Решение № 508 от 13.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 13.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110213923 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от /ДРУЖЕСТВО/, ЕИК №№№№№, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. М.Г. от САК срещу наказателно постановление № Р-10-679/31.08.2021 г., издадено от В.Н.И. – заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

В депозираната жалба са релевирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. Кирил Слабов, с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност на постъпилата жалба и моли атакуваният санкционен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендира се и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с постъпила жалба в КФН с вх. № 91-02-724/15.06.2021 г. от Г.Т.П., относно предявена пред /ДРУЖЕСТВО/ претенция № 2010037897/30.12.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на 16.06.2021 г. от дружеството-жалбоподател са изискани писмени обяснения и заверено копие от цялата документация, съдържаща се в преписката по щетата.

При извършената на 24.06.2021 г. проверка на изпратените от застрахователното дружество документи е констатирано, че щетата е заведена в /ДРУЖЕСТВО/ на 30.12.2020 г., като последното доказателство във връзка с 2 претенцията е представено на 11.01.2021 г.

След 11.01.2021 г. жалбоподателят не е изисквал от увреденото лице допълнителни доказателства, необходими за установяване на претенцията в предвидения в разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ 45-дневен срок, като е изплатил обезщетение на 11.06.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения срок от 15 работни дни, считано от представянето на доказателствата по чл. 106 КЗ.

С акт за установяване на административно нарушение № Р-06686/21.07.2021 г., съставен от В. Р. Ш. – старши експерт в отдел „Правопилагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН и в присъствието на К.Г.Д. и В.Т.М. – свидетели при съставянето на акта е констатирано, че жалбоподателят /ДРУЖЕСТВО/ се е произнесъл по претендираното застрахователно обезщетение от Г.Т.П. по щета № 2010037897/30.12.2020 г. извън законоустановените 15 работни дни, считано от 11.01.2021 г., което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 01.02.2021 г., вкл.

В акта е отразено, че с визираното бездействие на 02.02.2021 г. в гр.

София жалбоподателят не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал.

1 КЗ, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен представител на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-679/31.08.2021 г. от В.Н.И. – заместникпредседател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т.

51 от ДР на КЗ, след като дружеството-въззивник е било наказано за същото по вид нарушение с НП № Р-10-821/17.09.2019 г., влязло в законна сила на 16.03.2020 г.

Препис от оспореното НП е връчен на представител на въззивника на 10.09.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е 3 депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 14.09.2021 г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля В.Ш. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност видно от изисканите и приобщени по делото писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и 4 наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали датата, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка неоснователното е традиционното възражение в жалбата за накърнено право на защита, изводимо от липсата на твърдения в акта, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност, доколкото съгласно константната практика на АССГ, която поначало не споделя от този съдебен състав, посоченото обстоятелство е относимо единствено към размера на следващата се санкция, който въпрос е от компетентността на наказващия орган /в този смисъл решение № 2552 от 15.04.2016 г. по кнахд № 592/2016 г. по описа на АССГ, VIII касационен състав, докладчик-съдия Камелия Серафимова, решение № 4869 от 08.07.2016 г. по кнахд № 3526/2016 г. по описа на АССГ, X I V касационен състав, докладчик-съдия Евгения Иванова, решение № 4228 от 17.06.2016 г. по кнахд № 3379/2016 г. по описа на АССГ, XI касационен състав, докладчик-съдия Татяна Жилова, решение № 4945 от 12.07.2016 г. по кнахд № 4574/2016 г. по описа на АС С Г , I X касационен състав, докладчик-съдия Миглена Николова, решение № 3742 от 02.06.2016 г. по кнахд № 3899/2016 г. по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Радостин Радков и др./. Що се отнася до абстрактното оплакване в жалбата за „допуснати и други съществени нарушения на процедурните правила, предписани от ЗАНН“, съдът е лишен от възможността да прецени тяхната основателност, имайки предвид отсъствието на индивидуализация на твърдените пороци.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриването на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното 5 наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника /ДРУЖЕСТВО/ е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят /ДРУЖЕСТВО/ се е произнесъл по претендираното застрахователно обезщетение от Г.Т.П. по щета № 2010037897/30.12.2020 г. извън законоустановените 15 работни дни, считано от 11.01.2021 г., което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 01.02.2021 г., вкл., като с демонстрираното противоправно бездействие на 02.02.2021 г. в гр. София не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ. Декларативните възражения за некоректно фиксиране на датата на нарушението не могат да бъдат обсъдени, отчитайки липсата на каквато и да било конкретика в очертаната насока.

Неоснователни са релевираните тривиални оплаквания в жалбата за неправилно приложение на материалния закон, в частност твърденията, че при претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е приложима разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, която се явява специална.

Подобно разграничение не е поставено от законодателя, доколкото срокът от 15 работни дни по чл. 108, ал. 1 КЗ започва да тече от момента на представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, като при евентуално упражняване на правото по чл. 106, ал. 3 КЗ от страна на застрахователя същият е длъжен да се произнесе по претенцията в 3-месечния срок по чл.

496, ал. 1 КЗ, считано от нейното предявяване. В конкретния случай жалбоподателят не е изплатил заведената претенцията в изискуемите 15 работни дни по чл. 108, ал. 1 КЗ, а едва в по-късен момент, което закономерно 6 е довело до ангажиране на имуществената му отговорност.