Решение № 6338 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6338 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100506340 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 9301/19.05.2026 г. по гр.д. № 55775/2025 г. по описа на СРС, 153 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 645,74 евро (с равностойност 1262,95 лв.), представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № 211105179, ведно с обичайни разноски, във връзка с настъпило на 19.02.2022 г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2025 г., до окончателното заплащане на сумата, и сумата от 244,84 евро (с равностойност 478,87 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 17.12.2025 г.

Жалбоподателят - „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че по делото е доказано ПТП да е в резултат на поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като на основание чл. 493, ал. 2, т. 6 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря и когато вредите 1 са причинени по време на движение на МПС в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – ЗК „Лев Инс“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Дженерали Застраховане“ АД с осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 645,74 евро (с равностойност 1262,95 лв.), представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № 211105179, ведно с обичайни разноски, във връзка с настъпило на 19.02.2022 г. в гр.

София ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2025 г., до окончателното заплащане на сумата, и сумата от 244,84 евро (с равностойност 478,87 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 17.12.2025 г.

Ищецът – „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 19.02.2022 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1247,95 лв.

(638,07 евро). Твърди, че застрахователното събитие е възникнало в резултат на поведение на водач на МПС – лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била застрахована при ответника - „Дженерали Застраховане“ АД. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв. (7,67 евро) – ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира мораторна лихва в размер на 244,84 евро (с равностойност 478,87 лв.) за периода от 20.01.2023 г. до 17.12.2025 г.

С решение № 9301/19.05.2026 г. по гр.д. № 55775/2025 г. по описа на СРС, 153 състав, искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка 2 встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на поведение на водач на МПС, за което отговорност носи ответника като застраховател на гражданската му отговорност, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска; в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Основният спорен по делото въпрос е относно възникването на отговорността на ответника, доколкото ПТП е реализирано от водач на лек автомобил „Киа К5“ с рег.

№ ****, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, в резултат на влошаване на здравословното му състояние, което е възпрепятствало управлението на превозното средство.

Видно от констативен протокол № К-88/19.02.2022 г., на посочената дата, около 15,40 часа е реализирано ПТП при следния механизъм, а именно – лек автомобил „Киа К5“ с рег. № **** се е движил в гр. София по ул. „Станислав Доспевски“, с посока от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „578-а“ и в района преди кръстовището с ул. „574-та“ водачът на посоченото МПС е получил инфаркт по време на управление, отклонил е превозното средство наляво и е реализирал ПТП в ограда с метални колчета.

Впоследствие, след настъпилия първоначален удар МПС се е върнало на платното за движение на ул. „574-та“ и е ударило последователно паркираните автомобили, един от които е бил товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № ****. Водачът на лек автомобил „Киа К5“ с рег. № **** е починал при ПТП.

Посоченият механизъм на ПТП не е спорен между страните и се потвърждава от заключението на приетата в рамките на първоинстанционното производство САТЕ.

Съгласно заключението на САТЕ, от така представения механизъм на ПТП, сравнен с щетите в описа на „Дженерали Застраховане“ АД и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № **** се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 19.02.2022 г. ПТП.

Не е спорно по делото, а и съобразно събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че смъртта на водача лек автомобил „Киа К5“ с рег. № **** не е в резултат на ПТП. Здравословното състояние на същия се е 3 влошило внезапно при управление на МПС, което е възпрепятствало управлението на МПС. Посоченото от своя страна е станало причина за настъпване на застрахователното събитие, тъй като водачът на лек автомобил „Киа К5“ с рег. № **** не е могъл за контролира управляваното от него МПС.

В обжалваното решение е прието, че се касае за случайно събитие, което изключва отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС, поведението на който е станало причина за ПТП. Доколкото не е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, то и ответникът не носи отговорност по предявената регресна претенция, според СРС.

Посоченият извод е неправилен. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното решение фактически изводи, че ПТП е реализирано в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача на МПС, гражданската отговорност на който е била застрахована от страна на ответника, поради което не е налице виновно и противоправно поведение. От друга страна обаче, на основание чл.

493, ал. 2, т. 6 КЗ, който текст на закона урежда обема на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на превозно средство по време на движение или престой, причинени по време на движение на превозното средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на превозното средство. Именно такъв се явява и процесният случай, поради което ответникът носи отговорност за причинените в резултат на ПТП вреди.

Не се спори между страните, че към датата на ПТП между водача на лек автомобил „Киа К5“ с рег. № **** и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 1247,95 лв.

(638,07 евро), а, видно от регресна покана, получена от ответника, ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за определяне на застрахователното обезщетение.

Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната 4 стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 2109,11 лв. (1078,37 евро).

Ищецът претендира сумата в общ размер на 1262,95 лв. (645,74 евро), с включени ликвидационни разходи, поради което и с оглед диспозитивното начало искът се явява основателен за пълния предявен размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг по регресното вземане на основание чл. 411 КЗ.

Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.

По делото се установява от представената покана от ищеца до ответника, че ищецът е поканил ответника в 30-дневен срок да му заплати застрахователно обезщетение. Следователно, ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за изпълнение, даден му от ищеца. Ето защо и на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 20.01.2023 г. до 17.12.2025 г. ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 244,84 евро (478,87 лв.) върху главницата в размер на 645,74 евро.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, като обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 301,40 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 125 евро, представляваща разноски във въззивното производство.