 РУ-СДВР и екип на ЦСМП.

Свидетелят С. бил откаран в УМБАЛ “Света Анна“ за извършване на преглед и оказване на медицинска помощ.

Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ, свидетелят К.К.С. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядане и оток на челото в ляво; кръвонасядане и оток на лявата скула, повърхностна охлузна рана и кръвонасядане по гърба на носа, състояние след травматичен кръвоизлив; кръвонасядане на двете колена; контузия на дясното рамо и луксация /изкълчване/ на дясната разменна става. Механизмът на получаване на изкълчването на раменната става е силно дърпане на лакътя и едновременно с това извиване на същата. Луксацията на дясната раменна става причинява затруднение в движението на десния горен крайник за период повече от един месец.

Видно от заключението на изготвената по делото КСППЕ, състоянието на св. К.К.С. позволява да отговаря на поставените му въпроси и да участва във всички фази на наказателното производство.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К.К.С.; М.М.М.; Н.П. А.; Д.Н.И.; С.Х.К.; С.О.П.;

А.С.П.; М.Р.Г.; Г.П.И.; К.И.У.; С.С.Ф.; М.П.М.;

Г.К.П.; М.К.Д., Е.Д.В.; писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване, справки за съдимост, медицински документи; както и изготвените в хода на досъдебното производство експертни заключения на съдебномедицинска експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза, трона съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и комплексна и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свидетеля С..

Съдът констатира, че всички гласни доказателствени средства са еднопосочни относно датата и мястото на инкриминираното деяние, а именно 25.01.2017 г., около 10:30 часа, в магазин „МАНИЯ”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, ул. „Илия Бешков” № 12. Свидетелите са категорични, че денят е бил сряда, тъй като в магазина е имало ново зареждане. По-нататък последователност се наблюдава относно обстоятелството, че свидетелят С. е искал да рекламира закупени в предходен ден стоки, които имали дефект, поради което бил препратен да разговаря със свидетеля П.– управител на магазина към инкриминирания момент. По повод направената рекламация възникнал спор между двамата, като показанията на свидетелите от този момент нататък се разминават. В тази връзка обосновано районният съд е констатирал, че са налице две групи свидетели. В едната група влизат служителите от магазина – свидетелите Н. А., Д.И., С.К., С.П.и Г.И., а другата група е формирана от свидетелите клиенти на магазина – К.С., М.М., М.Г.А.П., К.У., С.Ф., М.М.и Е.В..

Съдът се е доверил на втората група свидетели, отчитайки че същите са били очевидци на инкриминираното деяние и се явяват незаинтересовани от изхода на делото лица /с изключение на свидетелите С. и М./. Настоящата инстанция макар и принципно да изразява съгласие с крайния извод на контролирания съд, че с доверие следва да се кредитират показанията на втората група свидетели, намира за лаконичен подхода към анализа на първата група. Обстоятелството, че свидетелите Н. А., Д.И., С.П., Г.И. са колеги на подсъдимия, а С.К. е собственик на магазина не може еднозначно да обуслови тезата за преднамереност и тенденциозност на изложеното от тях, а показанията им следва да бъдат подложени на задълбочен анализ. В този ред на мисли настоящата инстанция констатира, че свидетелката Иванова, макар и пряко да е възприела нарастващия конфликт между свидетелите С. и П., които впоследствие започнали да се боричкат, споделя, че се е стараела да не се намесва, както и че не е видяла кои лица са разтървали двамата свидетели. Свидетелят П.също не може да посочи кои лица са помогнали за преустановяване на боричкането между него и свидетеля С.. Свидетелят Г.И. заявява, че е бил с гръб и не е възприел пряко случилото се между свидетелите П.и С., а единствено е чул „нещо като пъшкане“. Изложеното от него, че свидетелят С. се е спънал на входната врата и паднал е изолирано твърдение, поради което съдът не се довери на същото. По-нататък свидетелят Н. А. потвърждава за възникналия конфликт, като твърди, че с колеги и клиенти единствено са вдигнали от земята свидетеля С.. Посоченото от него също не кореспондира с останалия доказателствен материал, като всички останали свидетели твърдят, че е била необходима активна намеса между С. и П., за да бъде преустановено сборичкването между двамата. Поради това така посоченото от свидетеля, че само са помогнали на С. да се изправи не съответства на обективната действителност. Последният свидетел от тази група – К.не е бил очевидец на деянието, като е дошъл в един последващ момент. Неговите показания са източник на производни данни, доколкото той заявява пред съда споделената му информация от свидетеля П.относно възникналия конфликт. Показателно е, че нито един от тези свидетели не може да посочи кои точно лица са участвали в разтърваването на свидетелите П.и С., като част от тях дори не са възприели пряко случващото се, тъй като са били обърнати с гръб към управителя и частния обвинител. Така изложеното от свидетелите, макар и присъствали в магазина на инкриминираната дата, не може да послужи за изясняване на обективната истина досежно авторството на деянието, доколкото същите твърдят, че не са възприели кои лица са помогнали за преустановяване на конфликта и физическия сблъсък.